Два милиарда души са застрашени от глад
Независимо от мащабите на конфликта, ще пострада цялото човечество
Като част от ново проучване учените са моделирали как нашата планета ще бъде засегната от ядрена война, като се има предвид настоящият потенциал в тази област. Мащабите на конфликта нямат значение - ще пострадат всички, смятат авторите на изследването.
Ново проучване, публикувано на 7 юли 2022 г. в списание AGU Advances, показва, че пълномащабна ядрена война ще охлади нашата планета и ще причини огромни щети на световните океани, а това от своя страна ще има тежки последици за цялото човечество.
Водещият автор на изследването, доцент по океанография и крайбрежни науки в Държавния университет на Луизиана, Черил Харисън и нейните колеги създават много компютърни симулации, за да проучат въздействието на регионалната и широкомащабна ядрена война върху земните системи, като вземат предвид днешните възможности за такъв конфликт.
Температурите на океана ще паднат бързо и няма да се върнат на предишните нива дори след като димът се разсее
Изследователите симулират какво би се случило със системите на Земята в една тотална глобална война, ако Съединените щати и Русия разположат 4400 ядрени бойни глави с мощност 100 килотона, за да бомбардират градове и индустриални зони.
Те също така симулират какво би се случило в случай на регионален ядрен конфликт, например, ако Индия и Пакистан детонират около 500 ядрени бойни глави с мощност 100 килотона в Азия.
Във всички сценарии, които изследователите моделират, вълна от ядрени експлозии ще освободи сажди и дим в горните слоеве на атмосферата, не позволявайки на слънчевите лъчи да достигнат земната повърхност, което води до провал на реколтата по целия свят. През първия месец след евентуална ядрена война средните температури ще паднат с около 13 градуса. Това е по-значителен спад от този, настъпил през последния ледников период.
“Няма значение кой кого бомбардира. Може да е Индия, Пакистан, НАТО или Русия. Веднага щом димът и саждите навлязат в горните слоеве на атмосферата, те ще се разпространят по света и ще засегнат всички”, обяснява Харисън.
В първите часове на ядрена война, в резултат на ударите ще загинат около 100 милиона души. Няколко седмици по-късно, по-ниските температури ще съкратят вегетационния период на културите и драматично ще променят метеорологичните модели с катастрофални последици за световното производство на зърно. Гладът ще засегне приблизително един до два милиарда души.
Температурите на океана ще паднат бързо и няма да се върнат на предишните нива дори след като димът се разсее. Докато планетата се охлажда, морският лед ще расте, блокирайки основните пристанища в Северното полукълбо, включително Пекин, Копенхаген и Санкт Петербург. Морският лед ще покрие сегашните свободни крайбрежни зони, създавайки пречки за навигацията в световните океани, което от своя страна ще затрудни достигането на храна и провизии до някои райони.
Внезапните резки спадове на слънчевата светлина и температурите на океана, особено от Арктика и Северния Атлантик до Северния Пасифик, ще убият морските водорасли, които са гръбнакът на морската хранителна верига и неизбежно ще се стигне до сериозен глад в океана. В резултат на това риболовът и рибовъдството ще приключат.
Моретата се възстановяват по-дълго от сушата. В случай на пълномащабна руско-американска ядрена война, възстановяването на океана вероятно ще отнеме десетилетия на повърхността и стотици години на дълбочина, а промените в арктическия морски лед вероятно ще продължат хиляди години и на практика ще се превърнат в “малък ядрен ледников период.” Авторите на изследването пишат, че морските екосистеми ще бъдат сериозно нарушени както в резултат на първоначалното въздействие, така и поради промени в състоянието на световните океани и това ще доведе до дългосрочни глобални последици за риболова.
“Ядрената война ще има ужасяващи последици за всички. По-рано, през 80-те години на миналия век, световните лидери използваха нашите изследвания като импулс за прекратяване на надпреварата в ядрените оръжия, а преди пет години те послужиха като аргумент за приемане на договор на ООН за забрана на ядрените оръжия. Надяваме се, че новата ни работа ще насърчи повече страни да ратифицират този договор за забрана”, казва съавторът Алън Робок, почетен професор в катедрата по екологични науки в университета Рутгерс.
Авторите отбелязват, че вулканичните изригвания могат отчасти да илюстрират какво ще се случи след ядрена война. През цялата история големи изригвания и облаци от пепел и сажди, изхвърлени в земната атмосфера, са имали същото отрицателно въздействие върху планетата и цивилизацията.
“Можем да избегнем ядрената война, но вулканичните изригвания със сигурност ще се случват отново и отново. Ние нямаме контрол над това, така че когато говорим за устойчивост и как да изградим нашето общество, е важно да помислим какво трябва да направим, за да се подготвим за неизбежните климатични шокове”, казва Харисън. “Ние обаче можем и трябва да направим всичко по силите си, за да избегнем ядрена война. Вероятността последствията от такава война да бъдат глобални и катастрофални е твърде голяма”, завършва експертът.