Престъпленията на века

Петте деяния, извършени от Фердинанд, които закопават България

Маниакалната му мисъл да влезе в Цариград и да стане император го е обсебила тотално

Персони без морал и без срам му стават съучастници в престъпната антибългарска политика 

Катастрофалните резултати на българската външна политика през първата половина на ХХ век - три последователно загубени войни, загуба на огромни територии и българско население, безпрецедентен случай в европейската история, ни задължават - днешните генерации, да дадем точна, обективна и безкомпромисно критична оценка на причините, довели до погромите, които претърпяват българският народ и държава.

Кои са тези безумци, например начело на българската държава, в съюз само от три срещу 34 държави (всъщност срещу целия свят), макар че още в края на първия месец от началото на Първата световна война, започнала на 28 юли 1914 година, да става ясно, че Централните сили ще я загубят? След провала на германската армия да завладее Париж, известни военни капацитети, включително и част от българския генералитет заедно с генерал Владимир Вазов, са категорични, че Германия губи войната. Победител ще бъде този съюз, който разполага с по-големи човешки и материални ресурси, а това е Антантата.

Историята свидетелства, че присъединяването на България към Тройния съюз е предшествано от четири престъпни деяния, извършени лично по нареждане на Фердинанд Сакскобургготски.

Първо: Той налага подмяна на военните договорености като стоварва върху българската армия цялата тежест на войната срещу Турция по време на Балканската война. С десетките хиляди жертви се стреми да спечели лаврите от победата, като възстанови Византийската империя и се провъзгласи за неин император. Пълно малоумие! В същото време оставя Македония да бъде освобождавана от сърбите и гърците и те разбира се я освобождават, но ù натрапват още по-брутално и жестоко робство.

Второ: Османската империя е сразена за 28 дни, понасяйки най-тежкото си военно поражение в 600-годишната си история и моли за мир. Европа е възхитена от героизма на българския войник. Има обаче един недоволен - Фердинанд. Иска войната да продължи, за да влезе в Цариград. Маниакалната му мисъл да стане император го е обсебила тотално. Войната продължава, но българската армия търпи първото си поражение в Балканската война - на Чаталджа. Жертвите са огромни. Очевидно е, че Кобургът е извършил второ престъпно деяние.

Трето: По нареждане на Фердинанд България прекъсва преговорите за мир в Лондон. Той иска още война и ... Цариград. Макар че на България, съгласувано с Великите сили, ù се предлага територия от 171 хил. кв. км, но Величието, все още обсебено от императорска амбиция, най-малко го е грижа за България. Очевидно е поредното извършено, според наказателния кодекс, престъпно деяние.

Четвърто: През целия период на военните действия Фердинанд търси конфликт със съюзниците си, за да взриви Балканския съюз, който е формиран по внушение на Антантата. На 16 юни 1913 г. по негова заповед започва нов конфликт между съюзниците. България е хвърлена във война на четири фронта, безпрецедентен случай в световната военна история. Българската държава изпада в критично състояние. Застрашена е дори нейната държавност. Грандоманът, позьорът, арогантният грубиян, презиращият всичко и всички се превръща в жалък страхливец. Треперещ от страх за своя живот, а не за съдбата на България, той моли императорите на Австро-Унгария и Русия да наредят на Белград и Атина да спрат настъплението към София. Тяхната намеса предотвратява може би пълното унищожаване на българската държава. Това безумно и крайно безотговорно деяние също има една единствена квалификация - престъпление, дело на българския държавен глава.

Пето: Както триумфът на българското оръжие и героизмът на българската армия възхищават Европа, така и катастрофалното бедствие, сполетяло България след 16 юни, 1913 г. приковава вниманието на целия европейски печат и обществеността. Всички са единодушни, че най-голяма отговорност за катастрофата носи Фердинанд, поради което очакват неговото детрониране. Заради загубена война короната пада от главите на най-известни величия като Наполеон Бонапарт и Наполеон Трети. Сменят се даже монархии с републикански управления. Затова малцина в Европа вярват, че Фердинанд ще оцелее на престола. Запазването обаче на царския стол на една особа, извършила няколко тежки престъпни деяния, довели логично до националната катастрофа, е акт, който най-точно атестира политическата прослойка на България. По-голямата част от нея е съставена от неподготвени хора, персони без морал и без срам от своя слугинаж, който ги лишава от отговорност към народ и държава, личности без елементарно чувство за достойнство. С това си безпрецедентно престъпно бездействие стават съучастници в престъпната антибългарска политика на Фердинанд.

Два месеца след първата национална катастрофа монархът излиза от нелегалност. Успокоен, че е недосегаем и преодолял паническия страх, той отново се появява в публичното пространство, демонстрирайки познатото самочувствие, самонадеяност, високомерие и презрение към заобикалящите го. Окуражен от неадекватното слугинско и сервилно поведение на политиците, Фердинанд още повече утвърждава диктаторския си режим.

На 6 октомври 1913 г. на среща с австро-унгарския посланик, а няколко дни по-късно във Виена и с австро-унгарския император Франц Йосиф, Фердинанд изразява категоричното си желание България да стане военен съюзник на Австро-Унгария и Германия. Позицията му на тези срещи опровергава всякакви опити за внушение или пък твърдение за някакво колебание при избора на съюзник в Първата световна война.

Следват две години на активна подготовка за война и на дипломатически диалози. Страните от Антантата полагат сериозни усилия да отклонят България от съюзи с централните държави.

След старателно извършената подготовка на страната за влизането ù в Тройния съюз, контролирана внимателно и педантично лично от Фердинанд, на 24 август 1915 г. е сключен таен договор за присъединяването на българската държава към Централните сили. На 14 октомври България влиза във войната.

Поредната война завършва с поредната национална катастрофа и с петото по ред тежко престъпно деяние, извършено най-преднамерено от Кобурга.

Най-парадоксалното и потресаващо в случая е пълното безхаберие, удивително бездействие и дебилното държание на управляващите институции - правителство и парламент. Некоректни и укорими са всякакви опити на платени царедворци да търсят оправдание и смекчаващи вината обстоятелства на едни престъпник-рецидивист - Фердинанд Сакскобургготски, който завинаги погребва изконните стремежи на изстрадалия български народ за национално обединение, преследвайки личната си политика за реализиране на напълно налудничави илюзии или ръководен от неистови националистически чувства да служи на крайно агресивния германски национализъм. Разбира се и срещу 25 милиона германски марки, които му се изплащат след войната от Ваймарска и Хитлеристка Германия. На толкова той е оценил стойността на България.

В последните дни на войната малоумието на Фердинанд минава всякакви граници на нормален човешки разум. Той упорито настоява остатъците от българската армия да бъдат изтеглени на билото на Стара планина, от където да продължат войната, в знак на солидарност с все още воюваща Германия. Само енергичният отказ на група български генерали да изпълнят тази поредна престъпна заповед, спасява България от пълно унищожение.