Труд
Автор:
Анжела Димчева
Общественици, писатели и учени уважиха събитието
Звездинов изгради нов жанр - лирическата басня
Автор е на 40 книги за деца и възрастни - поезия и проза
Безспорно поетът Атанас Звездинов е признатият баснописец в съвременния ни литературен контекст. Автор е на 40 книги за деца и възрастни - поезия и проза. През последните 30 години той посвещава творческата си енергия на баснята, издавайки 9 сборника.
Неговият най-нов сборник “Живо жило” (издание на Фондация “Устойчиво развитие за България”) беше представен в столичния “Клуб на фоторепортера” и събра над 100 колеги, читатели и приятели на автора. Общественици, писатели, журналисти и учени уважиха събитието - сред тях бяха доц. д-р Пламен Славов - зам.-министър на културата, ген. Румен Ралчев - политик и бизнесмен, политиците Атанас Мерджанов и Валери Жаблянов, Камелия Кюркчиева - зам.-кмет на район “Изгрев”, проф. Петко Тодоров и др.
Станка Шопова - председател на Фондацията - приветства гостите с думите: “Баснята е жанр, чрез който в един образ - тъжен или страшен, чрез хумор и ирония - се обобщава времето и неговите криви огледала. В края на текста по принцип има присъда, която носи поука, размисъл и желание за промяна към по-добро. Със всяка своя творба поетът живее с проблемите и болките на нашето безвремие, преживява социалните конфликти, разпадането на нравствения облик на човека, подмяната на ценностите, липсата на честност, достойнство и идеали. Тук се намираме в сърцето на Древна София, в триъгълника на властта, а тя би трябвало да умее да чува езоповския език. Тази вечер ни дава повод да споделим голямата си болка за България”.
Публиката се редеше дълго за автографи.
Атанас Звездинов говори за връзката между баснята и властта: “Тази книга събира басните с обществено-политическа насоченост. Вече почти не пиша лирика, този жанр ме превзе - накъдето и да се обърна, навсякъде виждам ситуация за нова басня. Тя е сложен жанр, който обема поезия, драматургия, хумор и сатира. Нейната задача е да буди общественото съзнание, което се приспива от властта. Така е било три хиляди години - това е нейната възраст. Започва отпреди Езоп и минава през Ломоносов, Крилов, Лафонтен. Баснята е морална форма”.
В анализа си Боян Ангелов отбеляза: “Сатирата на Звездинов е остра, но щадяща. Тя няма за цел да унизи индивидуалната личност, а да разкрие онези черти от характера, влезли в дисхармония с моралните норми. Днес са малцина съвременните български писатели, които използват баснята като средство за осмисляне на трудния, изпълнен с несправедливости и неравенства обществен преход, съпътстван от безнадеждност, омраза, разочарование, бедност, нихилизъм, ненавист, отчуждение... Атанас Звездинов е намерил формулата, чрез която интригуващата фабула се сдобива с въздействаща морална поука”.
За присъствието на писателя в съвременната култура свои мисли сподели Иван Есенски.
“Съдбата на България е сложна - нашата култура е сред най-древните в Европа. А ние би трябвало да я предадем на следващите поколения. Наблюдението ми е, че съзнателно се пренебрегва словесността - няма я в приоритетите на политиците. В момента се изтласкват класици от учебниците. А Звездинов притежава особен талант - той изгради нов жанр - лирическата басня. Такава гъстота на израза, такава сила на внушението, такава оригиналност на оксимороните и римите няма в нашата литература! Но Звездинов е извън витрината на рекламираните и награждавани автори. В университетите властва посредствеността, начело с Амелия Личева, която заяви, че литературата не е музей и дори се обяви против Вапцаров... Нейното поведение е недостойно” - каза Иван Есенски и беше изпратен с буря от аплодисменти.
Петър Андасаров обобщи, че тези сатирични стихове могат да се четат по много пъти и всеки път ще откриваме нещо ново в тях.
Какво още ще прочетем в “Живо жило”? Авторът използва монолога. Въвел е необичайни аз-повествователи - монолозите се водят от името на абстрактни понятия, някои от които са устойчиви митологеми: плуга на историята, кацата с меда, паметната плоча, политическия гръбнак, обществената тайна, политическата рулетка, голата истина; други монолози представят етически категории: корупцията, суетата, справедливостта, глупостта, подкупа, покварата, компромата, компромиса; не са забравени и политическите категории: полемиката, общественото мнение, сглобката и разглобката. Очовечени са предмети от бита: обувката, метлата, паницата, дъвката, стола и др. - чрез тяхното дискретно наблюдение се постига алегория, водеща към моралния упадък на индивида и обществото.
Основният принцип при изграждане на всеки монолог е играта на подтекста - от една страна, саморазкриването на субекта, както той се възприема; от друга страна, коментирането от гледна точка на другия или на обществото. В добре намерената от автора шаржовост читателят не просто се усмихва, той се забавлява от превъплъщенията на главния герой.
Монолог на голата истина
Не знам, не ми ли виждат ореола,
та още си приказват, че съм гола.
Признавам си - на мен не ми прилича,
с каквото, кой и да ме облича.
Но хората, нали са си притворни,
така си мислят, че са отговорни.
Светът се преоблича постоянно -
на никого не му се струва странно.
Дори, суетен, все се ръководи
от постоянно променливи моди.
На Истината само є отива
да бъде гола и да е красива.
За себе си приемам за утеха,
че съм с невидима за всички дреха.
В книгата са включени и класически диалогични басни, напр. “Мижитурки и маски”, “Промяна и подмяна”, “Дяволска басня”, “Акъл и гръбнак”. Политическите послания не са конкретно оцветени - те са в рамките на моралните и общочовешки ценности, които нашето общество загърби в името на личното оцеляване или в защита на псевдоидеологии, удобни за сменящите се властници. Бидейки едновременно проникновен лирик и безпощаден сатирик, Атанас Звездинов притежава умереността и баланса на древните философи: той вгражда в стиховете си мъдростта на измъчения народностен гений и афористичността на световното изкуство.
Публиката чу повече от 20 басни в изпълнение на Ива Караманчева и Симеон Викторов. В рецитала се включи и дъщерята на автора Милена Атанасова. Сатирично-музикалната част беше дело на Хайгашод Агасян.
