Кубчета на смъртта: Нацистко ядрено оръжие e на черния пазар?

Едно нещо, което нацистка Германия за щастие не успява да развие, или поне не напълно, е ядрената енергия. Не че не се опитват, но работата е там, че времето им изтича. Хитлер иска учените му да овладеят ядрената енергия и според съобщенията, те се доближават много до това - в експеримент, в който стотици ядрени кубчета са комбинирани в нещо, което прилича на полилей. Реакторът B-VIII, построен от немски физици и учени в Берлин, е проект, ръководен от Вернер Хайзенберг, гениален нацистки физик, заловен от съюзниците след войната. Той работи в малкия град Хайгерлох, за да се намали рискът от злополуки, но и да се запази цялата работа в тайна.

Недостигът на уран спасява света

Цели 664 уранови кубчета, всяко по 5 сантиметра от всички страни, са свързани като полилей. Урановите кубчета са разположени в активната зона на реактор B-VIII и са заобиколени от графитна обвивка, покрита с метал. Самата обвивка е поставена в бетонен резервоар за вода. Ако този реактор виси във водата, тя би действала като регулатор на ядрената реакция.

Днес лабораторията, скрита под църквата в Хайгерлох, се нарича Атомкелер и е музей на атомната енергия. Но това не е единственото място, където са разработвани оръжия. Един от проектите е в долината Йонас в провинция Тюрингия. Някои твърдят, че тук се е намирала нацистката програма за ядрено и космическо развитие. В момента германската армия използва долината Йонас за обучение на войници и достъпът на цивилни е строго забранен. Разбира се, винаги има хора, които са готови да рискуват арест и високи присъди, за да се опитат да разкрият тайните на Йонас.

Теоретиците на конспирацията, които редовно нарушават забраната за достъп, твърдят, че американците откриват две важни неща в долината: ядрена бомба и летяща чиния, която да пусне тази бомба. Най-големият проблем с достоверността на твърденията е, че никой така и не успява да докаже от къде нацистите доставят урана, необходим за направата на ядрената бомба.

Експертите смятат, че йерархията на нацистката ядрена дивизия и провеждането на ядрени програми на няколко места, довеждат до липса на уран, което пречи на изграждането на ядрен реактор, който да работи, пише Vintage News. Но американски изследователи откриват, че днес в света има стотици от тези „кубчета на смъртта“ и дори могат да бъдат закупени на черния пазар.

Изпратено по пощата

Някои от тези кубчета попадат в ръцете на учените по много необичаен начин, като в шпионски роман. А именно, през 2013 г. Тимъти Кьот получава уранов куб от 40-те години на миналия век в неочакван пакет, за който се твърди, че е използван в провалените нацистки планове за изграждане на ядрен реактор. Пратката пристига до този професор със съобщение. "От Германия, от ядрения реактор, който Хитлер се опита да построи. Подарък от Нинингер." Той е много изненадан, но и възхитен. „Веднага разбрах за какво става дума“, казва той за онова малко кубче. Кьот е колекционер на такива ядрени спомени и знае много добре за какво става дума. Но първо трябва да потвърди автентичността му.

По време на изследването, водено от Мириам Хиберт, откриват, че германците построяват ядрен реактор по време на войната, но конкуренцията между отделни изследователски екипи, работещи по ядрения опит, пречи на успеха на проекта. Твърди се, че всичките 664 куба са изпратени на неизвестни места в Съединените щати, а в документацията са открити данни за още 400 куба, които съществуват, но които са в ръцете на друга германска изследователска група. Те стигат до заключението, че ако тези различни групи обединят усилия, ще имат достатъчно уран за реактора.

Кьот и Хиберт измерват енергията на гама лъчите - високоенергийни частици от електромагнитните вълни - излъчвани от куба при разпада на атомите. Тези измервания потвърждават, че кубът е естествен, необогатен уран. Други тестове показват, че кубът никога не е бил в работещ реактор. Ако беше така, изследователите щяха да открият гама лъчи от изотопа цезий-137. Подобно парче материал, взет от първия успешен ядрен реактор в Университета в Чикаго през 1942 г., съдържа такъв изотоп на цезия.

Предполага се, че тези 400 куба се озовават на черния пазар след войната и данните за местоположението им изчезнат с времето. Именно това е най-голямото доказателство, че Хитлер, давайки твърде много свобода на своите учени, сам унищожава собствената си програма за разработване на ядрена бомба. Този Нинингер от съобщението е Робърт Нинингер, експерт, участвал в проекта в Манхатън, разработил първата атомна бомба за Съединените щати. Според вдовицата му, ученият някога е притежавал парче уран, но по-късно го подарява на приятел.

Кьот в крайна сметка планира да даде куба си в музей. Засега той е вграден в специално изработена, преносима витрина, и е перлата в колекцията му от ядрени артефакти. Тя включва графит от първия реактор в Чикагския университет, зеленикаво стъкло от пясък, разтопен при тест на атомна бомба и инфузиран с уран стъклен съд, известен като стъкло вазелин, който свети в зелено под ултравиолетова светлина.