Най-възрастната монахиня в света със съвет за дълголетие: Учете се през целия си живот

Няма монахиня по-възрастна от нея. Сестра Франсис Доминичи Пискатела, най-възрастната монахиня в света на 112 години, има четири съвета за всеки, който иска да достигне нейната възраст. 

„Учи, докато умреш“, сподели Пискатела, която отпразнува рождения си ден в края на април, пред The ​​Post.

Пискатела, която се наслаждава на златните си години на южния бряг на Лонг Айлънд в 94-ата си година служба в Католическата църква, казва, че хората трябва да следват доброто, което са видели от своите близки.

„Трябва да си светец, преди да стигнеш до рая.“

Пискатела е извървяла дълъг път на вяра и съдба през годините си.

„По някаква причина Бог все още не ме иска“, отбелязва дългогодишният член на доминиканския орден. „Чувствам се нормално. Никога не съм мислила за възрастта си, просто се случи така.“

Когато е била само на 2 години тя губи лявата си предмишница при инцидент с преминаващ влак — събитие, променящо живота ѝ, от което Пискатела се възползва максимално.

„Бях второто най-голямо от седем деца. Майка ми не им позволяваше да ми помагат, защото „няма винаги да имаш сестрите си, така че е по-добре просто да се стегнеш и да правиш нещата за себе си“, спомня си тя. „Това направих. Никой никога не е трябвало да помага с нищо."

Израснала в голямо семейство на италиански имигранти, призванието ѝ към католицизма идва от любовта, която вижда как семейството ѝ проявява към семейството и общността.

Баща ѝ, бригадир в железопътната компания на Лонг Айлънд, ежедневно е носел сандвичи, които жена му е правила за работник, който рутинно се е появявал без обяд, а майка ѝ е била известна с това, че често е готвила „голяма италианска вечеря“ за монахините в града.

Израснала в тази среда, за Пискатела е било лесно да се присъедини към църквата веднага след гимназията, каза тя.

„Беше нормално за мен да помагам на хората и ми харесваше да им помагам“, разказва старшата студентка.

Намирането на манастир, който да я приеме само с една ръка през 1931 г. обаче се оказа предизвикателство и Пискатела трябвало физически да покаже, че увреждането ѝ няма да бъде пречка за службата.

Тя успява да се присъедини към „Сестрите на Свети Доминик от Амитивил“. благодарение на друга монахиня, която търси промянала в обстановката и оставила класната си стая празна. 

„Свещеникът попита: „Ами, може ли да преподава?“ А сестрата каза: „О, тя е страхотна учителка“, казва сестра Франсис Камер, близка приятелка на Пискатела, бивша ученичка и съквартирантка в продължение на 45 години. „И той заяви: „Тогава нека дойде.“ А тя никога не погледна назад.“

Пискатела преподавала от сърце всякакви предмети, от математика до история и аритметика, докато работила на административни длъжности от онзи съдбовен ден на 17-годишна възраст - докато не навършила 84 години.

„Е, не искам да се хваля, но бях доста добра ученичка във всичко. Бях добра учителка, защото се учех и сама. Набивах си го в главата“, споделя Пискатела, която прекара голяма част от мандата си в Доминиканската търговска гимназия в Куинс и в колежа Молой в Роквил Център, както и в няколко училища в Ню Йорк.

Пискатела казва пред The ​​Post, че съветът ѝ към хората, които искат да живеят дълъг живот, е „да се учат, докато умрат“.

В днешно време Пискатела се радва на дълбока молитва и връзка с Бог, като същевременно дава пример, обожаван от католическата общност на Лонг Айлънд — с много от които тя е отпразнувала 112-годишнината си.

„Тя приема Божията воля. През целия си живот никога не съм я чувала да се оплаква от нищо“, казва Камер. „Тя получи кръвоизлив в мозъка преди 11 години и те си мислеха, че никога повече няма да проходи и никога повече няма да проговори. Но ето я - ходи и говори.“

Пискатела казва, че е щастлива, че „все още може да мисли“ в напредналата си възраст.

„Все още бих могла да преподавам, или поне така мисля“, категорична е тя.