Между трагедията и величието: оперната легенда Мария Калас

Върховният глас, нежната красота, множеството скандали превръщат оперната певица Мария Калас в легенда още приживе. Светът е в краката ѝ, кариерата ѝ – във възход, а тя самата – в бездната на самотата. Обвинявана, че е прекалено темпераментна, тя засмяна отвръща: „За щастие, съм темпераментна, иначе… Представете си какво щеше да бъде на сцената, ако нямах темперамент! Щяхте да си кажете: „О, тя е ужасна!“.

Родена на 2-ри декември 1923 г. като Мария Анна Сесилия София Калогеропулос в Ню Йорк, САЩ в семейството на гръцки емигранти, Мария изживява тъжно детство. При раждането ѝ майка ѝ, Лица Димитриаду, е толкова разочарована, че бебето не е момче, че не пожелава да го погледне в рамките на четири дена. Дори когато Мария пораства, Лица нескрито предпочита по-голямата си дъщеря Джаки. „Сестра ми беше слаба, красива и очарователна и майка ми винаги предпочиташе нея. Аз бях грозното патенце, дебело, непохватно и непопулярно. Жестоко е да накараш едно дете да се чувства грозно и нежелано…“, години по-късно си спомня Мария. Музикалният ѝ талант се проявява едва когато е на тригодишна възраст и Лица веднага решава да се възползва от него. „Никога няма да ѝ простя, че отне детството ми. През всички тези години, когато трябваше да играя и да раста, аз пеех и правех пари. Всичко, което направих за тях, беше най-вече добро, а всичко, което те направиха за мен – най-вече лошо.“, огорчено признава оперната легенда.

През 1937 г. Лица напуска съпруга си и се завръща в Атина с двете си дъщери. Там се опитва да запише Мария в престижната Атинска консерватория, но безуспешно. Затова я записва в по-новата Гръцка национална консерватория. Докато се обучава, Мария получава малки роли в няколко представления. Професионалният ѝ дебют се осъществява през февруари 1941 г. Другите певици веднага усещат таланта на Мария и правят всичко възможно, за да саботират издигането ѝ. Въпреки униженията Мария успява да продължи развитието си и през август 1942 г. прави дебюта си в главна роля.

През 1945 г. Калас се връща в Америка, за да се види с баща си и да развива кариерата си. Явява се на няколко прослушвания и ѝ предлагат две роли на английски в световноизвестната Метрополитън опера. Мария обаче отказва заради езика и защото се чувства прекалено дебела за героините.

Истинското ѝ издигане е в Италия – през 1949 г. във Венеция. Там тя се запознава и с бъдещия си съпруг – по-възрастният от нея индустриалец Джовани Батиста Менегини. Ролята, която носи на Мария световно признание, в началото дори не е предназначена за нея. Но певицата, която трябва да я изпълни, внезапно се разболява и Мария има само няколко дена, за да научи рецитала. Успява, а след изпълнението ѝ един критик пише: „Дори най-скептичният човек трябва да признае какво чудо направи Мария Калас…“. През 1951 г., вече утвърдена оперна певица, Мария Калас прави дебюта си в престижната Ла Скала.

В началните години на главоломния си успех Мария Калас отслабва значително – с цели 36 кг. Така става много по-фина и елегантна на сцената, а по-изпитото ѝ лице е далеч по-изразително. В последствие обаче възникват предположения, че гласът на Калас е отслабнал именно заради свалените килограми.

Превратен момент в живота на великата оперна певица е запознанството ѝ с гръцкия магнат Аристотел Оназис. Двамата се срещат за първи път през 1957 г., докато все още са семейни. Аферата им става публично достояние и те не се опитват да я скрият. През 1959 г. Мария напуска съпруга си, Аристотел също се развежда с първата си съпруга. Калас дори оставя кариерата си на заден план, за да се отдаде изцяло на любимия си. Но не тя, а бившата Първа дама Джаки Кенеди става следващата госпожа Аристотел Оназис. Въпреки това Калас и Оназис продължават да се срещат до смъртта на магната през 1975 г.

Без любимия мъж на Мария Калас ѝ остава само едно – смъртта. Тя прекарва последните две години от живота си предимно в изолация в парижкия си дом. На 16-ти септември 1977 г. умира от сърдечен удар. Който, според много спекулации, е предизвикан от разбитото ѝ сърце. Защото, както самата Мария казва в свое интервю: „Прощавам, но никога не забравям.“.

Вижте интервю на незабравимата Мария Калас тук (с английски субтитри):