Труд
Автор:
Труд news
Пациентите с диабет тип 2 в България са близо 500 хил.
150 тест-ленти не са достатъчни
Хората с диабет да имат по-добър достъп до лечение и съвременни технологии, настояват в писмо до Министерството на здравеопазването и Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) от Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ).
Сред основните искания на пациентската организация са: увеличаване на броя на тест-лентите за ниво на захарта в кръвта, заплащани от НЗОК; разширяване на достъпа до системи за непрекъснат мониторинг на глюкозата; увеличаване броя на пациентите, които могат да получат инсулинови помпи; осигуряване на достъп до сензори и за пациенти с диабет тип 2, при необходимост; въвеждане на мултидисциплинарно проследяване на заболяването с участие включително и на диетолог и психолог. От АПАЗ смятат за необходимо и разработването на Национална програма за скрининг и ранно откриване на диабета.
Броят на пациентите на възраст над 18 години, които получават тест-ленти от НЗОК, е намалял от 45 812 през 2023 г. до 33 402 към октомври 2025 г., т. е. спадът е с близо 27%. Тези ленти са необходими, за да могат хората с диабет да следят кръвната си захар. За същия период броят на диспансеризираните пациенти с диабет тип 2, които ходят на лекар по точно определен график, за да следят състоянието им, е нараснал от 435 664 до близо 493 000 човека.
От организацията смятат, че отпусканите 150 тест-ленти на болен от диабед за тримесечие не отговарят на реалните потребности на значителна част от пациентите, особено на хората на инсулиново лечение, които е необходимо да измерват нивото на захарта си по няколко пъти на ден. А недостатъчният самоконтрол увеличава риска от късно разпознати отклонения и усложнения, водещи и до хоспитализации.
Хората с диабет тип 1 в България са общо около 78 000 човека, посочват от АПАЗ, докато сензори за непрекъснат мониторинг, заплащани от НЗОК, използват едва 1577 деца и 4492 възрастни. Въпросните сензори представляват малки електронни устройства, които следят в реално време глюкозата при диабед. Те показват промените без нужда от боцкане и взимане на кръв всеки път.
Не са за пренебрегване и хората в т. нар. преддиабетно състояние, които имат по-висока кръвна захар от нормалното, но още нямат диагноза диабет тип 2. При тях също е важно да измерват често нивото на кръвната захар, но за тях изобщо не отпускат тест-ленти по линия на НЗОК - а това е важно, за да не се влошат до същински диабет.
Сред най-сериозните проблеми, поставени от АПАЗ, е съществуващият механизъм, при който подобряването на показателите на пациента може да го лиши от достъп до безплатната терапия, довела до това подобрение. В конкретни случаи това води до доплащане от около 50 евро месечно. Според организацията, подобен подход не насърчава добрия контрол, а го санкционира, защото хората които не биха могли сами да извършват съответното доплащане, е възможно отново да се влошат.
Проучването на пациентската асоциация показва, че пациентите често плащат сами съвременни терапии, диагностични изследвания и значителна част от необходимия хранителен режим. Разходите могат да включват над 50 евро месечно за терапия, между 15 и 60 евро за изследвания и между 300 и 400 евро месечно за препоръчания хранителен режим. А когато пациентът не може да си позволи тест-ленти, лекарства, изследвания или подходящо хранене, той е принуден да прави компромиси, които повишават риска от усложнения и болнично лечение.
Данните показват 35 835 хоспитализации годишно само за диабет тип 2. От организацията подчертават, че инвестицията в профилактика, проследяване и достъпно лечение може да намали както човешката цена на заболяването, така и разходите за здравната система като цяло.
