Липсата на сън води до излишни килограми

Хроничното недоспиване провокира хормонален дисбаланс, който не може да бъде коригиран единствено с диета

Учени сравняват глада за сладко с наркозависимост

Учени все по-често сравняват любителите на сладкото с хора, зависими от наркотици, и предупреждават, че сладкишите не само носят мимолетно удоволствие, но и водят до зависимост, която в крайна сметка съсипва здравето.

В средата на XIX век средностатистическият европеец е консумирал едва 2 кг чиста захар годишно. До началото на XX век това количество е нараснало на 17 кг на година, а в първите години на новото хилядолетие е достигнало близо 40 кг.

Рафинираната бяла захар - най-широко използваният вид както в хранителната промишленост, така и в домакинствата - е тази, която най-често бива “демонизирана”. Неконтролираната є консумация влияе неблагоприятно върху имунната система, чревната микрофлора, зъбите и ефективното усвояване на важни микроелементи.

Захар има не само в сладкарски и тестени изделия, но и в безалкохолни напитки, сокове, сосове, ферментирали млечни продукти, месни продукти и субпродукти, както и всякакви видове полуфабрикати. Лекарите свързват съвременната “епидемия” от инсулинова резистентност с хранене, пренаситено с бързо усвоими въглехидрати, като начело в списъка е захарозата. Организмът ефективно я разгражда до глюкоза и фруктоза, които след това навлизат в кръвния поток в рамките на броени минути. Мозъкът е първият, който получава глюкоза. След това тя достига до мускулите, бъбреците и другите органи. Инсулинът улеснява навлизането на глюкозата в клетките; мозъчните клетки я изгарят незабавно, за да си набавят необходимата енергия, докато клетките на другите вътрешни органи или я превръщат в гликоген - краткосрочен запас, който се изразходва пръв при недостатъчен външен прием на енергия, или я разграждат, за да осигурят гориво за непосредствените клетъчни процеси. Ако е налице излишък от глюкоза, тя се превръща в мазнини.

Д-р Алексей Ковалков губи битката с рака на 62-годишна възраст, признавайки, че в неговия случай диетите не помагат.

Д-р Алексей Ковалков - създателят на прочутата диета на Ковалков, починал през декември 2025 г. от рак - описва в книгите си коварния механизъм, чрез който гладът за сладко превзема не само скритите ни желания, но и метаболизма ни. Според него парадоксът се крие във факта, че макар отлично да съзнаваме вредата от сладкишите, именно това осъзнаване ни кара да надценяваме удоволствието от тяхната консумация. Ние очакваме чувство на психологическо облекчение - своеобразна награда - след като се “наситим” с бонбони или торта. Този начин на мислене е добре познат на всеки, който непрестанно води борба с излишните килограми, опитвайки се стриктно да ограничи състава на храната или калорийния си прием: “Сега ще се натъпча с нещо вкусно, а след това две седмици ще карам само на ориз и вода”. За съжаление, този начин на мислене често се превръща в капан, тъй като моментите, определяни като “за последно”, следват един след друг.

Д-р Ковалков отбелязва, че епизодите на прекомерна консумация на захар не само причиняват сериозни психологически травми - като подкопават увереността в себе си и вярата в собствените възможности - но и нарушават работата на задстомашната жлеза, стомаха и черния дроб. Редуването на периоди на обилно хапване на сладкиши с гладуване води до метаболитни нарушения и в крайна сметка до покачване на теглото, въпреки привидно оскъдния хранителен режим.

Д-р Ковалков е убеден, че всеки може да открие първопричините и отключващите фактори за своите рецидиви, както и да се научи да прави разлика между физиологичен и емоционален глад. Разнообразният емоционален живот, който не се свежда до вечерно “премисляне” на работния стрес и семейните неволи, по магичен начин потиска копнежа по сладко. А още по-добро средство за това е един прост и любим лек: сънят!

Липсата на сън води пряко до натрупване на излишни килограми. Този факт е категорично установен от канадския учен Меир Кригер. Резултатите от проучването му, обхванало 40 000 мъже и жени на възраст между 32 и 49 години, са недвусмислени: човек трябва да спи поне седем или дори девет часа на денонощие.

Хроничното недоспиване провокира хормонален дисбаланс, който не може да бъде коригиран единствено чрез промени в храненето. Съществена роля тук играе и често срещаният навик да се консумират сладкиши в края на работния ден: захарта стимулира както умствената, така и физическата активност - ефект, който е напълно противопоказен в момент, когато здравословният режим изисква време за сън.

Ако рядко си лягате преди полунощ, това означава, че докато сте будни, преминавате през периода, в който се произвежда хормонът грелин - време, съвпадащо със спад в производството на хормона лептин. Тези процеси са от физиологично естество и са предвидени да протичат, докато “собственикът” на тялото спи.

Грелинът повишава апетита, докато лептинът го потиска. При пълноценен нощен сън с продължителност от 8 до 9 часа хормоналните процеси се регулират по естествен път, което позволява на човек да се събуди готов да закуси и да планира деня си. Ако обаче нивата на грелин започнат да се покачват, докато все още сте пред компютъра или телевизора, вероятно ви грози опасност от силен порив да нахлуете в кухнята и да хапнете нещо вкусно. Това обяснява и силния глад за сладко, който често се появява през нощта.

При хората, които си лягат късно, втори пик на силния глад за сладко настъпва около 3 или 4 часа сутринта: тогава нивата на инсулина се повишават, което води до спад на кръвната захар и провокира нов, неустоим копнеж за сладкиши. Да се устои на този постоянен “хормонален зов” посред нощ е наистина трудно. Съветът е прост: ако искате да преборите глада за сладко, просто го проспете!