Труд
Автор:
Труд онлайн
На 22 години наркотикът става нейният "сигурен и съчувствен другар"
"Дълбоките й черни очи тлееха като жар и те просмукваха в себе си, тънките й ноздри треперкаха, малките й нежни устни трептяха, някакви леки вълни се раждаха и изчезваха из формите й." Така Андрей Протич описва фаталния женски чар на Лора Каравелова, който омагьосва и превръща мъжката душа "в нещо като гейзеров кладенец", дотогава спокоен, незнаещ своята сила.
Пръв изпада под властта на тоя чар
"Казвам си понякога, че Лора Каравелова и Яворов не биха срещнали трагичната си участ, ако не бях женен през 1905 г.", признава по-късно в мемоарите си той. И сигурно е прав. Самата Лора ще признае през декември 1909 г. в писмо до свои приятелки: "Ако се бях оженила навремето за него, аз бих била щастлива. Той беше човекът, с когото можех да се разбера".
Когато се срещат, Каравеловата щерка е 19-годишна, току-що върнала се в България след двегодишен престой във френски католически пансион. Чарът й е сложен, неописуем. "Лице, оживено от големи мечтателни очи, които, смутени наглед, още по-силно смущаваха", описва я Нейков. 26-годишният женевски възпитаник е поразен право в сърцето, ала уви - вече е обвързан в брак с 10 години по-стара от него французойка, единствена дъщеря на много богат марсилец, производител на бира. Усетил съдбовната заплаха на незаконната любов, той за миг иска да се спаси с бягство. Крехката наглед девойка обаче съвсем не мисли така. "Лора можеше да улесни отстъплението ми, но тя ме насърчи да остана", ще признае след години възрастният вече мъж.
Като почтен човек Нейков след два месеца напуска разкошния си семеен дом, подава молба за развод и се приютява в малка мансарда под наем. Оттук нататък съдбата и на двамата, респективно и на Яворов, навярно наистина би била друга, ако не беше
Сурова и неподдаваща се на емоции, тя никога няма да разбере дъщеря си. Не такъв зет е желала - писач по вестниците, току-що уволнен от външното министерство, приятел на гуляйджиите от кръга "Българан"...
Използвайки връзките си, бившата премиерша успява да повлияе на Светия Синод и молбата на Нейков за развод е отхвърлена. Лора е поставена под строг контрол - не я пускат навън без придружител, кореспонденцията й се следи. След почти година "глуха борба" между майка и дъщеря на 30 юли 1906 г. е обявен годежът на девойката с богатия и обещаващ кадър на Демократическата партия д-р Иван Дренков.
Скоро обаче Лора му заявява в писмо, че "престава да се счита за негова сгоденица", без да обяснява защо.
В един февруарски ден на 1907-а причината лъсва - двамата с Петър Нейков правят отчаян опит за бягство. Качват се на файтон в Карлово, където Лора е на гости при леля си, и запрашват към Пловдив. Разбира се, застигнати са от пратениците на майката и непокорната щерка е откарана чак в Русе. Два месеца по-късно съпротивата й рухва и през април Лора
макар през сълзи да хвърля на няколко пъти воала си в деня на сватбата. Накрая все пак застава пред олтара. Не е забравила обаче голямата си любов - продължава да си пише с Нейков и да се среща с него 3-4 пъти годишно. Русенската общественост направо настръхва, когато я вижда бременна да се разхожда в открит файтон с любовника си. Вбесената майка тутакси издейства назначението на дипломата в легацията ни в Скопие.
Лора претърпява още един удар - няколко месеца след раждането си умира първородният й син Кирил. Прави впечатление, че педантичната Екатерина Каравелова, която води обстоен дневник за всички фамилни събития, избягва да споменава за това дете - в дневника й не намираме никакви подробности за събитието. Някои изследователи подозират, че първият син на Лора всъщност е от ненавистният за майка й Петър Нейков. Това обяснява и внезапната капитулация на бунтарката пред натрапвания й брак - той е единственият начин да узакони бременността си.
Така или иначе, Лора е държала много на това дете - внезапната му смърт я хвърля в депресия и близките й едва успяват да я върнат към живота. Съвсем не е така при второто й забременяване, което отчаяно се опитва да прекъсне с народни лекове - може би защото е от необичания съпруг. Детенцето все пак се ражда - мъничко и хилаво седмаче, кръстено на баща й Петко.
На 22 години Каравеловата щерка вече е с разбити нерви, постоянно гризана от меланхолия и неудовлетвореност. Според някои съвременници точно по това време тя започва да употребява кокаин. Самият Яворов по-късно ще потвърди това, изтъквайки, че Лора е спокойна само когато има достатъчно количество от своя "сигурен и съчувствен другар" - кокаина.
"Нищо не ни свързва, той мрази всичко, което аз обичам", изплаква в писмо Лора отчаянието си от натрапения й съпруг. И не издържа - в края на декември 1909 г. оставя детето си пеленаче и бяга в Лондон, сетне в Париж. Болезнената й чувствителност се вкопчва в Яворов и макар той доста време да я отблъсква, Каравеловата щерка се бори за него на живот и смърт. Една зимна нощ Лора застава на прага на Яворовия дом мокра, премръзнала, газила сняг до колене и поетът капитулира. В началото на следващата година младата жена забременява. Разведрена и най-сетне поуспокоена, тя споделя новината със сестрата на Яворов. Двамата се надяват на момче, което са решили да кръстят на Христо Ботев и това сякаш тушира разногласията им. Неочаквано обаче на 15 юни 1913 г. Лора абортира в петия месец. Това едва не й струва живота. Физически се оправя, ала загубата на чаканото с толкова радост и надежда за любов и щастие дете я срива психически.
