Картините на Радослав Нейчев ни връщат 200 години назад

Летните изложби в Музей-галерия „Анел“ следват с представянето на нови майстори на живописта от различни поколения. На 28 юли 2026 г. беше открита експозиция, която определено пренася зрителя два века назад.

Радослав Нейчев неслучайно е озаглавил изложбата си „Живописни посоки“, предизвиквайки импулсивния интерес на стотици ценители, които изпълниха залите на галерията. Гостите бяха посрещани лично от собственика на галерия Ангел Симеонов, който откри изложбата с думите: „Представяме една впечатляваща серия от картини на Радослав Нейчев – автор, чийто почерк комбинира влияния от различни течения в европейската живопис. Тук сякаш се потапяме в магичността на импресионизма...“.

До 7 септември столичната публика ще има възможност да се почувства част от два паралелни свята – Париж и Сена в ретро атмосферата от 19. век и

Дунавския бряг в 21. век, с неговата вълшебна игра на сенки, отражения и богатство на флората и фауната. 
Сред присъстващите беше Любен Генов – председател на СБХ, който специално поздрави автора. А от своя страна, проф. дфн Валери Стефанов – председател на Съюза на колекционерите в България, изтъкна в експозето си: „Изкуството е такъв инструмент, който спасява човечеството от агония. За мен срещата с Радослав Нейчев е неочаквана, впечатлен съм от творбите му. Той е поредното доказателство, че талантът се предоставя на човека от другаде, от невидима сила, а занаятът се учи в университети и школи. Тази зала днес е магическо място, каквото и да се случи в света, изкуството ще го спаси“.

Худ. Радослав Нейчев. Един ден в Париж

Куратор на „Живописни посоки“ е Моника Тошева, през чийто изкуствоведски поглед прозира един нюансирано богат образ на представения автор – и тематично, и като живописен език: „В основата на живописта на Радослав Нейчев стои една непрекъсната среща между художника и природата. В нея наблюдението постепенно се превръща в съзерцание, а видимият свят – в пространство на усещания, отражения и светлина. Именно тази жива връзка между природата и автора обединява творбите в изложбата. За Радослав Нейчев пейзажът никога не е просто гледка. Той е преживяване, състояние на духа и пространство, в което времето сякаш забавя своя ход.

Родното Оряхово и бреговете на Дунав са не само географска отправна точка, а и неизчерпаем източник на вдъхновение, към който художникът неизменно се завръща. Водата, широкият хоризонт, старите лодки, дърветата и сезонните промени не са само елементи от композицията, а са носители на памет, тишина и вътрешен ритъм. Особено характерна за неговата живопис е способността да улавя преходните състояния на природата – трептенето на светлината върху водната повърхност, меките отражения, влажния въздух след дъжд, спокойствието на ранното утро или притихналата вечер край реката. В картините му няма стремеж към буквално описание. Реалността е отправна точка, но истинският предмет на неговата живопис е усещането, което природата оставя у човека.

Худ. Радослав Нейчев. Речна импресия III

Друга посока в изложбата отвежда зрителя към Париж и бреговете на Сена. Макар средата да е различна, авторовият поглед остава непроменен. В градската архитектура, мостовете и човешкото присъствие той отново открива онези кратки мигове, в които светлината, отраженията и атмосферата изграждат поетиката на мястото. Между Дунав и Сена няма противопоставяне – има естествено продължение на един и същ творчески поглед, който открива красотата както в тихата природа, така и в пулса на големия град. Независимо дали рисува крайдунавски пейзаж, парижка улица или декоративна композиция, Радослав Нейчев остава последователен в стремежа си към честна и непосредствена живопис, която не търси ефектност, а истинност на преживяването, и в която природата не е фон, а съавтор“.

Пред публиката Радослав Нейчев сподели: „Това е изложба, включваща в себе си творби от последните 15 години. Избрахме заглавието „Живописни посоки“ с куратора Моника Тошева, за да се включат моите търсения през годините: от чисто импресионистично възприемане на пейзажа и пленерно рисуване, през рисуване в ателието по скици, снимки или спомен, до опита за изчистване на форма или цветове, достигайки понякога до картини със символен или декоративен характер, а понякога близки до абстрактния изказ. За мен търсенето, играта със светлината и цвета, съзерцаването и експеримента са водещи в работата. Затова понякога тръгвам в една посока, друг път – в друга. Понякога трупам слоева боя и велатури, понякога работя леко, ефирно, почти акварелно. Въпрос на енергия и настроение. За мен живописта е свобода, любов и наслада, предизвикателство и лично удовлетворение. Ако успея да докосне зрителя, това ме прави щастлив“.        

Худ. Радослав Нейчев. Уличка в Оряхово                                                                                                                              

Специално за Труз news Радослав Нейчев осветли акценти от своята биография: „Отрасъл съм в особена среда. Баща ми Нейчо Савчев е краевед и филателист. В къщи винаги беше пълно с книги и албуми, постоянно се говореше за родния ни край – гр. Оряхово. Помня как родителите ми даваха албуми с картини, разглеждах ги, избирах нещо и го прерисувах; след това ми даваха географски атласи, които изучавах; разглеждах руски, френски и полски издания. Това са най-ранните ми спомени на досег с изкуството. Моят пръв учител по рисуване в Оряхово е Асен Александров – той беше майстор на шрифтовете: по празниците изписваше плакатите с калиграфски букви, правеше портрети на всички велики българи по бърз и лесен начин. Благодарение на него от нашия град излязоха над 20 действащи художници. Той ме насочи към рисуването, но родителите ми настояха да вляза в езикова гимназия. Аз съм доволен, че ги послушах, и днес говоря свободно английски. Но и не спрях да рисувам. По-късно завърших приложна лингвистика в Югозападния университет в Благоевград. Но моята истинска академия за усъвършенстване са пленерите.

Проф. Валери Стефанов, Радослав Нейчев, Ангел Симеонов и Любен Генов

Първият пленер, проведен в Оряхово, е през далечната 1986 г. по идея на Бранимир Цаков (роден в Оряхово, преподавател в ХГ „Илия Петров“ – София). Подпомогнат е от Общината, СБХ и Министерство на културата. Замислен е като биенале и има три издания: 1986, 1988 и 1990. След демократичните промени идеята се позабравя, за да бъде възродена от Нейчо Савчев през 1995 г. (изпълняващ длъжността секретар на Община Оряхово). Пленерът се посвещава на знаменития професор Марин Върбанов, роден в гр. Оряхово, основател на катедрата по текстил и мода в НХА, на гобленната секция в Университета Ню Сауд, Сидни – Австралия, на Института по съвременна текстилна пластика в Китайската академия по изящно изкуство – в град Ханджоу. През 1995 г. участват 26 артисти-текстилци – ученици и последователи на професора, художници и скулптори. Участва и един от асистентите му от академията в Китай –  Джу Вей (В Академията на Ханджоу департаментът за текстил носи неговото име – Ван Ман, според китайската интерпретация на името на Марин Върбанов).

От този момент всяка година аз присъствах на тези пленери – това стана моята академия: срещи, разговори, житейски и професионални съвети, обща работа с десетки майстори в изкуството.

След нова пауза от 5 г. Нейчо Савчев, вече като кмет на Община Оряхово (1999 – 2003), организира провеждането на пленера от 2001 до 2003 г. През 2004 г. баща ми създава Галерия „Савчеви“ и от този момент пленерът се провежда ежегодно като частна инициатива с подкрепата на Община Оряхово. До днес всяка година през август жителите и гостите на града се наслаждават на творчеството на художници и артисти от България и чужбина. През тези години в пленера са взели участие над 600 артисти от България и 23 държави от 4 континента. През последните 5 години идеята се развива и прераства в така наречените творчески седмици, в които автори от страната и чужбина гостуват и творят в живописното Оряхово от април до октомври. Идеята ни е да покажем красотите на България на чужденците, а те да покажат на местните хора колко е красива природата ни. В години на политическа нестабилност работните формати по принцип дават сила и самочувствие на творците. 

Тази година пленерът ще започне на 7 август, художниците ще работят една седмица и на 13 август ще открием изложбата. Това е първото събитие от културната програма на Община Оряхово за панаирните дни на града, съчетано с концерти и други културни прояви“.