Лимитите за болници отпадат

Властта търси други начини за контрол над харчове

Неплатени дейности за над 35 млн. евро за полугодието

Болници са завели 32 дела в съда за неизплатена дейност, обичайно печелят споровете

Лимитите на болниците ще отпаднат, но предстои да се обсъдят няколко различни варианта за ограничаване на ненужни харчове от здравните заведения.

Докато се стигне до един вариант, който да получи одобрението на болничните ръководства и това на НЗОК финансовите ограничения остават. Това се разбра от отговор на журналистически въпроси на доц. Георги Илиев, депутат от ПБ и зам. председател на парламентарната комисия по здравеопазване в парламента.

Темата за премахване на лимитите в болничната помощ бе засегната от управляващата партия в мотивите към проекторешенията, с които бяха поискани оставките на ръководството на НЗОК. В тях от ПБ заявяват, че тези финансови ограничения не са подходящ контролен механизъм и крие риск от ограничаване на достъпа до лечение.

Аналогична беше позицията и на президентството - Румен Радев докато бе държавен глава наложи вето над промените в Закона за здравното осигуряване, с които се връщаха лимитите. Депутатите отхвърлиха ветото.
Преди това, през април 2024 г. Конституционният съд обяви за противоконституционно налагането на лимити (регулативни стандарти) на болниците от страна на НЗОК.

От ПБ са категорични, че лимитите на болниците трябва да се махнат, но само след като се заменят с друга форма на контрол, за да не се стига отново до подобен преразход на бюджета на НЗОК. В бюджета на НЗОК за 2026 г. те ще останат, но е даден срок за отпадането им с бюджет 2027.

В момента се проучват здравните системи на няколко европейски държави, сред които са Германия и Франция.

Предлаганите модели за контрол са три

от които управляващите ще трябва да изберат един.

Първият е чрез селективно договаряне - НЗОК на базата на качество на услугите, апаратура и квалификация. Договори се сключват само при нужда от даден вид легла в кокретен район.

Вторият модел е чрез финансиране на Диагностично свързани групи - пациентите се групират по диагноза, тежест и придружаващи заболявания, като болницата получава средства за пълно излекуване на пациента, независимо от броя на дните престой в лечебното заведение. По-дългият престой увеличава разходите и екипите нямат интерес да разтеглят времето за лечение.

Третият модел е свързан със строг медицински одит и контрол на качеството - вместо да се ограничава бюджетът на болницата, се проверява реалната необходимост от всяка хоспитализация. Контролът се осъществява чрез е-здравеопазването и ревизии на независими органи.

Очакванията са на този етап да бъде приет третия модел, тъй като за първите два е необходим по-дълъг период на подготовка, коментираха здравни мениджъри.

Към момента официалната справка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) отчита 

32 активни 
съдебни дела

заведени от болници за изплащане на неразплатена надлимитна дейност. Обща стойност на исковете: Претендираната сума по тези 32 дела възлиза на 5 437 594 лв., или близо 2 800 000 евро. Практиката показва, че лечебните заведения в България често печелят делата срещу Касата. Съдилищата масово отсъждат в полза на болниците с мотива, че реално извършената и медицински обоснована помощ на здравноосигурени пациенти не може да бъде отказана за плащане.

След като парламентът повторно наложи финансовите ограничения през юли 2025 г. и Касата стриктно отказва да покрива сумите над лимита, правни експерти и браншови организации очакват нова вълна от съдебни искове. Болниците продължават да трупат неплатена дейност (над 35 млн. евро само за първото полугодие на 2026 г.), което прави съдебния път единствената им алтернатива за събиране на вземанията. Статистиката показва, че болниците в страната генерират надлимитна дейност в рамките на 8 до 10 милиона лева на месец, в зависимост от сезонния интензитет на заболяванията (есенно-зимните пикове традиционно са по-тежки.

Най-големи суми 
от неплатена дейност 

в момента са натрупани:

- УМБАЛ “Св. Георги” (Пловдив) - най-голямата държавна болница в страната, която традиционно поема огромен поток от Южна България.
- УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” (София) - основният спешен център на държавата, където потокът от спешни пациенти не подлежи на планиране.
- ВМА (Военномедицинска академия - София) - ведомствена болница с национално значение и висок интензитет на хоспитализациите.
- УМБАЛ “Св. Марина” (Варна) - водещият държавен университетски център за Източна България.

Междувременно решения за подобряване на контрола и замяната на лимитите с други мерки ще се чакат от новия подуправител на НЗОК. Д-р Асен Меджидиев сам засегна по време на изслушването си в ресорната комисия вчера темата за нуждата от ревизия на механизмите за контрол на средствата в болничната помощ и при лекарствата. Според него има възможност да се подобри контрола и да се намалят фиктивните хоспитализации, като се привлекат експерти от БЛС, а плащането по КП се обвърже и с качеството на лечение.

При медикаментите пък като се разшири превантивния контрол със съблюдаването на фармакотерапевтичните ръководства и медицински указания за назначаване на определена терапия.