Българите са по-културни по отношение владеенето на езика
Със смесени чувства пиша този очерк за Катания, където по работа и по любов ми се случва да съм през седмица. Едно от най-отчайващите обстоятелства, които трябва да имате предвид, когато тръгнете натам, е почти пълното отсъствие на местни, които да говорят английски. На мен лично ми се случи огромна бъркотия в ресторант, чиято градина харесвам, келнерът да търси думите в Google – нещо нецелесъобразно и невежо, когато става дума за толкова предпочитана дестинация.
Същият случай вдъхнови в мен находчивостта да си напиша на листчета различни ключови фрази на италиански, които заедно със скромния ми речников запас по езика, едва спасиха положението. Положението обаче завърши с върнатата бутилка бяло вино, която се оказа Frizzante, тоест газирано, без това да е упоменато във винената листа. Последва ненужен спор, тъпо мавританско лице, гримаси и прочие, които окончателно ме отказаха от този обект.
На друго място пък, на чист италиански, отказаха да ни дадат меню, което провокира в мен съмнения. Ами, как да знам какво ще платя, как да направя избор, как, как и как... Присмехулната келнерка ни гледаше с приятелят ми така, сякаш е последният ден на Земята. Очевидно за заведението беше така, защото на следващият ден установихме, че е затворено, без да е почивен ден.
Обобщението на всичко това е и сравнението, че българите са наистина по-културни по отношение владеенето на езика. Безпомощното италианско невежество в Катания е необяснимо. Със сигурност в Китен сумарно обслужващият персонал може да рецитира Шекспир в оригинал. В Катания гледат тъпо, нахално и безочливо, сякаш ти си длъжен да знаеш език, който местните говорят с неразбираем диалект. И тогава не искаш да простиш нито миризмата на рибния пазар, нито продраните чадъри над заведенията, нито някои цени, сложени напосоки между инак такива, които всеки може да си позволи.
Когато трябваше да избирам жилище в Катания, нито брокерът, нито собствениците говореха и дума английски. Трябваше да префасонирам думи от френския, който ми е първи език, за да постигна някакво разбирателство. Катания - жега, тъга и невежество.
Fashion idol
Меди
Издавам МЕДИцинско на красивия господин, за да си почине няколко часа от този великолепен външен вид. Подбран с много естетическа компетентност, той въздейства дружелюбно и секси, въвлича в изкушение всеки имащ привилегията да разгледа отблизо дрехата. Комбинацията на тъмнозелено плюшено сако и тъмносиня плюшена вратовръзка говори много за естетиката на Меди. Физическата му красота и този избор ще го оставят задълго в историята на попфолка, като някой дръзнал да противоречи на сценичните правила в този жанр.
Музикално вдъхновение
Захариев пита „Как така“ с песен
Изпълнителят на култовата “Анджелика“, както и хитовете “Всичко или нищо”, “Мария”, и други, пя в спортната зала в Бургас. “Концертът за Дани” беше благотворителен с цел да събере средства за лечението на едно прекрасно морско момче! Стоян изпълни стари и нови песни, в компанията на много и различни колеги на сцената. Захариев посреща лятото с “Как така”, която е нова версия на български на песента му “Free From All” от първия му едноименен албум през 1995 г. Някъде по Коледа решава да направи нов аранжимент, за да я пее на участия и концерти с групата и изпраща демото на Явор Кирин да помисли за текст. После забравя за проекта защото цяла зима работи по новите си песни. През април Явор му звъни развълнуван, че има страхотна идея, но иска да обсъдят дали Стоян иска да пея по такава тема. Отговорът е „Как така“ и песента поема по своя ефирен път към слушателя.
Артистична среща
Дяковска и Русева подкрепят Гладнишка
Топ адвокатът по патентно и авторско право Десислава Русева организира седмична сбирка на приятелките си. Център на заслужено внимание бе певицата Люси Дяковска, която вдигна първата наздравица с песента „Здравей, покойник“ . Сбирката на четирите грации всъщност представляваше своеобразна подкрепа на Милица Гладнишка, която изпълнява песента и участва с нея в спектакъла „Лисицата и котараците“. Актрисата Анастасия Левордашка също се включи в припева със своя приветлив глас. Без да може да пее, художничката Силвия Богоева, обеща в замяна да ги „изпее“ където трябва и да нарисува общо портрет, „когато му дойде времето“. Всички се съгласиха, че „времето идва“ с още една поръчка, в което те не се колебаеха дълго.