Маската стана посегателство върху свободата

Преди това се смяташе, че навикът да се покрива лицето е отличителна черта, разпространена в азиатските страни

Обществото мълчаливо приема подобни неща и не е научило нищо от историята

Юлий Цезар пресича реката Рубикон през 49 г. пр. Хр., нарушавайки закона, тоест - в противоречие с римското право. Това действие поставя него и армията му в пряк конфликт с Рим, което довежда до гражданска война, в резултат на която Цезар става римски диктатор. Това е добре позната метафора за точката, от която няма връщане назад. След като преминете тази точка, нищо никога няма да бъде същото.

Преди няколко седмици прогнозирах, че британското правителство ще се опита да накара всички да носят маски на публично място в близко бъдеще. Да оставим настрана цялата информация, която обяснява, че от ежедневното носене на маски за лице практически няма никаква полза.

А принудителното носене на маските за лице е обида, толкова фундаментална и толкова важна, че е трудно да се изрази адекватно.

Това принудително носене на маски безусловно поставя тялото ви под контрола на държавата и му отнема една от вашите основни свободи в живота. За първи път правото ви да изберете дали да потискате своето дишане и да криете лицето си на публично място, се иззема от Вас. Ако се съмнявате в значението на това, опитайте да си припомните публичните протести, който последваха дебата за забраната на носене на воал и хиджаб пред лицето на ислямисткия тероризъм.

Носенето на маска за лице е видима отличителна черта за азиатските държави, възприемани на Запад като репресивни и авторитарни. Това е знак за крепостничество - близко до жълтата звезда, която евреите бяха принудени да носят в нацистка Германия. Няма по-голям натиск върху вашата идентичност, освен ако не получите татуировка с номер.

Този невероятен обрат в политиката не се случи за една нощ и без подготовка. Той бе предшестван от умело организирана медийна кампания, целта на която бе преобръщане с главата надолу на вече установени професионални и научни изследвания. Освен това се видя как вирусолозите, органите за контрол на инфекциите и учените с публикуваните от тях статии за медицинската професия се превърнаха в лъжци и шарлатани.

Кампанията включваше редакционни статии и блогове, в които с неодобрителен и обвинителен тон се говореше за „отказващите да носят маски“ и „отрицателите на маски“. Оставете настрана очевидния факт, че отказът не може да породи изисквания и санкции. С други думи, някой трябва да ви даде инструкция, на която вие отговаряте: „Не, благодаря“. При липса на такова изискване вие не отказвате нищо, а просто правите своя избор.

И досега ние нямаме такова изискване. Но тези, които правят този избор, в момента са психопати и врагове на човечеството, без никакъв намек за честност или уважение към своите събратя. Когато се върнах от Азия по-рано тази година, съветът беше ясен - маските за лице не ви предпазват от инфекция и не ви съветваме да ги носите.

Освен това носенето на маските за лице активно не се поощравяха поради ограничените запаси и бяха по-необходими за болниците, където контролът на инфекциите е важен и всяка предпазна мярка има смисъл. Като цяло, единствената ситуация, в която е препоръчително да се носи маска за лице на публично място, е ако не се чувствате добре и имате кашлица. Но в този случай, защо да не си останете вкъщи?

Но тази част има проста логика и тя беше осветена от „привържениците на маските“, чиято логика работи така: „Може да имате коронавирус, но да не знаете за него и можете да заразите другите с дъха си дори и при неограничени разстояния, така че трябва да носите маска“. Това е всичко. Макар че, има доказателства, че ефектът от това в най-добрия случай е нищожен, а в най-лошия случай е манипулация и нечестност.
Това е част от една по-широка логика, която прави всяка публична ценност безполезна, освен ако не допринесе за изпълнението на някоя невъзможна задача, така че никой човек в света никога да не бъде заразен с Covid-19. Всичко това не означава, че мисля, че не трябва да правим нищо за тази пандемия. Нараства обаче осъзнаването, че ефектът от така предложено лекарство не може да се поддържа безкрайно дълго и всъщност може да бъде по-лошо и от болестта.

Даваният от привържениците на маската „сигнал за добродетел“, лесно се опровергава. Маските за лице се използват в индустрията от десетилетия и са добре приети от обществеността.

Така че, ако сте толкова убедени, че маските за лице са добра идея, тогава защо трябва държавата да ви разказва за това, преди вие сами да стигнете до този „момент на еврика“? И колко години или десетилетия вие сте заразявали без всякакво уважение своите събратя, излизайки без маска, когато сте били болни от настинка или грип?

Излиза, че всички установени изследвания към този момент са погрешни и носенето на маска за лице е наложително. Очаквайте вестници като „Гардиън“ да пускат свещени редакционни статии, изискващи носенето на маска за лице да бъде разширено до кръчми и ресторанти и в крайна сметка и до всеки път, когато напускате дома си.

След това тази подобна стъпка ще се превърне в политика. Всъщност, британската общественост ще направи това, което вече прави. Тя щастливо възприема изкривената доктрина, хвалейки се, че ще купи цветни маски за лице за децата си и ще осъди всеки с неодобрение за различната му гледна точка.

Сега вече трябва да се съмнявам, че ние, британците, ценим свободата си толкова, колкото я проповядваме. Излизаме на улицата с колебания, за да приемем новите форми на репресия, като например анархисткото движение, което се стреми да пренапише историята ни и да демонтира нашите полицейски сили. Или антихуманият култ към смъртта, който се стреми да потисне цялата човешка дейност, сплашвайки всички нас да повярваме, че унищожаваме Земята чрез самото си съществуване.

Но пред нарастващите посегателства върху нашата свобода - ние си мълчим. Нашата свобода беше отнета от нас. Нашето движение се контролира. Нашите дискусии в социалните медии са цензурирани. Вече не сме свободни да правим дори фундаментални решения за собствените си тела.

Общество, което мълчаливо приема подобни неща, не е научило нищо от историята. То ще приеме всичко и заслужава съдбата си, дори и това да е антиутопична световна държава.

Вече нямаме правото да изнасяме лекции на другите държави за репресивните държави. Техните представители, съвсем правилно, ще ни се смеят в лицето. Има нарастващ страх сред много от нас, че блокирането на Запад може да стане постоянно. Призраците за индентифицането на личността, военно положение и принудителните ваксинации сега висят над нас.

Да приписаме всичко на „теорията на конспирацията“ и да обвиняваме тези, които смятат този път за нечовешко пренебрежение към живота, е реториката на фашизма - силата, която винаги разцъфтява пред възприеманата заплаха. Вярвам, че принудителното носене на маска по британските улици е брутален акт, който е Рубикон. И най-накрая бележи нашето спускане към реална репресивна държава.

*Авторът е художник и педагог, живеещ във Великобритания.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)