Калин Врачански: Моментите с дъщеря ми Теа са безценни

Когато се запознах със Златина, Краси Ранков ме предупреди, че има пушка

Къпането и приспиването на бебето са ми специалитет

В нашата професия става скучно, ако улегнеш

Калин Врачански се превърна в един от най-популярните и харесвани  актьори у нас с ролята си в „Стъклен дом“. Хитовият сериал става знаков за него не само в професионален, но и в личен план. По време на снимките му, той се запознава с дъщерята на колегата си Краси Ранков – Златина, с която през миналата година станаха родители на малката Теа.  Харизматичният актьор е участвал и в други известни сериали, като  „Патриархат“, „Забранена любов“, „Братя“, „Дървото на живота“, „Господин Х и морето“. През миналата година той беше отличен с наградата „Златен Кукерикон“, за ролята си в спектакъла „Комедия за тенори“. Той е носител и на наградата „Любимец 13“, за превъплъщението  в образа на Д'Артанян в „Тримата мускетари“. Калин е печелил отличието за най-добър актьор и на Международния фестивал за независимо европейско кино във Франция, за ролята му във „Вила Роза“. Много почитатели му носи и участието в обичаното шоу „Като две капки вода“, което актьорът печели през 2016-та година, въпреки конкуренцията на имена като Орлин Павлов, Преслава, Поли Генова и Геро. Сред новите постановки с негово участие са „Случаят Джем“, „Венецианска загадка“, „Граф Монте Кристо“, „Съмнение“ и „Метаморфози“.

- Калине, на 22-ри и 23-ти март са премиерните представления на новата постановка с твое участие „Случаят Джем“ в МГТ „Зад канала“. Успя ли и този път режисьорката Бина Харалампиева да те изненада с предложението да изиграеш Джем Султан и какво можеш да разкриеш за тази твоя роля?
- За пореден път Бина успя да ме изненада! Преди това не познавах романа, прочетох го и ми се стори изключително интересен. Дали съм се справил с ролята ще видим на 22-ри и 23-ти март, може би при повечето актьори това съмнение винаги стои - справил ли съм се, не съм ли… Надявам се, магията на театъра да проработи отново и някои сцени, при които още изпитвам съмнение, на премиерата да се получат. Бина винаги избира такива заглавия, които по някакъв начин докосват. „Случаят Джем“ е история на една действителна личност, живяла преди почти 600 години. Джем Султан е идеалист, за който и в романа и в нашия спектакъл се предполага, че ако имаше възможност той да застане на престола на Османската империя, нещата са щели да се развият по друг начин. Той е разсъждавал различно и е искал да води една такава огромна империя към развитието на духа, а не само на бойните умения и към завладяването на територии. Има една реплика в спектакъла, която е показателна за това: „Този народ познава само войните, трябва да го науча да тачи други добродетели!“ За съжаление, знаем какво се случва когато се сблъскват идеализма и реализма, особено като се намесят и парите…  Това го има и в нашия живот днес, толкова години по-късно.

- А какво ти беше най-интересно да разбереш за тази епоха и историята на Османската империя, докато се подготвяше за „Случаят Джем“?
- Романът ни пренася много бързо на европейска територия, защото когато започва войната между двамата братя – Джем и Баязид II, Джем бързо напуска Османската империя и отива във владенията на европейците. Той е очарован от това, което вижда, но също така се сблъсква с един свят, който вече е корумпиран и прояден от парите. Дори обединението на няколко европейски държави, които предлагат да му помогнат да си възвърне престола не е безкористно, защото за тях той е една „златна кокошка“, до която всеки иска да се добере. Може би, ако Джем беше взел властта, историята днес щеше да е различна и светът щеше да възприеме едни други нрави… Това са все въпроси, които си задавахме и коментирахме по време на репетициите и като едни идеалисти, подобни на него, си фантазирахме какво би могло да бъде...

- С какво личността на Джем Султан продължава да буди интерес и днес?
- Не случайно трубадури са възпявали в песни съдбата на Джем. Ако беше обикновен принц от Изтока, надали щеше да остане в историята, като една толкова светла личност. Впечатляващо е как той навсякъде омайва хората около себе си с идеите и нрава, който има. Има такава реплика на Д'Обюсон: „Джем съвсем спокойно би могъл да застане на всяка една от европейските маси - не прилича на принц от Изтока с маниерите и вида му!“ В нашия спектакъл, Бина умело успява да ни води и да ни потопи в историята, която е толкова сложна и интересна. Имахме много малко време, но тя знае как да дирижира и успя да извади от нас необходимата емоционалност за нашите роли и ни накара повярваме, че ние сме тези личности. Драматизацията на Юрий Дачев няма как да следва дословно романа на Вера Мутафчиева, но той има свой подход и сцените в спектакъла са малко в стила на киноразказа - бързо представят какво става и накъде отива историята.

С Яна Маринова си партнират в „Диви и щастливи“.

- Ти участваш и в спектакъла „Метаморфози“. А каква метаморфоза предизвика в теб фактът, че вече си баща и появата на малката Теа?
- Като станеш родител, виждаш че нещата, които са били важни за теб, стават не толкова важни на този етап. Осъзнаваш, че в ръцете си имаш нещо, което има нужда от цялото ти внимание. Ако не му го дадеш, може би след време ще съжаляваш, защото то има нужда от теб сега – затова пренебрегваш и работа, и сън, и свободно време, за да можеш да му дадеш нужното внимание. Едно дете няма необходимост само да бъде нахранено, а и да си поиграеш с него, да му обърнеш внимание и да го насочиш към определени неща.

- Кои от задълженията на млад татко вършиш с най-голямо удоволствие и вече си се специализирал?
- Къпането ми е специалитет, приспиването също - това са безценни моменти, които са само сега, утре ще бъдат различни. Сега започнахме захранването – готино е, защото виждаш едни интересни физиономии и реакции на храната. Цялото й изражение се променя, което е сладко и забавно, както и като виждаш как всичко около теб става в храна… (Смее се.)

- А Теа обича ли да ѝ пееш и да ѝ разиграваш различни етюди?
- Преди няколко дни установих, че като й пея едни детски песнички преди заспиване има различно изражение, започва да се вслушва и да се успокоява, помагат ѝ да заспи. Като й е забавно пък издава определени звуци, които са много сладки. Не мога да кажа точно, че се смее, но дава чаровни усмивки, неустоими на моменти… Етюдите ще са в друг етап, засега реагира повече на звуците.

- Усещаш ли се по-улегнал, откакто си баща, или напротив – даваш още по-голяма воля на детето в себе си, покрай игрите с малката?
- В нашата професия не е хубаво да улегнеш - става скучно. Колкото по-дълго запазиш детето в себе си, толкова ти е по-лесно да играеш, а нашата работа е да играем, така е по-лесно и за нас и за колегите, защото увличаш и тях и публиката. Когато се опитваш да привлечеш вниманието на бебчето  също неусетно връщаш години назад, а като видиш, че съществото срещу теб реагира положително продължаваш да го правиш…

- Беше ли подготвен предварително за емоцията да си родител и как се почувства, когато твоята половинка Златина ти съобщи, че ще ставаш баща?
- Не мисля, че има някой подготвен за това. Човек може да си мисли – да, може би ми е време, но не знаеш как ще реагираш, като се случи и дали ще бъде това, което си си представял. При нас нещата отиваха натам и всичко следваше естествения си път. И двамата много се зарадвахме, като разбрахме, че ще си имаме дете, защото и аз, и тя го искахме. Дълго време не можехме да си представим какво ще бъде нашето дете и как ще изглежда, не сме си казвали – искам момче, или искам момиче, но като разбрахме и двамата бяхме много щастливи и реагирахме по един и същи начин.  

- А какъв дядо и тъст е популярният ни актьор Краси Ранков? С него пуснахте много забавна снимка в социалните мрежи, на която той е насочил пушка към тебе…
- Това беше една наша смешка преди много години. Когато се запознах със Златина, с Краси снимахме в „Стъклен дом“ и неговата реакция беше такава: „Аз имам пушка!“ Беше една закачлива заплаха и години по-късно направихме тази снимка с пушката. Той много се радва на внучката, иска да ни чува, да я вижда… За съжаление, виждането не е толкова често, защото той е в Балчик, но наистина много й се радва, иска да й пее и с нея се връща в детските години.

 Койна Русева е загубената му любов в „Граф Монте Кристо“.

- Кои актуални събития те вълнуват най-силно, или покрай ангажиментите ти с малката нямаш време да следиш новините?
- Естествено, че следя новините и на световната и на нашата родна сцена - и двете неща ме вълнуват, но за съжаление и двете не вървят на добре. Пак мога да го свържа с нашата пиеса – всичко е въпрос на интереси. Единственото хубаво от цяла работа е, че Европа става сплотена, надявам се и ние да бъдем част от тази сплотеност, а не да ни откъснат от Европа и да ни върнат назад. Виждаме какво се случва в Украйна и че когато си сам всеки може да минава през теб и да те мачка. Ние сме в НАТО и не трябва да се говори да излизаме от там, защото сме толкова малки и някой може да ни подмята насам-натам като футболна топка. Някои хора заплашват колко лошо би било, ако влезем в еврозоната, но ние отдавна сме там, защото сме приравнени с европейската валута от години. Трябва някой експерт с прости думи да обясни каква би била ситуацията, ако приемем еврото, понеже много малко хора са наясно с това.

- А как ти подейства новината за бруталното насилие над животни, която потресе много хора?
- Не мога да си го обясня как някой може да направи такива неща, това е такова зверство и варварство! Родителите на тези хора трябва да се отрекат от тях - такива неща са ужасяващи.

- Свидетели сме на това, че днес духовното остава на заден план, а материалното е водещо…
- Трудно се бори човек с алчността – някои успяват, други не. Надявам се да се променят нещата и да осъзнаем, че човек, като си замине не взима нищо със себе си. Важното е с какво ще бъде запомнен – с това, че е мислел само за себе си, или е оставил нещо и за другите. Има такива личности, които още ги помним, като Евлоги и Христо Георгиеви например.

- Коя е най-емоционално изтощаващата роля, която си изиграл и има ли признание на някой от зрителите, което те е развълнувало особено силно?
- Една такава роля е във „Венецианска загадка“, който излезе сега. Няма да забравя и „Парижката Света Богородица“, емоционално и физически изтощаващ проект. В него съдбата на героя е много драматична, защото зад тази негова каменна уродливост, отвътре има такава светла душа, толкова крехка и ранима. Беше ми много любопитно когато го работихме, а после да видя и реакциите на зрителите – той докосна не малко хора. Няма да забравя думите на един от осветителите в театър „София“, след една от генералните репетиции на „Парижката Света Богородица“. Тръгвах си последен, заради грима и маската, които трябваше да свалям, но той ме беше изчакал и само ме дръпна настрани и ми каза: „Толкова е хубаво! Това е едно от най-хубавите неща, които съм гледал!“ Беше толкова развълнуван и със сълзи в очите. Да чуеш такива думи от човек от театъра, който е видял толкова спектакли и има отношение – това е най-силният комплимент!

С Теодора Духовникова са перфектен тандем в „Гарванът“.  Снимка: Симон Варсано

- А на теб случвало ли ти се е да се разплачеш по време на спектакъл, без да е в сценария?
- Имало е такива моменти - емоцията те завладява и ѝ даваш воля. Случвало ми се е в „Тютюн“, в „Парижката Света Богородица“ и във „Венецианска загадка“. Понякога емоцията на сцената те задушава до такава степен, че избива. Обикновено на репетициите ти успяваш да я овладееш, но понякога те не достигат и нямаш време да се пребориш с тези чувства.  

- Колежката ти Яна Маринова беше убедена на 100 процента, че ти ще спечелиш четвъртия сезон на „Като две капки вода“, още преди старта му, въпреки огромната конкуренция. Ти самият вярваше ли в това?
- Като цяло, смятам че това е едно от риалити предаванията, които наистина си заслужават, защото в него едни хора мерят сили с таланта си. В други риалитита мерят физическите си сили и присъства елемент на злободневност, или интрига, което не ми допада. Честно казано, не съм си представял, че ще спечеля „Като две капки вода“. Не смятам, че имам такива певчески данни, но за имитации и интерпретации съм по-добър от изпълнителите, все пак съм актьор. 

- Убедил ли си се, че много събития в живота ни, които изглеждат случайност, всъщност не са?
- Често пъти съм си казвал, че това, което трябва да стане, ще стане. Не винаги това, което ти си начертаваш като план се получава и не винаги твоите желания се сбъдват, но човек не трябва да престава да мечтае. Наскоро работих по текстове на Георги Марков и там ми хареса това, че хоризонта никога не може да го достигнеш, след един идва втори… и това ни дава сили да продължаваме.

- В какво вярваш?
- Колкото и наивно смешно да звучи – вярвам в доброто и че в даден момент ще се намерят добри и достойни хора, които да водят нациите. Искам да вярвам, че времената на варварство са приключили и останали назад в годините и това, през което минаваме сега е просто препъни камък, който скоро ще си легне на мястото. Човечеството ни е на етап да търси развит разум на други планети, а ние се връщаме назад към някакви епохи, през които всичко се е решавало с кръв. Ако се обединим и започнем да си помагаме един на друг, тези низки страсти ще приключат.