Хенри I, рекордьорът на Англия по извънбрачни деца

Освен с жените, владетелят е известен с административните и финансовите си реформи

Кралят се жени два пъти, но няма син и пръв обявява дъщеря си за наследник на короната

Английските историци сочат първия крал, описан от тях като върл фустогонец с неутолим сексуален апетит

Уилям I Завоевателя, е бил по-голямото от двете незаконни деца на херцога на Нормандия - Робер I Великолепни и неговата наложница Арлет

Когато Робер тръгва на Кръстоносен поход, най-малкият брат се превръща напрактика в единствения наследник на Уилям

За разлика от френските крале, английските са нямали фаворитки, но това въобще не означава, че те са обичали жените по-малко. Просто не са имали нуждата, необходимостта или смелостта да превръщат поредната си любовница в институция, която в определени моменти да бъде за тях нещо повече от съпруга, не само в леглото, но също така в кралския двор и управлението на държавата. Според историците на Острова, за английските крале техните метреси са били конкубинки, тоест наложници или жени, които живеят с владетеля като съпруги, но без сключен брак.

И за разлика от кралете Отсам Ламанша, английските много радко са се впускали в авантюра с омъжени жени, като са предпочитали незадомени девойки, а ако можело да бъдат девствени - още по-добре. В повечето случаи тези млади жени са били възприемани в кралския двор като най-обикновени държанки и дори като секс-робини, а при по-голям късмет - “в законни половинки от втори ранг”. Които, за разлика от съпругата на владетеля, са нямали право над домакинството, камо ли да се изявяват наред с нея по балове и приеми, или да се намесват в държавните дела. Всичко това обаче не им е пречело да раждат на поразия челяд на похотливците с корона, естествено докато те си падали по тях и не са били замествани с нова конкубинка.

За рекордьор сред английските владетели по извънбрачни деца от наложници английските историци сочат първия крал, описан от тях като върл фустогонец с неутолим сексуален апетит - Хенри I. Той бил роден около 1068 г. и бил най-малкият син на краля на Англия и херцог на Нормандия /днешния френски регион на Франция със същото име - бел. кор./ - Уилям I Завоевателя. Имал бил Хенри двама по-големи братя - Робер II, който бил херцог на Нормандия след баща си от 1087 до 1106 г. и Уилям II - крал пък на Англия, пак след таткото или от 1087 до 1100 г., когато с короната му се окичва изтърсакът в семейството.

Любопитен е фактът, че бащата на Хенри I - Уилям I Завоевателя, е бил по-голямото от двете незаконни деца на херцога на Нормандия - Робер I Великолепни и неговата наложница Арлет. Като затова кралят, който първо бил владетел на Нормандия, а след това разширл властта си и над Англия, освен “Завоевателя”, останал известен в историята и с прозвището “Копелето”. Виж, прякорът на внука му Хенри I е бил от благороден, по-благороден - “Боклер” на френски или “Учения” на български, лепнат му заради неговата ерудиция, станала легендарна през вековете.

Тъй като бил най-малкият син на Уилям I, той получил като наследство от баща си само 5000 фунта злато, за разлика от братята му, които се сдобили с обширни феодални владения, почти кралства - Робер получил Нормандия, а Уилям съответно Англия. Изглежда обаче златото никак не е било малко, тъй като направило Хенри един от най-богатите по онова време аристократи на територията на днешна Англия. И му позволило да закупи значителни имения, с чието население, плюс селскостопанското и манифактурното производство, той станал фактор в борбата между Робер и Уилям кой да обедини някогашното огромно кралство на Уилям I Завоевателя.

Отчитайки богатството му, батковците сключват помежду си таен договор, чрез който смятали да неутрализират домогванията на Хенри до короната.

Въпреки това, когато Робер тръгва на Кръстоносен поход, най-малкият брат се превръща напрактика в единствения наследник на Уилям, тъй като никой не можел да каже дали баткото ще се завърне жив и здрав. А при едно щастливо за него стечение на обстоятелствата на 2 август 1100 г., Уилям бил улучен смъртоносно по време на лов от “заблудена стрела”, което накарало мнозина царедворци да заговорят за умишлено убийство. Но Хенри, който участвал в злополучния лов, побързал да се възползва от създалата се ситуация, сложил ръка върху кралската хазна в град Уинчестър и три дни по-късно бил коронясан. В указа си по този повод той заклеймил деспотичната политика на Уилям и обещал на поданиците си добро управление, целейки да успокои настроените враждебно към него доста по-възрастни феодали - барони.

И тъй като бил ерген, за да заздрави мястото си на трона, само два месеца по-късно, на 11 ноември 1100 г., Хенри сключил брак с дъщерята на краля на Шотландия Малкълм III, сродявайки се по този начин със старата англосаксонска династия Уесекс. Принцесата се казвала Едит - име, недолюбвано от английските барони и за да я приемат, помолена от съпруга си, тя решила да го смени с предпочитаното от тях - Матилда. Междувременно Робер се завърнал от кръстоносния поход и в течение на няколко години правил опити да се окичи с полагащата му се по старшинство корона. За целта събрал войска за бой с брат си, като решаващата битката била на 28 септември 1106 г. край град Теншбре в Нормандия. Там Хенри победил, пленил брата Робер и го хвърлил в тъмницата на замъка Кардиф, където останал до смъртта си през 1334 г.

Eдит-Матилда

Но докато кралят утвърждавал непрекъснато властта си, включително и сред духовентството, в семейния му живот нещата не вървели много добре - през 1118 г. Едит - Матилда се разболяла от едра шарка и предала Богу дух. През 1120 г. пък загинал при корабокрушение край бреговете на Нормандия техният по-голям син и наследник на короната Уйлям, докато малкият Ричард напуснал този свят още дете. Уплашен, че няма да остави собствен син за наследник на короната си, през 1121 г. вдовецът Хенри минал под венчило с 15-годишната Аделаида Лувенска - дъщеря на херцога на Лотарингия - Готфрид VI Брадати. Единствената му цел била да се сдобие с мъжки наследник, но бракът им останал бездетен. За Хенри било голям проблем да не може да посочи свой законен приемник и единствената, която била в състояние да го наследи при това положение, била неговата дъщеря от Едит-Матилда - Аделаида-Матилда.

Но още 9 годишна тя била дадена за съпруга на германския император Хайнрих V, от когото нямала деца, през 1125 г. обаче овдовяла и баща ѝ веднага я извикал при себе си в Англия. Защото дъщерята наистина можела да мине за единствената законна наследничка на английския крал и той предприел поредица от действия, целящи да ѝ гарантират властта и трона, въпреки че била жена. Първата стъпка на Хенри I в тази посока била принудителната клетва, която поискал от английските барони, а именно да признаят законното право на Аделаида Матилда да наследи престола. Церемонията се състояла на 1 януари 1127 г., а година по-късно кралят ѝ уредил брак с доста по-младия от нея граф Жофроа Д’Анжу. Той бил едва шестнайсетгодишен, пълен със сили и толкова любвеобвилен, че на жена му не ѝ се наложило да става кралица. Ами за радост на татко си година по-късно тя родила син - бъдещия английски крал Хенри II.

А доколкото до извънбрачните му деца, заради броя на които Хенри е обявен за шампион сред владетелите на Острова, те били между 25 и 30, като в архивите се пазят имената на деветима сина и тринайсет дъщери. Нямало начин да не са много, след като сексуалният апетит на Хенри бил необуздан - от най-ранната си младост, та чак докато се оженил на 31 години, той бил гушкал поне петнайсетина официални наложници. И те народили почти цялата му незаконна челяд, която той признал с малки изключения и подкрепял материално до края на живота си. Освен това, според историците, преди 1000 години на Острова било нещо съвсем нормално неженените английско-нормандски благородници да ходят по проститутки и по дашни предимно омъжени жени, а бъдещите крале или кралете-ергени, били даже поощрявани да имат колкото може повече любовници, ама все моми.

Разбира се, според съвременници, след сватбата си с първата съпруга Едит-Матилда, Хенри въобще не мирясал, сменял често наложниците си, които били с най-различен произход и връзката с тях била открита, тоест пред очите на кралицата и целия двор. Някои историци твърдят, че с политически цели той често се обграждал и с любовници от благородническо потекло, за да държи мирни техните бащи и братя - феодали, окичвани с много титли, но дарявани с малко злато и скромна поземлена собственост. Все пак никой не нарекъл краля примерно “скрънза” - нещо повече - в късните му години към прякора “Учения”, бил прибавен и “Пресметливия”.

А първа в списъка на наложниците на Хенри I, докато той бил още съвсем млад - 14-15 годишен тийнейджър - вещите по сексуалния живот на английските владетели хроникьори поставят момата Джиева дьо Траси - дъщеря на някой си лорд Уилям дьо Траси. Девойчето напрактика израснало заедно с бъдещия крал, тъй като били родени и двамата през 1068 г., а татко ѝ бил често канен в двореца от неговия баща - УиCлям I Завоевателя. Така детската им близост прераснала в юношеска възраст в неукротима в течение на 2-3 години страст, като в резултат на нея още ненавършилата 18 години девойка родила първия извънбрачен син на Хенри. Кръстили го Уйлям, на дядото, а когато поотраснал и таткото станал крал, момъкът бил титулован барон и му било дадено за управление обширно феодално имение.

Портрет на Хенри I от XIX век

Следващата известна наложница на “Учения” и “Пресметливия се казвала Сибила Корбе Д’Алестер, била също със синя кръв, като напористият младеж я вкарал в леглото си едва четиринайсетгодишна и девет месеца по-късно тя му родила дъщерята Сибила Нормандска. Когато разцъфнала като хубавата си майка, вече коронованият татко я дал за жена на Александър I-ви - краля на Шотландия, която чак пет века по-късно щяла да стане английско владение. Интересното е, че Сибила Корбе се задържала покрай Хенри I и когато той се оженил през 1099 г. за Едит Матилда, като даже продължила да му ражда извънбрачни деца - общо пет. Докато един ден на кралицата ѝ писнало от съжителството и принудила половинката си да омъжи наложницата за висш военачалник.

Следващата конкубинка, прикоткана от ерудирания и пресметлив владетел се казвала Ансфрид Анскил. Интересното е, че за разлика от предшественичките си моми и девственици, тя била вдовица и почти на годините на Хенри, но била изключително женствена и красива. Сигурно поради тази причина той бил дълго неразделен с нея, когато се оженил я направил придворна дама, а тя му родила двама сина и една дъщеря. После дошъл редът на Едит Форн, която също била голяма красавица, но този път вече кралят я бил вкарал в леглото си още петнайсетгодишно девойче. Харесало се то и на кралицата, която нямала близка душа в двора и ето защо приела момичето като по-малка сестра. Задържала се Едит във височайшите обятия редом до законната половинка повече от пет години, през които родила на любовника си, също като предшественичката си-наложница, три деца - двама сина и дъщеря.

Предпоследна в списъка със знайните конкубинки на Хенри била принцесата Нест верх Рис - дъщеря на последния владетел на малкото кралство Дехейбарт, намирало се преди 1100 години в границите на Днешен Уелс. Голяма хубавица била Нест, омъжили я рано за маршал на баща ѝ, но тъй като той бил все на бойното поле, младата му жена не изпускала възможност да завърти главата на млад или могъщ любовник. Най-известният сред вторите бил Хенри I, като връзката им започнала през 1114 г. по време на негова кампания в Уелс. А се увенчала със син, кръстен на баща си - Хенри, като по-късно той станал най-уважавания военачалник на крал Хенри II. Тоест на внука на баща си, от който бил само десетина години по-голям.

Изабел дьо Бомон

И накрая идва ред на Изабел дьо - дъщеря на граф, която е смятана за последната наложница на починалия през 1135 г. Хенри I. Родена била през 1102 г., което означава, че кралят бил по-голям от нея с цели 34 години. А когато я вкарал в леглото си, той вече бил прехвърлил 50-те лазарника, но успял да я направи непразна с дъщеричка - Изабел Нормандска. Любопитен е фактът, че за Хенри I Изабел дьо Бомон била не само наложница, но и направо съпруга за цели три години - времето, през което го обгрижвала, докато той бил вдовец. Значи след смъртта на Едит-Матилда през 1118 г. и до брака му с неуспялата да му роди наследник Аделаида Лувенска.