Лудориите на Борис Елцин шокират Елизабет II

Танци, потупване по рамото и лични въпроси смущават британския монарх

По време на визитата дипломатите се хващат за главите от отчаяние

Октомври 1994 г. Посещението на кралица Елизабет II в Русия е събитие, запечатано в аналите на историята. Никога преди това британски монарх на власт не е стъпвал на руска земя. Тази визита, като пролетен бриз, има за цел да разсее ледения дъх на Студената война и да въведе нова ера в отношенията между двете сили. Тя оставя след себе си калейдоскоп от ярки впечатления, странни любопитни факти и дори деликатни дипломатически ситуации. Докато британските вестници описват подробностите от церемонията, руската преса се фокусира върху човешките, понякога обезпокоителни моменти от общуването на кралицата с тогавашния руски президент Борис Елцин.

Елизабет II, отгледана в строгото училище на кралския протокол, свикнала с премерена сдържаност и непоколебима формалност, несъмнено очаква от посещението поредица от гала приеми, ослепителни банкети и сериозни политически дискусии. Но Борис Елцин, с необузданата си природа и пълен с изненади, внася нотка на импровизация в срещата, оставяйки на моменти английския си гост леко удивен с ексцентричните си лудории и свободния си подход към протокола. Какво точно изумява и дори леко шокира кралица Елизабет II по време на обиколката ѝ из руската столица?

В разрез с протокола

Визитата на английската кралица в Русия минава в “шеги и закачки”.

Един от най-поразителните епизоди от посещението е банкетът в чест на кралицата, проведен в Мраморната зала на Кремъл. Очевидци твърдят, че Борис Елцин, в добро настроение, не може да устои на изкушението да танцува. На пръв поглед в това няма нищо подстрекателско. Но помислете за контекста: президентът се хвърля в танц пред кралицата на Великобритания, акомпаниран от музиканти, които ентусиазирано изпълняват руски народни мелодии.

Това е смело предизвикателство към всяка възможна протоколна норма. Британската преса е разгневена, наричайки Елцин “танцуващият президент”. Носят се слухове, че дипломатите се хващат за главите от отчаяние. Кралицата, запазвайки външно спокойствие, не може да не се удиви на подобна спонтанност от страна на държавния глава.

Танците на банкета обаче са само една от проявите на екстравагантността на Елцин. Той си позволява да прави язвителни шеги по адрес на кралицата, задава ѝ интимни въпроси и дори се опитва да я прегърне. Всичко това противоречи на британския протокол, където всяко докосване на монарха е табу, освен ако самият той не поеме инициативата.

Нахлуване в личния живот

Борис Елцин, открит и любознателен човек по природа, обсипва кралицата с въпроси, които едва ли са разрешени по протокол. Може би я пита за мнението ѝ относно сложната политическа ситуация в Русия, тайните ѝ интереси и дори за състоянието на ценното ѝ здраве.

Тези въпроси, на пръв поглед невинни, могат да бъдат възприети от кралицата като грубо нарушение на личния живот и нарушение на строгите граници на дипломатическия етикет. Но, както е добре известно, членовете на кралското семейство избягват да правят остри политически изявления и защитават личния си живот от любопитни погледи.

Елизабет II, много опитен и мъдър владетел, обаче умело парира заяжданията на Елцин, избягвайки ненужни разкрития и запазвайки дипломатически неутралитет. Вероятно разбира, че зад тези въпроси се крие истински интерес към нейната личност и пламенно желание за установяване на по-топли отношения между двете страни.

Пренебрегване на сигурността

Борис Елцин, за разлика от кралицата, винаги се стреми да подчертава неразривната си връзка с народа. Той се радва на непринудени взаимоотношения с обикновените хора, внимателно слуша техните притеснения и дава щедри обещания. По време на посещението на Елизабет II той многократно се отклонява от строгия протокол, за да поздрави московчани, събрани по маршрута на кортежа.

Това несъмнено предизвиква буря от възторг в руското общество, което възприема Елцин като “народен президент”, който не е против да общува с обикновените граждани. За кралицата, свикнала със засилени мерки за сигурност и стриктно социално дистанциране, обаче подобни спонтанни срещи с обществеността изглеждат опасни и пълни с изненади.

Освен това Елцин, нетърпелив да покаже на гостенката си “истинската Русия”, я води в обикновен московски универсален магазин. Това посещение е уникално преживяване за Елизабет II, свикнала с лукса на ексклузивните бутици, но поставя и множество предизвикателства пред екипа по сигурността, който трябва да гарантира безопасността ѝ сред хаотична тълпа от развълнувани купувачи.

Посещението на кралицата в Русия демонстрира на света не само величието на британската монархия, но и неповторимата уникалност на “руската душа”, способна да изненадва и очарова дори най-изисканите политици и опитни дипломати. И макар Елцин да шокира Нейно Величество с екстравагантните си лудории, той успява да разчупи леда на формалността и да установи топли и приятелски отношения с нея, което несъмнено допринася за укрепването на връзките между двете велики сили. В крайна сметка именно тези лични контакти и взаимно разбирателство между лидерите играят решаваща роля при оформянето на международната политика.