Кои думи са забранени на Запад заради политкоректност

Думата „черен“ може да се използва от чернокожите, но не от белите, а „майчинство“ и „бащинство“ не се препоръчват

Разсадници на агресивна политкоректност са университетите

Политическата коректност все по-твърдо форматира съзнанието на западното общество. Така хората са потопени в някаква виртуална реалност, в която на практика няма точки на пресичане с реалността. И всичко започва със забраната на определени думи и фрази. Кои думи са най-забранени на Запад и под какъв претекст?

Днес е трудно да се повярва, че политическата коректност е започнала като рационално начинание за смекчаване на морала. Но, преди половин век лондонските хазяи окачваха на прозорците надписи: „Без деца. Без кучета. Без ирландците“. Днес за това безобразие хазяинът незабавно отива на съд, защото не можете да обиждате децата, кучета или ирландците.

Но през последния половин век политическата коректност претърпя невероятни промени, превръщайки се в инквизиция с кафкиански правила. Да се определи кое понятие е токсично е невъзможно. И така пространството на свободната реч, и съответно свободната мисъл се стеснява пред очите ни. Властите на щата Ню Йорк току-що приеха закон за глоба до $ 250 000 за употребата на думата „нелегален“ или „нелегален мигрант“. А броят на нелегалните имигранти в Ню Йорк, според най-либералните оценки, е около 1,2 млн. души. Или има подобни хора, но за тях няма дума.

Системата от глоби за политически некоректни думи съществува отдавна, но се използва главно като възпиращ ефект. Например, публично произнасяне на „негър“ от бял човек се определя като „престъпление, мотивирано от расова омраза“, и обикновено се наказва с условна присъда или условна глоба. Само преди няколко дни две бели момичета на 10 и 11 години бяха арестувани за подобно престъпление в щата Ню Йорк. В училищния автобус те се скарали с чернокожа съученичка. Не само, че са я набили, но са я нарекли „негър“, и то пред множество свидетели. След ареста им, десетгодишната ученичка е обвинена по административния член, а единадесетгодишната за престъпник. Най-вероятно, съдът ще накаже условно момичетата и техните родители. Но върху репутацията на техните семейства е нанесен тежък удар.

Ситуацията се усложнява, защото „негър“ не може да се произнася единствено от белите американци. Чернокожите я обичат и я използват с удоволствие. Заради това в американската национална футболна лига избухна парадоксален скандал. Ръководството на лигата реши да въведе режим на нулева толерантност по отношение на думата „негър“. За произнасянето u играчът ще бъде отстранен от играта.

Но във футболната лига играят много чернокожи. И те се обидиха на инициативата на ръководството, виждайки в това потисничество, културно насилие и латентен расизъм. Дебатите за „негрите“ във футбола продължава. Докато чернокожите играчи са обидени, всеки бял футболист рискува да бъде уволнен с вълчи билет, ако произнесе „не- думата“.

Същата непредсказуема и противоречива съдебна практика работи и в европейските страни. Правните наказания за престъпления срещу политкоректността са минимални, но общественото мнение довършва работата на правосъдието и на практика унищожава „еретика“.

Известен е скандалът с модния дизайнер Джон Галиано. През 2011 г. той бе смятан за най-стилния и креативен дизайнер, вдъхнал нов живот на Dior. Но геният си имаше проблеми с пиенето и наркотиците. Веднъж се напил и започнал да вилнее в парижки ресторант, като изкрещял някакви антисемитски глупости. Може би това щеше да му се размине, но една еврейска двойка, седнала на съседна маса, се обажда в полицията и подава жалба. Според закона Галиано е изправен пред глоба до € 22 000. Съдът обаче прояви хуманност и го наказа условно с изпитателен срок и ако той повече не допуска антисемитски викове, глобата му ще бъде опростена. Но той бе наказан от своите приятели и колеги, и те всъщност го отлъчиха от професията. Веднага бе уволнен от Dior, без да се гледат миналите му заслуги, а всички негови договори бяха прекратени веднага. Звездите, които обличаше, публично се отрекоха от Галиано. В резултат на това един изключителен творец завърши кариерата си като креативен директор на парфюмерийната верига L'Etoile.

Обхватът на забранените думи и понятия расте с часове, но особено страшна е непредвидимостта на наказанието при нарушение на политкоректното табу. Например, в много европейски страни отрицанието на Холокоста води до наказание с лишаване от свобода и глоби. Но всъщност този закон активно се прилага само в Германия. Урсула Хавербек, „наци баба“ на 89 години многократно е съдена за отрицание на Холокоста, но всеки път u даваха условни присъди.

И в Испания бе приет член в Наказателния кодекс за отрицание на Холокоста, но след това Конституционният съд го призна за противоречащ на правото на свободно изразяване и оттогава законът не се прилага. Появи се парадоксална ситуация. С известна ловкост можете да разбиете всички табута и няма да бъдете наказан. Но всеки небрежен израз може да унищожи цялата ви репутация, кариера и самия ви живот.

Разсадници на агресивна политкоректност са университетите. И там избухват най-екзотичните скандали, а свободата на словото се наказва с особена жестокост. За да няма подобни скандали, университетите пускат сложни инструкции. Например, в Университета на Ню Хемпшир думата „американец“ е „проблемна“ и вместо нея се препоръчва „гражданин“ или „жител на САЩ“. Думите „майчинство“ и „бащинство“ не се препоръчват, тъй като дават джендърен оттенък на такава асексуална дейност като родителството. Думата „черен“, във всичките u значения може да се използва от чернокожите, но е забранена за белите.

Разбира се, така студентите се превръщат в хунвейбините на политкоректността. И това обикновено води до конфликт между поколенията. Възрастният професор просто не разбира защо изведнъж е бойкотиран заради невинна фраза като „трябва да сме по-бели от белите“ или „беше черен ден за всички нас“. Но за младежта подобни скандали са единственият начин да привлекат вниманието, а „тровенето“ на преподавателите е новия социален асансьор, след като традиционните социални асансьори за дипломираните хора престанаха да работят.

Тъжното е, че завършилите университет влачат след себе си манията за политкоректност и в зряла възраст. И тя се превърна от език за комуникация в средство за доноси и екзекуции и зачертава цели пластове от мисловния живот на хората. И за това не са необходими затвор или глоби. Непредсказуемостта на системата работи много добре, ако потопи всеки в атмосфера на потискащ страх да не каже нещо нередно и го превръща в собствен вътрешен цензор.

Лидер на идеологическите табута е Германия, и всяка година анонимници обявяват „не-думата на годината“.

След поредица убийства в турски закусвални, немците измислиха израза „дюнерно убийство“ и той веднага бе забранен. В пика на истерията с MeToo критиците на това движение отправиха призив към жените, изобразяващи се за жертви, да монетизират своите страдания. И изразът „изобразяване на жертва“ също беше заличен от „експертите“.

Всяка година „не-думите“ биват изтривани, а пространството на свободната мисъл на Запад се свива като шагренова кожа.

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)