Керана: Още от тийнейджърка не пия, не пуша и не употребявам нищо!

Лъвица съм и явно плаша хората, но чак толкова страшна не съм

От майка ми съм взела непоколебимата смелост по време на стрес

Годжи е много уважителен и не бях против да се шегува с мен

Преди ме намираха за странна, че не пия, а сега ми казват „евала“! 

Никога не съм имала против да стърча и да не правя всичко като другите

Обичам подаръци, които мога да изям, като шоколад и зеленчукови букети

Напрежението да бъда водеща беше голямо, защото буквално се учех пред зрителите

Много искам да вярвам в себе си, но понякога ми е трудно

Групата „Керана и космонавтите“ се превърна в едно от новите явления на музикалната ни сцена. Атрактивната им вокалистка, избира Керана за свой артистичен псевдоним, след което разбира, че нейната прабаба също се е казвала така. Огнената певица печели много фенове с участието си в „Гласът на България“, където стига до финала в отбора на Камелия. Групата „Керана и космонавтите“, също бързо набира популярност и през 2021-ва, те взимат наградата за дебют от „БГ радио“. Същата година излиза и албумът им „Урса Майнър“, а вече е факт и вторият им албум – „Октант“. Освен Керана, в състава на бандата са още - Елена Илчева, Павeл Видов, Преслав Пеев, Стоил Иванов, Николай Бобчев и Димитър Пенчев. Темпераментната изпълнителка вече се изявява на сцената и като актриса, в постановките „Всяка първа сряда“ и „Горчиво“, както и в известните мюзикъли - „Евита“, „Исус Христос Суперзвезда“ и „Семейство Адамс“. На 13 септември, в Зала 1 на НДК, Керана ще участва в „Аладин“ на Дисни – вълнуващ концерт на живо, съчетан с прожекция на филма.

- Керана, на 28-ми юли, навръх рождения ти ден, „Керана и Космонавтите“, отново ще имате концерт на фестивала „Sofia Summer Fest“. Това ли е любимият ти начин да посрещнеш рождения си ден – на сцената?
- Със сигурност ми е най-любимият начин! До този момент не съм си обичала толкова много рождените дни, защото често се случва дори нищо да не очакваш, после пак да останеш разочарован. Това е по-скоро специален ден за твоята майка, защото е минала през всички трудности, за да те роди! Има създадена нагласата, че за теб също трябва да е специален момент, а не винаги е, което може да доведе до това разочарование. Откакто правя концерти в деня, когато съм родена, вече го усещам като много специален ден и си прекарвам страхотно с хора, които обичам и ще се радвам максимално дълго да имам шанса да го правя.

- Кой е най-хубавият или изненадващ подарък, който си получавала?
- На концертите, хората често ми носят подаръци и много обичам след това да ги отварям и да чета картичките, които са написани с мисъл и послание. Още си спомням как в инстаграм харесах бижу от епоксидна смола, с което мистериозно се разминахме, за да го намеря в подаръците след концерта за рождения си ден, половин година по-късно! Почитател е видял коментара ми под снимката на бижуто и е решил да ме изненада. И определено успя! Бях толкова трогната, в този подарък имаше много вложена мисъл. Често ми подаряват и гумени патенца за баня, защото това е логото на нашата група и вече имам огромна колекция от тях. 

- А на какви подаръци се радваш най-много?
- От майка ми съм наследила това, че не обичаме безсмислени подаръци – един подарък трябва да има идея и да върши работа на човек. Например обичам подаръци, които мога да изям, като шоколад. Както и странни и нестандартни букети. Пиарката ми Нана ми е подарявала зеленчукови букети, които след това направо правиш на супа! (Смее се.) Не обичам неща, които после не знам какво да ги правя - имам цял шкаф с бутилки, някои от които неразопаковани. 

- Новите песни на „Керана и Космонавтите“ – „Жива“ и „Няма“ са доста различни една от друга. Това търсен ефект ли беше?
- Радвам се, че са различни, защото искам да има и от това и от онова! Не знам как се чувстват момчетата - сигурно им е тежко, но се борят мъжки. (Смее се.) Аз искам да правим разнообразни неща - да пробваме и отново да пробваме, а не да се задоволяваме с това, което ни е комфортно от първия възможен аранжимент. Първата мисъл не е задължително най-добрата - дълбаеш и излизат различни неща, но трябва да спреш в един момент. Така беше и с „Жива“ и с „Няма“. За „Няма“ ни трябваше повече време да направим аранжимент и тя започна като една агресивна песен, а сега е почти балада. Наскоро се срещнах с едно момче, което ми каза: „Тази песен ме кара да изпитвам симпатия към човек, който не харесвам!“, което е готино. Това са песни от албума, който пуснахме миналата година, а сега подготвяме изцяло нови неща – надяваме се да успеем да извадим нещо ново за концерта ни на 28-ми юли.

- А колегите ти от групата какви изненади ти правят за рождения ден?
- О, те ме изненадват постоянно – през цялата година! Много обичат да се шегуват с мен. Например, като станах водеща на „Коя е тази песен“ и  трябваше да летя късно вечерта за участие във Варна. На летището имаше много хора, но същевременно цареше особена тишина, а те, като ме видяха че идвам и така изкрещяха: „Коя е тази песен?“, че щях да потъна в земята от срам! Всички се обърнаха към нас, а аз не обичам да привличам вниманието в личния ми живот, така че наистина щях да убия някои от тях! (Смее се.)

- В „Коя е тази песен“ също имаше много шеги между теб и Годжи. Те продължаваха ли и извън ефир и как се чувстваше като водеща?
- Годжи е много уважителен и специално ме попита дали се чувствам комфортно с това - аз нямам нищо против, не съм особено докачлива. Има хора, които не са ок с начина, по който се шегува с мен, но аз не го усещам така. В началото ми беше много нервно и притеснено като водеща, напрежението за мен беше голямо, защото буквално се учех пред зрителите. Цялото напрежение ме настигаше винаги след като сме снимали и после се чувствах изключително смазана от целия този стрес. 

- Имаше ли колебания, преди да се съгласиш да станеш водеща на това музикално шоу?
- Истината е, че се съгласих да съм водеща, заради баба ми, тя много обича да ме гледа. Като приключиха епизодите от сезона на „Помниш ли текста“, баба ми се обади: „Сега какво ще правя?! Беше щастлива да съм водеща и ми призна, че се е усещала така, все едно съм й на гости по няколко пъти в седмицата. Голяма част от интервютата също ги правя заради баба и дядо, защото знам, че виждайки ме, те се чувстват по-добре и по някакъв начин им дава сила и енергия. Честно казано, понякога имам чувството, че не им звъня достатъчно често и това ме кара да изпитвам вина, но много ги обичам и се радвам, че са до мен в живота ми. Те са  в по-добро психическо състояние и с по-богат социален живот от млади хора, които познавам, което е рядкост на тази възраст. Покрай тях, понякога се шегувам, че не знам дали искам да имам деца, но със сигурност искам да имам внуци! (Смее се.)

- Твоите баба и дядо те подкрепяха много активно в шоуто „Като две капки вода“, където остана на крачка от победата. Те идват ли да те гледат и в театъра и кои са любимите им твои роли?
- Постоянно! Като има шанс да дойдат ги хващам и ги водя, така че вече са гледали някои от постановките повече от веднъж. Баба беше много впечатлена от мюзикъла „Евита“, както и от „Семейство Адамс“, въпреки че в началото беше резервирана към него, понеже й се струваше далечно за човек на нейната възраст. Обаче, след като го изгледа го хареса, защото видя, че се занимава с общочовешки и семейни проблеми. Баба винаги е била широко скроена. Спомням си, като бях малка, с нея много гледахме музикални телевизии с модерна музика, докато дядо е традиционалист. Той щеше да се радва повече, ако бях народна певица, но... Веднъж, след един празник в Карнобат, с тях бяхме седнали на кафе и дядо ме изненада с репликата: „Тук търсят сервитьорки!“ Явно ми намекваше нещо и аз му казах: „Дядо, аз си имам работа и ми се получават нещата горе-долу!“, а той: „Де да знам…“ (Смее се.)

Страстен танц с Евгений Арабаджиев в „Семейство Адамс“

- А как реагираха баба ти и дядо ти, когато те гледаха като булка, в постановката „Горчиво“, в която си партнираш с Христо Гърбов? С какво те грабна този спектакъл?
- Само в тази постановка още не са ме гледали, чакаме да го играем някъде по-наблизо до тях, за да ги взема. Иначе, много добре знам какво ще ми кажат и двамата, като ме видят в ролята на булка… То ако ставаше така лесно, сама щях да си стана булка, но не е толкова просто. (Смее се.)  Хареса ми, че „Горчиво“ е комедийна постановка, а аз винаги залитам малко в драма, като интерпретирам дадена роля, така че се зарадвах да тръгна повече в комедийната посока. Щастлива съм, че работя със страхотни хора - всички са невероятни! 

- Ти играеш и в някои от най-известните мюзикъли, като „Евита“, „Исус Христос Суперзвезда“ и „Семейство Адамс“. Ролята в кой от тях беше най-голямо предизвикателство за теб?
-Със сигурност „Евита“. Това е най-голямата женска роля в Музикалния театър и ми беше и първата роля – умопомрачително! Не се бях занимавала с нещо подобно и нямах представа дали изобщо мога да се справя, но това ми е най-любимата роля. Нямам търпение отново да я играя, защото спектакълът е страхотен. Историята е голяма - за реалния живот на една жена, на която се случват толкова много неща само за 33 години… Започва леко, но преминава в драматични територии и изисква емоционален и певчески диапазон - голяма роля във всеки аспект! Огромно удоволствие за мен е да играя и в „Исус Христос Суперзвезда“, но образът на Мария Магдалена не ме предизвиква толкова, докато в „Евита“ съм на сцена два часа и можеш да извадиш страшно много неща на преден план. Страшно се вълнувам когато я играя.

- В песента на „Керана и Космонавтите“ - „Твойта кожа“, лирическата героиня е истинска хищница в любовта. В живота имаш ли нещо общо с нея и случвало ли се е да се плашат от теб, като от типична лъвица?
- Истината е, че не съм писала тази песен с подобна цел и не е на любовна тематика! Иначе – да, лъвица съм и явно плаша хората, но чак толкова страшна не съм. (Смее се.)

Керана и Космонавтите“ след поредния концерт

- А какво си взела от характера на твоята майка Снежана Йорданова, чието име стана известно, когато преди време спаси едно момиче, поразено от мълния?
- Винаги ми се е искало да бъда прилежна, структурирана и подредена като нея. При мен обаче цари един организиран хаос. Това, което е предала на мен е нейната непоколебима смелост и решимост под стрес. Ние нямаме тенденцията да се паникьосваме. Само да се ядосваме. ( Смее се.) Много сме серт, както казва дядо за нас тримата с майка ми: „Един джинс сме всичките!“ Добри хора, но с проклет характер!  Много бързо палим, но и бързо ни минава. Аз прощавам лесно и не съм злопаметна, но някой настъпи ли ме, няма да броя от нула до сто, а направо от нула минавам на 100!

- Какво мислиш за големия проблем сред младежите с вейповете, алкохола и наркотиците и ти сблъсквала ли си се с тези неща?
- Винаги съм се чудила как се справят родителите с подобен проблем. Бях по-странен случай и още от тийнейджър - не пия, не пуша и не употребявам нищо! Най-„тежкото“ нещо за мен е билков чай. Никога не съм имала против да стърча и да не правя това, което правят всички останали. Затова нямам и татуировки. Виждах как съучениците ми се напиват, а след това се въргалят във вечерята, която са изяли преди малко и никога не исках това да ми се случва! Много се радвам, че го прескочих. Когато бях по-млада, като кажех че не пия и всички - как така, не може да не пиеш?! Сега, с напредване на възрастта, като кажа, че не пия ме поглеждат и казват: „Евала!“ Някои хора стигат до пристрастяване, защото не могат да се ограничат само с една бира. Не съм сигурна как можеш да обясниш на един тийнейджър, че алкохолът, или дрогата не те правят нито по-готин, нито по-самостоятелен, а зависим. Те по някакъв начин свързват тези неща с това да бъдеш готин и пораснал, а всяко дете иска да бъде от „готините“ и посягат към нещо подобно. Отстрани е смешно да видиш лапе, което пафка в определена поза, но често сам трябва преживееш нещо, за да разбереш, че е грешка. Обикновено, когато някой ни предупреждава, не го слушаме, защото по някакъв начин се мислим за по-специални и че това не важи за нас.

- В какво вярваш?
- Много искам да вярвам в себе си, но понякога ми е трудно! Вярвам в доброто. Колкото повече даваме шанс на хората да проявят това нещо, повече биха го направили. Ако всеки се съсредоточи в това да се грижи по-добре за себе си и когато може да помогне на другите, вместо да ги критикува – може би щяхме да живеем в един по-хубав свят!