Марго Роби: Събличам се само при страхотен сценарий

Младата надежда на шоубизнеса

Най-високоплатената и обсъждана млада красавица на Холивуд Марго Роби нахлува в българските кина от средата на януари с епичната екстраваганца „Вавилон“. Роби си партнира с Брад Пит в тази история за възхода и падението на звезди, студийни босове, кинотворци и всевъзможни представители на киноиндустрията, които преминават през бурния, магически и скандален период, останал в историята като ера на безмерно разточителство, необуздан упадък и поквара. Този период е прехода от нямото към звуковото кино в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век.

Марго Роби изгря в пищния шедьовър на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт” и стана световна звезда с ролята на Харли Куин в комиксовата екстраваганца „Отряд самоубийци”. После се доказа като сериозна актриса с биографичната драма „Аз, Тоня. Освен във „Вавилон“, през 2023-а ще я гледаме и в игрална версия на „Барби“, където тя ще бъде оживялата кукла.

- Марго, новият ви филм „Вавилон“ е едно от най-горещите заглавия през тази зима. Как преминава работата по такъв пищен екранен спектакъл?
- Бях много натъжена, когато трябваше да приключим снимките. Привързах се към този филм, към образите и робатата с колегите. Да участваш в такова монументално кино шоу като „Вавилон“ е нещо специално и ми е трудно да го опиша с думи. Публиката ще усети магията на тази дива история за корените на Холивуд. Дадох на моя персонаж толкова много от себе си. От тялото и духа си. Но накрая се чувствах напълно разпарчетосана. И в същото време исках да продължа. Открих в себе си неподозирани таланти и възможности. Като актриса и изпълнител. Не знам дали някога ще участвам отново в нещо подобно. 

- Дразните ли се, когато все още ви описват като най-бързо изгрялата звезда на Холивуд в последно време?
- Всяка моя роля е била внимателно планирана и много стратегически избрана. В тези статии по мой адрес направо се внушава, че съм някаква „сензация за една нощ“. Но това изобщо не е така. Моята кариера в киното е продукт на дълъг и труден процес. А преди да стана актриса съм работила какво ли не.

- Как гледате днес на ролята на Наоми във „Вълкът от Уолстрийт“, която ви изстреля към върха?
- Наоми е една опасна кучка. Образно казано – тя прави лимонада без лимони.

- В този филм имаше и доста голи сцени с ваше участие. Какво е отношението ви към събличането пред камера по принцип?
- Мисля си, че голотата в името на самата голота е срамна работа. Ако в една сцена сложат момиче без сутиен, само и само, за да си покаже гърдите, то това е отвратително. Но в доброто кино секс сцените и събличането като цяло са част от процеса на изграждане на автентичен и убедителен образ. Точно такъв беше случаят с героинята ми Наоми във „Вълкът от Уолстрийт“. Цялата идея беше да покажем как нейното тяло е единствената валута, която тя използва в този свят. Когато снимахме режисьорът Мартин Скорсезе дойде при мен и ми каза, че в сцената, в която съблазнявам Джордан (героят на Леонардо ДиКаприо б.а.) мога да нося роба, но аз отвърнах, че искам да бъда гола. Наоми трябваше да бъде без дрехи в този кадър – защото това е моментът, в който тя слага картите си на масата. Но не всеки сценарий е толкова страхотен и изисква такава натуралистична сексуалност. За някои роли съм си казвала, че няма никаква причина да оставам без дрехи. Ако усетя, че от мен се изисква просто да бъда гола, веднага се отказвам.

- С този филм станахте световна звезда и нов идеал за женска красота. Очаквахте ли го?
- Да ви кажа честно във „Вълкът от Уолстрийт” бях толкова секси заради гримьорите. И заради майсторите по костюми и прически. И операторите, и осветителите. Няма да повярвате как един качествен и високо професионален снимачен екип може тотално да ви промени. Героинята ми във филма беше самодоволна кучка и материалистка. В началото ми беше трудно да се идентифицирам с нея. Аз не съм такава. Но мисля, че успях да намеря правилния подход и съм щастлива от резултата. В крайна сметка в този персонаж имаше и усещане за опасност, а аз обичам да играя опасни момичета. С тях никога не е скучно.

- Какво могат да очакват зрителите от игралния филм за куклата Барби, в който вие ще изпълните главната роля на световноизвестната играчка и идеал за красота?
- За мен това е възможност да внесем малко позитивна енергия в този свят. Сега всички се нуждаем от повече положителни емоции. Искам да вдъхновя малките деца с тази роля. Аз ще бъда една различна Барби. Сюжетът ни пренася във фантастичната земя на Барбиленд. Моята героиня Барби е отлъчена от обществото там, защото не е достатъчно перфектна и предприема пътешествие до истинския свят. Хората зад филма са страшно креативни професионалисти и аз съм изпълнена с вдъхновение и желание да пренесем тяхната визия по-възможно най-чудесния начин.

- Очаквахте ли номинация за „Оскар” за „Аз, Тоня”?
- Не. Това беше най-приятната изненада за мен. Номинацията за “Оскар” ми е страшно скъпа. Изключително интересната история на Тоня Хардинг е добре позната на страшно много хора в англоезичния свят. Публиката в САЩ, Англия и Австралия - особено тази част от аудиторията, съставена от хора над 30-годишна възраст - са наясно със случая, помнят скандала. Аз обаче никога не бях чувала за Тоня, за нейната майка, за бившия и съпруг, за цялата ситуация. Когато скандалът избухва в медиите и става истински значима новина, аз съм била твърде малка - на около три годинки - и наистина няма каквито и да е било спомени. Като цяло никога не съм била запозната със света на спорта и особено с фигурното пързаляне. Но когато прочетох сценария бях невероятно развълнувана от възможността да участвам в разказването на тази история за ново поколение зрители.