Китай и Русия вече могат да откриват изтребители F-35

Въздушното господство на Америка се основава на способността да се нанасят удари по всяка цел, по всяко време, отвсякъде – и всичко това, без да се откриват. Последният елемент – стелт способностите – е ключовият компонент на американската въздушна мощ, който държи противниците на Америка будни през нощта, пише The National Interest. 

От 80-те години на миналия век Пентагонът все повече разчита на своите усъвършенствани, научнофантастични стелт бойни самолети, за да поддържа предимство пред враговете си. И оттогава Вашингтон може да бъде спокоен, знаейки, че неговите стелт възможности са достатъчни, за да надвият съперниците си. 

Но докато Вашингтон почива на лаврите си, съперниците на Америка започват да го настигат. Китай и Русия, по-специално, са решени да преодолеят тази способност. И през последните 30 години на привидно безкрайните американски войни в целия Глобален Юг имаше много моменти, в които стелт възможностите на американските военновъздушни сили не работеха по план. 

В нощта на 27 март 1999 г., бомбардировач-невидимка F-117 Nighthawk е натоварен със задачата да бомбардира сръбски цели като част от кампанията на НАТО за спиране на избиването на косоварите от сърбите. По това време F-117 е най-модерният стелт самолет в света; смятало се е, че е до голяма степен неуязвим за радарно откриване. Но въоръжен с оръжия от съветската епоха и много находчивост, особено иновативен командир на батарея от ракети земя-въздух (SAR) измисля гениален начин да идентифицира и свали уж неуцелим американски стелт самолет.

В нощта на 27 март 1999 г. американският F-117 е принуден да лети без ескорт от типичния си комплект изтребители за електронна борба EA-6B „Prowler“. Тези самолети са жизненоважни за потискане на вражеската противовъздушна отбрана, позволявайки на F-117 да лети необезпокояван през вражеското въздушно пространство, като същевременно избягва откриване. Без „Prowlers“ под ръка, шансовете сърбите да успеят да свалят американски стелт самолет се увеличават неизмеримо. 

Сръбската система за противовъздушна отбрана от съветската епоха се е основавала на два радара за откриване и проследяване на вражески самолети. Първият радар е бил радарът за ранно предупреждение P-18 „Spoon Rest D“ . Работейки на много високи честоти (VHF) диапазони, тази система обикновено може да открива самолети на около 200 морски мили (230 мили). 

Но сърбите осъзнаха, че като настроят УКВ радара за ранно предупреждение P-18 на най-ниската му честота (и най-голямата му честотна лента), те могат да идентифицират самолетите-невидимки.

След това бяха използвани P-15 Flat Face , радар за управление на огъня SNR-125 Low Blow и радар за определяне на височината PRV-11 Side Net (за точно проследяване на входящите заплахи на правилната им височина). P-15 е радар за засичане на цели в C-диапазон, който може да открива военни самолети на разстояние 150 мили. 

Според Aviation Geek Club, P-15 е бил „напълно безполезен“, когато става въпрос за проследяване на F-117. Но радарът за ранно предупреждение на P-18 с УКВ, работещ с най-голяма честотна лента, е идентифицирал F-117 на 15 мили разстояние. Това не е много далеч според радарните стандарти, но е по-добре от нищо.

През въпросната нощ сръбските оператори на зенитно-ракетни комплекси са задействали SNR-125 за прецизно насочване. Американецът, пилотиращ F-117, е отворил вратите на бомбовия си отсек, намалявайки стелт защитата, като е изложил отразяващия радара бомбов отсек на SNR-125 от съветската епоха. Две ракети са изстреляни по F-117, с което той е свален.

Американските анализатори отдават голяма част от успеха на свалянето на F-117 през 1999 г. на „късмет“ от страна на сърбите. Но не е ли късметът просто комбинация от подготовка и време? 

Сръбските методи бяха сравнително нискотехнологични. Въпреки това те дадоха резултати – и Китай и Русия си взеха забележки. Три десетилетия по-късно и Пекин, и Москва са далеч по-напреднали, отколкото бяха сръбските сили през 1999 г. 

Още едно ярко напомняне за това колко уязвим е бойният самолет F-35 спрямо сложните системи за противовъздушна отбрана дойде по време на операция „Rough Rider“ в небето над Йемен.

Военноморските сили на Съединените щати се борят с подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен от години. Според съобщения в западните медии, хутите – въоръжени с усъвършенствани възможности за предотвратяване на достъп/отказ на зона (A2/AD) благодарение на връзките си с Иран, Русия и Китай – почти свалиха F-35 над Йемен по-рано този месец. Точните подробности за инцидента не са разкрити. Но изглежда няма съмнение, че хутите са използвали същите общи концепции, които за първи път бяха въведени от сърбите през 1999 г.

Надграждайки върху поуките, извлечени от противопоставянето срещу американската стелт технология, руснаците наблегнаха на УКВ радарите като възможна експлоатация за своите оператори на противовъздушна отбрана – по-специално срещу F-35 Lightning II.

УКВ радарите работят на честоти между 30 и 300 мегахерца, на дължини на вълните от три до 32 фута. При тези честоти „размерът на самолета е близък до дължината на вълната, което причинява резонансно явление“. С други думи, руските зенитно-ракетни комплекси теоретично биха могли да открият F-35.

Русия е разработила и други усъвършенствани радари за ранно предупреждение, като например Nebo-M (който едновременно проследява самолети в VHF, ултрависокочестотния или UHF и L диапазоните).

Смята се, че Nebo-M може да открие F-35 при челен подход. Руският радар Rezonans-NE е друга система, за която Москва твърди, че може да проследява както F-35, така и бомбардировача-невидимка с далечен обсег B-2 Spirit.

А УКВ радарът е само първата връзка във верига от системи, които руснаците разработват за интегриран план за откриване на стелт бойни самолети. Дори и да не е безпогрешен, руснаците смятат, че ограничаването на свободата на действие, която стелт технологията обикновено предоставя на американските стелт самолети, е необходима стъпка към възпиране на американската военна проактивна политика.

Китай създава подобна система – макар и по-усъвършенствана – известна като JY-27A. Подобно на руснаците, китайците са в процес на разработване на интегрирана, мрежова система, в която ключов е VHF радарът. За разлика от руската система обаче, китайците използват VHF система с усъвършенствана електронно сканирана антенна решетка (AESA), която позволява на китайската система да открива евентуални стелт самолети много по-далеч от руските VHF радари. Китайската система JY-27A също е с модулен дизайн, което позволява по-голяма гъвкавост в тесни географски райони, като например Тайванския проток.

Освен това, носят се слухове за китайския синтетичен импулсен и апертурен радар (SIAR) , разположен на изкуствените острови в рифовете Огнен кръст и Суби. Системата използва синтетични импулси в VHF диапазона, за да неутрализира стелт капацитета на американските военни самолети на средна височина. Това е предназначено да увеличи интегрираната китайска мрежа за стелт откриване, като позволи на китайските сили да наблюдават приближаващите американски стелт самолети на все по-големи разстояния.

Данните, събрани от тези системи, се наслагват от самолети за откриване във въздуха – и дори орбитални сензори – за да се създаде многопластов изглед на дадено бойно пространство, което дава на китайските оператори на зенитно-ракетни комплекси впечатляваща ситуационна осведоменост в условията на американска стелт система.

Разбира се, американците ще твърдят, че заплахата е преувеличена. Но още през 1999 г. група смели сръбски членове на милицията в затънтените части на Европа успяха да свалят бомбардировач F-117, използвайки подобна тактика.

Оттогава технологиите за откриване само са се подобрили. Същото важи и за тактиките, използвани от американските конкуренти, и за ангажимента им да ограничат американското предимство в стелт технологиите. Между Китай и Русия ерата на американското господство в стелт технологиите е приключила.

Какво може да се направи по отношение на този проблем? Не е ясно. Но за да се реши един проблем, първо трябва да се признае. Бързо наближаваме периода, в който армията на Съединените щати, с абсурдното си предложение за бюджет за отбрана от 1 трилион долара , ще бъде остаряла от по-евтините и по-иновативни китайски и руски конкуренти. 

Предупредителните знаци са навсякъде. Инцидентът с F-35 над Йемен беше само най-скорошният пример. Съединените щати вероятно скоро ще претърпят първото си стратегическо поражение в голяма война – а технологиите и тактиките, описани по-горе, са част от начина, по който враговете им ще го нанесат.

 За автора: Брандън Дж. Вайхерт

Брандън Дж. Вайхерт , старши редактор по национална сигурност в The National Interest, както и сътрудник в Popular Mechanics, който редовно се консултира с различни правителствени институции и частни организации по геополитически въпроси. Статии на Вайхерт са публикувани в множество издания, включително Washington Times, National Review, The American Spectator, MSN, Asia Times и безброй други. Книгите му включват „Winning Space: How America Remains a Superpower“, „Biohacked: China's Race to Control Life“ и „The Shadow War: Iran's Quest for Supremacy“. Най-новата му книга „A Disaster of Our Own Making: How the West Lost Ukraine“ е достъпна за закупуване навсякъде, където се продават книги.