Колко мощно беше "съветското НАТО"

В продължение на десетилетия Варшавският договор изглежда неразрушима сила. Тази гигантска организация обаче стои на стъклени крака и бързо рухва без никаква външна намеса. На Запад битува мнението, че Съветският съюз винаги е бил жесток агресор. Мнозина обаче забравят, че западните сили са първите, които създават военния и политически алианс на НАТО през 1949 г. Съветският отговор идва шест години по-късно.

Съветският съюз не реагира на появата на НАТО до 1955 г., когато Федерална република Германия (СРЮ или Западна Германия) се присъединява към алианса. Това е пряко нарушение на Потсдамското споразумение, според което Германия трябва да остане разоръжена. Западна Германия официално става член на НАТО на 9 май, а само пет дни по-късно, на 14 май, социалистическите страни подписват Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ, известен като Варшавския договор. Така се ражда "съветското НАТО".

Новата организация се състои от Съветския съюз, Германската демократична република (ГДР или Източна Германия), Чехословакия, България, Румъния, Полша, Унгария и Албания. Няма съмнение обаче коя страна е най-влиятелна във военно отношение. И петимата от висшите командири на войските на организацията през цялата й история са съветски военни.

Първото сериозно изпитание за Варшавския договор е само година след основаването му. 1956 г. донася голямото антисъветско въстание в Унгария, подкрепено от западните тайни служби. На 1 ноември новото унгарско правителство обявява излизането на страната от Варшавския договор. Съветското ръководство решава да реагира бързо и да потуши опасния пожар в сърцето на Европа.

Никита Хрушчов спешно се среща със съюзниците от Източна Европа и ги информира за решението си да се намеси. През следващата седмица съветските и унгарските войски, подкрепени от силите за сигурност на двете страни, потушават всяка съпротива в Будапеща и връщат Унгария в Социалистическия съюз.

Варшавският договор претърпява първия си удар през 1961 г., когато малката Албания се противопоставя на могъщия Съветски съюз. Много недоволен от десталинизацията в СССР и затоплянето на отношенията между Съветския съюз и Югославия, албанският лидер Енвер Ходжа изразява привързаност към Китай, чиито отношения със СССР стават все по-студени. Разцеплението между Съветския съюз и Албания завършва с фактическото прекратяване на участието на албанските войски в дейността на организацията през 1961 г. Седем години по-късно Албания официално напуска Източния блок.

Най-сериозното предизвикателство пред Варшавския договор е т. нар. Пражка пролет от 1968 г., период на либерализация и кардинални реформи в Чехословакия, което предизвиква голямо безпокойство в Съветския съюз. За разлика от ситуацията в Унгария през 1956 г., този път Съветският съюз решава да не действа самостоятелно, а да включи всички членове на организацията в интервенцията.

На 21 август 1968 г. членовете на Варшавския договор започват операция „Дунав“. Техните войски навлизат в Чехословакия и след няколко седмици задушават Пражката пролет. По-голямата част от армията идва от СССР (170 000) и Полша (40 000), докато ГДР изпраща 15 000 войници, Унгария 12 500, а България малко над 2000 войници. Николае Чаушеску открито осъжда интервенцията и румънските войски не вземат участие в операцията.

Членовете на Варшавския договор редовно провеждат военни учения, като най-големите са „Запад '81“ с над 100 000 войници и „Щит '82“, в рамките на които се симулират условията на ядрена война. Повече от 80% от оръжията на армиите на Варшавския договор са съветски: от танкове до бойни самолети и средства за радиоелектронна отбрана. Чехословакия произвежда и въоръжава съюзниците си с бронирана техника.

Така наречената „Северна група“ на Варшавския договор (Източна Германия, Полша, Чехословакия) в непосредствена близост до потенциалния противник е по-добре оборудвана от „Южната група“ (Румъния, Унгария, България). Силата на танковите части на Варшавския договор е колосална: 53 000 съветски и 12 000-15 000 танка в Източна Европа. Основните танкове Т-54 и Т-55 заменят Т-64 и Т-72. Точно преди разпадането на Варшавския договор членовете се въоръжават с най-новите танкове Т-80.

През 1977 г. е създадена Съвместната система за събиране на данни за противниците (SOUD) с първостепенна задача да предотврати „външните заплахи по време на Олимпийските игри в Москва през 1980 г.“. Варшавският договор е официално разпуснат на 1 юли 1991 г.