Картал

Картал

Черният лешояд е една величествена птица

Много полезно същество, което трябва да се пази

Крилатото създание има красив полет

Етимологически погледнато, думата картал е турска /някога в европейската част на нашата съседка е имало достатъчно много екземпляри от тази птица/. И това наименование замества много по-тромавото черен лешояд. А крилатото същество вече е съвсем рядко и може да се открие само в определени малки ареали. По принцип югоизточни европейски територии са едно от любимите му местообитания.

Птицата е достатъчно величествена: ръстът ѝ е на много голям орел, пухът на главата ѝ е калносив до черен, шията е гола и синкава, като в основата ѝ има непрекъсната якичка от рехави перца, маховите пера и гащите ѝ са черни. Може да се открие в стари широколистни гори в равнините и в ниските части на планините, където има размножаващи се вълчи двойки. Гнездата ѝ са разположени на високи дървета и много рядко по отвесни скали. Слаба е репродуктивната ѝ способност - снася само по едно бяло яйце.

Карталът е много полезно същество и затова трябва да се пази - налита на стрихинизирани примамки, разни видове капани. Красотата на полета му е очевидна: голяма част от деня прекарва в реене и много бързо открива труповете на различни животни. Интересно е и друго - следи поведението на другите видове лешояди, което му помага да открива плячката си.

При вълчия двубой

Понякога след взаимни заплахи два вълка решават да изяснят отношенията си докрай. В употреба влизат зъбите и ударите с рамо. След известно време става ясно, че единият от противниците скоро ще се окаже в положение на „нокаут”. Затова той прекратява съпротивата и излага на победителя гърлото си, което е най-уязвимото място у вълците. Спечелилият сражението ръмжи и се зъби, но докато победеният стои в позата на подчинение, никога няма да го нападне истински.

Гласът на кучето

Гласът на кучето и неговите роднини се изразява с лай, с вой, с ръмжене и със скимтене, но тези звуци могат да имат различни оттенъци дори за едно и също животно. Късото излайване, понякога завършващо със скимтене, означава молба - например, кучето иска да бъде изведено на разходка или пък обратно, моли да бъде пуснато в стаята. Ако молбата му не бъде задоволена веднага ,то може да започне да лае по-силно и да скимти. Нетърпението често се изразява чрез скимтене. Кучето може да лае силно и когато си играят с него.

Познанията на гласовете на животните

Ловците отдавна използват познанията, които са свързани с гласовете на животните. Преди всичко звуците, издавани от дивеча, им помага по - лесно да ги откриват. По воя на вълците и по рева на елените човек не само може да се ориентира къде се намират, но и доста точно да пресметне броя на животните на дадена територия. 

За окраската

Много птици и риби са най-ярко оцветени по време на брачния период. С какво може да се обясни тази предизвикателна, отдалече забележима окраска? По този въпрос спорът между учените е започнал отдавна. Едни от тях предполагат, че ярката окраска при мъжките е нужна, за да „пленяват” женските. Според  други ярката окраска на мъжките е само един вид турнирно оръжие, предназначено да прогони съперника. А може би различното оцветяване е просто отличителен белег на женските и мъжките, на родителите и децата, който им помага да се откриват едни други

Активирането на хищниците

Името и на този месец е древноримско. От стари времена българите го наричат Малък Сечко, тъй като често има такива люти студове и хапливи виелици, които като че ли секат и режат. През февруари също не са изключени температури около -20, -30  градуса. Но понякога и максималните са рекордни  –  до 25 градуса.

Освен от неблагоприятните климатични условия и липсата на храна полезните диви животни са застрашени и от активирането на хищниците. В размножителен период навлизат лисиците и дивите котки. Към края си е бесуването на вълците. При топло време прелитат диви патици и гъски. Срещат се и бекаси.

Токсоплазмоза

Това е заболяване, от което е обхванат човека, някои видове диви животни /зайци, лисици, гъски, яребици, фазани, глухари, гълъби, кеклици/.Човекът се заразява при консумацията на недобре сварено или печено месо от болни животни.

Придобитата токсоплазмоза нанася поражения на лимфната система на организма. Лимфните жлези са увеличени, при палпиране са подвижни и болезнени.

Заразеният чувства обща отпадналост, главоболие, безапетитие и повишена температура. Месото от диви животни е негодно за консумация.

Най-четени