Рибите като живи електростанции

Морски обитатели, способни да образуват електричество

Зарядите създавани от електрическите риби, достигат 6 киловата

Способни да поразят дребните животни и сериозно да контузят човек

Способността на някои риби от разстояние да поразяват и да „хипнотизират” жертвата била известна още в древни времена. По повод на една от тези риби-ската, Аристотел писал: "Тази риба просто вцепенява животните, които иска да хване, надделявайки със силата на удара, живеещ в нейното тяло”. По-късно учените открили, че тази „сила”  е електричеството.

Способността да образуват електричество имат само някои видове риби /змиорка, скат, сом, американски звездочет/, у които за това съществуват специални масивни органи. Електрическите органи обикновено са разположени отстрани на тялото, в звездочета - под очите, а в африканските мормириди, в опашката. Състоят се от листовидни клетки, събрани в „батерия” по всички правила на електротехниката. Зарядите създавани от електрическите риби, достигат понякога 6 киловата. Те са способни да поразят дребните животни и доста сериозно да контузят човека. Електрическата змиорка, например, със своите заряди може да запали дузина стоватни електрически лампи.

За необикновената риба на Южна Америка - електрическата змиорка европейците научили от испанските завоеватели. Един историк пише: "Веднъж отрядът на де Сика излязъл в окрайнините на грамадно блато. Носачите, хора от местното население, отказали да влязат във водата. Един от европейците тръгнал напред, за да даде пример на изплашените носачи. Но едва направил няколко крачки и рухнал, поразен от невидим противник. Нозете на пострадалия били парализирани. Суеверният де Сика върнал отрядът назад”. Както се изяснило, противник на завоевателите се оказала електрическата змиорка.

Силните заряди на електрическите риби се използват от тях и за лов, и за отбрана. Има риби със слабо развити електрически органи. Зарядите им не могат да се използват за отбрана или нападение. Те представляват ритмически повтарящи се пулсации. Назначението на такива органи остана неясно до 1958 г., когато английският учен Лисман откри в подобни слабоелектрически риби изключително висока чувствителност към електрически полета. С помощта на специални електрически рецептори, разположени под кожата, тези риби са способни да възприемат свръхслаби електрически полета, равни на стотни части от микроволта. Такава чувствителност нямат и съвременните технически електроизмервателни устройства.

Своите пулсиращи заряди слабоелектрическите риби използват за локация и взаимовръзка помежду си. Рибите осъществяват електролокацията по своеобразен начин. В резултат на всеки заряд около рибата се образува електрическо поле от диполен тип. С помощта на своите високочувствителни електрорецептори рибата контролира конфигурацията на това поле. Ако там попаднат странични обекти, те изменят конфигурацията на електрическото поле и рибата ги открива по изменението на полето. Електролокационният способ на рибите днес усилено се изучава, за да може да се създаде техническо устройство, работещо по същия начин. Изследването на електрическите свойства на рибите има голямо значение. Резултатите от тази дейност се използват в биониката и в рибното стопанство.

Из света на птиците

Кормораните били научени да носят риби на стопаните си

Английски пътешественик, обикаляйки Азия в края на миналия век, на река Кантон видял 80 рибарски лодки, стопаните на които ловели риба с помощта на големи птици, наречени от пътешественика речни врани /всъщност, корморани/. Рибарите охотно се съгласили да покажат на туриста изкуството на своите помощници. По заповед на най-старшия всеки от рибарите освободил от веригата чифт птици, които по двойки били приковани към края на лодките. Птиците закрякали гръмко, пронизително и крякането им, по мнението на пътешественика, произхождало от болките, идващи от стягането на лентите около шиите им, които били поставяни, за да пречат на птиците да гълтат рибите. След няколко минути рибарите седнали в лодките.

При всеки от тях имало по две птици, които по даден знак почвали да плуват срещу течението, кръмко крякайки. После кормораните се гмуркали под водата, риболовците поставяли мрежите и заплували срещу птиците, които пускайки се до дъното, хващали риби и ги носели на стопаните си. Птиците били научени така, че донасяли всичката хваната риба понякога и без споменатите нашийници да им бъдат слагани. Те познавали гласа на притежателите си и се явявали, щом бъдат призовани. Ако птицата улавяла много тежка за нея риба, с крякане викала за помощ. След всеки риболов за награда птиците били богато нахранвани.

За делфините

Незаменими помощници на човека във водата

Колкото повече хората опознават делфините, толкова се усилва и надеждата, че тези създания ще станат незаменими помощници на човека във водата. Системата на звуковата им локация превъзхожда всичко, което е създадено от ръцете на инженерите. Изпращайки звуци и приемайки ехото, делфинът може да определи направлението на приближаващите се предмети, техния размер, форма, структура и даже плътност. Като използват своята радиолокационна система, делфините, както предполагат учените, могат да предават и различна информация.

Някои научни работници се опитват да установят точното значение на всичко онова, което си съобщават делфините, за да съставят речник на „делфиновия език”. Ако на учените се удаде да разшифроват „езика” на делфините, ще стане възможно тези същества да бъдат използвани като водачи и защитници на хората в морските дълбини.