Лора и Стоян: Имаме спорове, но не караници

Ферментацията на храните е последна мода в кулинарията, обясняват двамата готвачи

Лора и Стоян стават телевизионен екип през 2011 г. До момента са заснели заедно над 1800 епизода, в които са показали над 5500 рецепти. Лора Найденова е родена през 1987 г. в София. Завършила е Софийската професионална гимназия по туризъм. Специализирала е във Франция, Италия, Германия и Испания. Работила е за веригата за управление на хотели и ресторанти "Fair Play International" и в семейния ресторант "Flowers", като зам.-главен готвач. Стоян Сейменски е роден през 1980 г. в Пловдив. Учил е в Технически колеж „Джон Атанасов” и в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Бивш футболист на ПФК „Ботев Пловдив“. Занимава се професионално с готвене над 15 години. Работил е в САЩ, в „Американ Хаус“ в бившия „Кемпински Хотел Зографски“, бил е главен готвач в ресторант “Пастарито” и веригата “Фенси”.

Лора и Стоян са истински екип в кухнята и в новия сезон на „Бон Апети“ по 24 Kitchen за пореден път ще докажат, че най-вкусната храна е тази, приготвена с любов.

- Какво ще видят зрителите в новите епизоди на „Бон Апети”?

Стоян: Във всеки епизод от новия сезон ще има по 3 рецепти, като едната от тях ще е десерт. Ще ни е сладко. Освен това ще има и рецепта с продукти, които почти всеки има в шкафа или хладилника. Не сте имали време да напазарувате, но все пак искате да хапнете нещо вкусно – даваме идея. Ще има и рецепти за по-специални случаи.

Лора: На първо място, много добро настроение и усмивки в кухнята, както винаги е било в „Бон Апети”. Постарахме се рецептите да бъдат още по-достъпни за хората.

- Как си обяснявате факта, че готвенето вече е шоу, което забавлява зрителите?

Ст.: Според мен голяма заслуга имат Джулия Чайлд, Жак Пепен, Джейми Оливър и да не забравяме – Антъни Бордейн. Виждаш, че те имат различно отношение към храната. Не ти разказват просто рецепта или не ти казват просто къде да хапнеш, а го правят така, че да те запалят. Да гледаш с удоволствие и да очакваш следващия епизод с нетърпение. Все едно следиш любим сериал.

Л.: Много е просто. Супер атрактивно е, а когато храната е вкусна и красиво заснета, това приковава погледите, не само на любителите готвачи и чревоугодниците, но дори на тези, които са далеч от кулинарията. Познавам много малки деца, например, на които им е супер интересно да гледат кулинарни предавания по телевизията.

- Защо избрахте тази професия и имате ли друго занимание освен готвенето?

Ст.: Обичам да играя футбол с приятели, да ходя за риба и да карам сноуборд през зимата. Разбира се, не изключвам и пътуването. Няма как човек да не го обожава.

Л.: От малка съм възпитана с любов към храната и нейното приготвяне. Това е дългогодишен семеен ритуал, ако мога така да кажа. Някак естествено дойде решението ми да се занимавам професионално с кулинария. А и моят брат, който е по-голям от мен, учеше в ТОХ тогава (сега СПГТ) и още повече ме запали за идеята. Имам много хобита, но пътуването е най-голямото. Била съм в над 40 държави досега, даже спрях да ги броя. Имам и канал в YouTube за пътешествия. Казва се „Лора пътува“ (Lora Travels) и в него споделям пътешествията си от близо и далеч.

- Кое е по-важно – здравословното или вкусното ядене, или те не си противоречат?

Ст.: Думата здравословно сякаш е малко преекспонирана в последно време и затова може би много хора, чувайки я, си представят нещо блудкаво, безвкусно. А то едното няма нищо общо с другото.

Л.: За мен вкусът е водещият, рядко употребявам думата здравословно, ако трябва да съм честна. Всеки вижда в нея различно нещо. Има различна информация, доста противоречива, за това кое точно е здравословно и за кого. Аз съм готвач и за мен най-важно е храната да е вкусна!

- Умеят ли българите да ценят вкусната и качествена храна като удоволствие или просто гледат да се нахранят?

Ст.: Има хора, които ценят храната, която консумират, и продуктите, с които е приготвена. И те стават все повече. Може би за това голяма заслуга имат всички кулинарни предавания, а и хората пътуват все повече. Има и такива, за които това е просто източник на енергия. Така че не могат да се поставят всички под общ знаменател.

Л.: С годините нещата толкова динамично се променят и то за добро, което е радостно. Смятам, че все повече хора търсят вкусната и качествена храна. Това е в следствие на много фактори. Хората пътуват, опитват различна храна, гледат кулинарни предавания и телевизии. Вкусът все пак се възпитава, това важи за всеки от нас. Стига сами да го пожелаем.

- Какво е отношението ви към залитането на българина по разни моди в храненето – вегетарианство, веганство, суровоядство и т.н.

Ст.: Това е тенденция в целия сват. В крайна сметка човек сам решава с какво да се храни. Уважавам всеки един личен избор.

Л.: Да, за тези хранителни режими сякаш се говори повече като за мода. Странно, нали? Аз нямам нищо против, всеки може да се храни както си пожелае. Все пак храната е не само удоволствие, но и философия. Така че нека всеки сам да си избере.

- Като заговорихме за мода, какво е модерно сега в кулинарията?

Ст.: Ферментацията в последните години набира скорост. Много хора експериментират в тази посока.

Л.: Ферментацията е супер популярна. Дори екипът на един от най-добрите ресторанти в света скоро издаде книга, посветена на ферментацията на храните. Темата е супер актуална и има защо. Кой не обича туршия?

- Вие какво хапвате вкъщи най-често - любимата ви гозба?

Ст.: Харесвам домашната храна, но гледам да си разнообразявам менюто и често пробвам нещо по-специално. Обичам и яйца, приготвени по всякакъв начин.

Л.: Най-често ям месо и много зеленчуци, които винаги са сезонни. В момента се радвам на последните есенни, слънчеви домати. Обожавам всякакви туршии и се радвам, че техният сезон тепърва започва. Нямам любимо ястие, обичам вкусната и разнообразна храна.

- Повечето зрители мислят, че сте гаджета, но вие винаги отричате. Прекарвате ли обаче време заедно извън снимките на предаването? Въобще какви са личните ви отношения?

Ст.: Приятели, които понякога прекарват време заедно. Може пътуване или просто обяд.

Л.: Толкова години сме заедно със Стоян пред екрана и да ви кажа, все още добре се забавляваме и на снимки на предаването, и извън него. Той е страхотен човек и се радвам, че е мой колега и приятел.

- Вече дълги години работите заедно, има ли случаи, когато се карате?

Ст.: Имаме спорове, но не караници. Общо взето, доста добри взаимоотношения между колеги.

Л.: Естествено, че е имало моменти, в които не сме били на едно мнение и сме спорили по една или друга тема. Това е толкова нормално за всички години съвместна работа. И двамата обаче не сме конфликтни като хора и това вероятно помага да няма кавги.

Орлин Анастасов: Гяуров бе личност с обаяние и стил

За всеки е голяма чест да участва в световния триумф на басите в София, посветен на незабравимия Маестро, твърди оперният певец

Орлин Анастасов е най-младият бас, който дебютира в миланската Ла Скала. Критици и публика го сочат за наследник на великия Николай Гяуров. Самият Маестро пее на същата престижна сцена в продължение на четвърт век! Само след броени дни, на 29 ноември, в НДК в София ще станем свидетели как семейството на световните баси чества Николай Гяуров. Двигател на концерта, посветен на 90-годишнината на Маестрото, е Орлин Анастасов – самият той вече с над 40 роли в репертоара си и участия на най-авторитетните световни сцени.

- Лесно ли убедихте колегите си да се включат в концерта „Семейството на световните баси“ в София, посветен на Николай Гяуров?

- Изключително съм щастлив, че когато позвъних на моите колеги, наричани съзвездието на световните баси, с покана да направим концерт по повод 90 години от рождението на Николай Гяуров, всички веднага казаха „Да“! Изненадах се, че никой не попита за датата, нито поиска да си погледне програмата, запълнена години напред. За всеки е голяма чест да бъде в София по това време, за да участва в този световен триумф на басите, посветен на незабравимия Гяуров. Родната публика ще има възможност да аплодира певчески величия като Паата Бурчуладзе от Грузия, Робърт Лойд от Великобритания, Роберто Скандиуцци и Джакомо Престиа от Италия, Рафал Сивек от Полша, Димитър Станчев. Гала спектакълът е на Държавна опера - Русе, диригент Йордан Камджалов.

- А вие как намерихте време в натоварената си програма? Намирам ви в Словения, в автомобила, малко преди да прекосите границата с Италия, където са голяма част от ангажиментите ви.

- И не само там. От тази година съм и артистичен директор на „Rhegium Opera e Musica Festival“ в Реджо ди Калабрия. Тъй като ми се налага на ден да придвижвам поне по седем супер-спешни задачи в различни географски точки, когато ме питат за постоянния ми адрес, май трябва да посочвам колата... В нея освен обичайния багаж, винаги има място за две неща. Едното е неизменният ми спътник Ходор.

- Кой е той, името му подсеща за един от героите в „Игра на тронове“?

- Верният опашат приятел от породата ирландски вълкодав. В реалността е обичливо, търпеливо създание, което умее да чака колкото е необходимо стопанина си от поредния ангажимент. Впрочем, той е много отговорен и знае кога как да се държи. Участвал е даже на сцената! Трябва да го похваля колко достолепно стоя до фараона в „Аида“ по време на Международния музикален фестивал преди няколко години на остров Корфу. Много добре се вписа в общото възприятие и атмосфера и публиката оцени по достойнство сценичното му партньорство.

- А кое е второто нещо, което винаги е с вас?

- Второто, без което не тръгвам на път, са въдиците! Роден съм в Русе, на брега на Дунав. Блокът ни, с името „Опера“, и досега е „залепен“ до гърба на Русенската опера. Съседите - също певци, едва ли не по чехли ходеха на репетиции. Заради операта „Цар Калоян“ майка ми харесала за мен това име. Но в блока имало палаво момченце, по което всички непрекъснато крещели: „Калояне! Калояне!“. И докато се родя, нашите размислили. Моят тогава 5-годишен брат предложил да съм Орлин.

- Искали сте да станете професионален баскетболист...

- За разлика от брат ми, който без колебание продължи музикалното си образование, аз, напук на всички очаквания и увещания за музиката, здраво напредвах в баскетбола! Веднъж майка ми, без да произнесе и дума, гневно хвърли в стаята ми касета със запис. 17-годишните са интересни създания. Стана ми любопитно и пуснах касетата. Когато чух изумителното и ненадминато Рондо на Мефистофел с гласа на Гяуров, разбрах, че животът ми се преобръща. Започнах да „пея“ с великия маестро. В колко записа съм му „партнирал“!

- Кога се срещнахте наистина?

- Николай Гяуров е идвал да ме гледа в три спектакъла. На първия дойде с Мирела Френи. След това пак се върна и поиска да ме чуе - отново в същия спектакъл, защото пожела да се съсредоточи изцяло. Гостувал съм в дома им, но по време на тези срещи разговаряхме за всичко друго, само не за пеене. Можехме например по 2-3 часа да говорим за общото ни хоби - риболова. Не усещах как минава времето. Маестрото винаги бе дружелюбен, естествен, откровен, много земен, с великолепно чувство за хумор, личност с обаяние и стил.

И още в новия брой на "Жълт Труд"...

Ни Ло пак хвърли дрехи и задръжки

Атанас Колев отрича да е наркоман

Артър Конан Дойл дължи живота си на Екатерина Кукова

Принцесата бунтарка Басма бинт Сауд е жива

Анита Мейзер се покри в Лас Вегас

Слави разкри истинската причина за раздялата с bTV

Синът на Къци Вапцаров превзема Холивуд

Коцето бил приятел на Жоро Илиев

Мразели Камила Мороне заради Ди Каприо

Доц. Ангел Кунчев: Грипът идва през декември

Защо не трябва да празнуваме 40-ия си рожден ден

БФС: Никакви пари не са отклонявани

ТЕЗИ И ОЩЕ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 27 НОЕМВРИ!