Мозъкът под прицел: Какво да направите, за да го накарате да работи с максимална скорост

Кои са факторите, които влияят върху функционирането на мозъка. Какво можете да направите, за да накарате мозъка си да работи с максимална скорост, пише полското издание Interia. Говорим ли за кофеин или за популярни хранителни добавки? Как влияе на мозъка днес толкова често срещано явление като многозадачността? 

Кофеинът вреди ли на мозъка?

Кафето е една от най-консумираните напитки в света, нареждайки се на трето място след водата и чая. Той е съществена част от диетата на много хора, поради което често се повдига въпросът за влиянието му върху мозъчната функция. Нека ви успокоим: кафето не само не вреди на мозъка, но дори може да подпомогне неговото функциониране.

Изследванията показват, че дългосрочната консумация на кафе е свързана със защита срещу когнитивен спад и намален риск от инсулт, болест на Паркинсон и Алцхаймер, чернодробни заболявания, както и рак и възпаления. Изследователите подчертават благоприятната връзка между консумацията на кафе и намалената обща смъртност, предполагайки, че ако всички потребители пият по три чаши кафе на ден, биха могли да бъдат предотвратени около 6% от загубените години здравословен живот.

Ефектите на самотата върху мозъка

Самотата буквално препрограмира мозъка. Хората, които се чувстват социално изолирани, показват повишена чувствителност към социални заплахи и способността им да регулират емоциите е нарушена.

Невроните работят в защитен режим: тялото произвежда повече маркери на възпаление, което може да ускори невродегенеративните процеси и да отслаби имунната система. Учените обаче успокояват, че тези промени не са постоянни. Проучвания върху животни показват, че мозъкът може да се възстанови в баланс, ако му бъдат предоставени подходящи условия. Това означава, че интервенциите, насочени към промяна на негативните модели на мислене и възстановяване на социалните взаимоотношения, могат да бъдат ефективни в противодействието на вредните ефекти на самотата.

Многозадачност: Добре или лошо за мозъка?

Многозадачността се е превърнала в неразделна част от съвременния живот, а технологиите са направили прескачането от една задача на друга ежедневно явление. Въпреки че може да изглежда, че многозадачността е добър начин за ефективност, изследванията показват, че тя има своите недостатъци. Мозъкът, проектиран да се фокусира върху една задача, не е много добър в разделянето на вниманието. Превключването между задачи изразходва огромни енергийни ресурси, което води до прекомерно когнитивно натоварване и в резултат на това до намаляване на концентрацията, паметта и способността за вземане на решения. Още по-лошо, честото многозадачност може да допринесе за хроничен стрес и лошо настроение, увеличавайки риска от тревожност и депресия.

Стресът влияе ли на мозъчната функция?

В продължение на десетилетия психиатрията балансира между фройдистката теория и биологичния подход към психичните разстройства, игнорирайки влиянието на околната среда и стреса. Днес знаем, че стресът може да окаже влияние върху мозъка, особено върху хипокампуса, структура, която е критична за паметта и ученето. Хроничният стрес повишава нивата на кортизол, което в излишък води до увреждане на хипокампуса, загуба на паметта и проблеми с регулирането на емоциите. Това явление е особено забележимо при хора, претърпели травма, които не само изпитват проблеми с паметта, но и намаляване на обема на хипокампуса. За щастие, изследванията показват, че тези промени могат да бъдат частично обратими, което дава надежда за успех на терапията.

Консумацията на преработени храни и мозъчната функция

Въпреки че може да изглежда, че храносмилателната система не е съществено свързана с нервната система, това не е вярно. Полуфабрикатите, всякакви видове бърза храна, чипс или консервирана храна влияят на мозъка и то много значително. Консумацията на тези храни в големи количества може да повлияе на мозъка по начини, които не са очевидни веднага, но с течение на времето водят до проблеми с паметта и концентрацията. Научните доказателства сочат връзка между високата консумация на преработени храни и риска от развитие на деменция и атрофия на хипокампуса. От своя страна, здравословната диета, богата на зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни и риба, работи в наша полза, като поддържа паметта и предпазва мозъка от увреждане.

Здравословни ли са подсладителите?

Подсладителите са се превърнали в изключително популярна алтернатива на захарта, а изборът на „диетични“ продукти е практически неограничен. Затова не е изненадващо, че учените са решили да разберат какъв ефект имат те върху мозъчната функция. Изследванията показват, че видът подсладител в напитките, които съдържат мазнини и протеини, може да повлияе на мозъчните реакции в области, свързани с наградата и ситостта. Естествените захари като глюкоза и фруктоза предизвикват по-силна мозъчна реакция, поддържайки механизми, свързани с чувството за ситост и награда. За разлика от това, безенергийните подсладители като сукралоза имат само незначителен ефект върху тези процеси, защото не осигуряват енергия. Въпреки това, точните ефекти на подсладителите върху когнитивните функции и риска от невродегенеративни заболявания все още трябва да бъдат проверени.