Woke активизмът не търси решения на социалните проблеми, а ги хиперболизира до истерия
През последните години, особено след COVID-пандемията, наблюдавахме вълна от уокнес (от англ.ез. wokeness), т.е. от “бдителност" и “пробуждане", която заля и корпоративните гиганти. Заговори се дори за уок-капитализъм (woke-capitalism). Да бъдеш woke (буден, осъзнат) и да воюваш за wokеness (осъзнаване на социалната справедливост), всъщност, е новата авторитарна обсесия, подхранвана от конформизма, тичащ след радикалните крясъци. С тези понятия, заети от афроамериканския жаргон, днес се обозначава една агресивна социална теория и политическа практика на унищожаване на Свободата и силово налагане на монополен идеологически дискурс във всяко кьоше на човешкия живот. Wokeness е широка платформа, под която се събират в токсичен коктейл всички извращения на либерал-прогресизма и неомарксизма - политика на идентичностите, критическа расова теория, cancel-култура, джендър-идеология, климатична паника. Много от големите корпорации започнаха натрапчиво да индоктринират обществото в wokeness. Но след първоначалната woke-офанзива, започна и контранастъплението на другата половина от обществото, която вече принуждава корпорациите да обмислят по-балансирани стратегии.
Тези дни беше публикуван годишният доклад на The Walt Disney Company до Комисията по ценни книжа и фондови борси в САЩ. И както написа в своя редовен коментар за The Hill известният американски юрист и конституционалист Джонатан Търли, от този доклад е видно, че компанията е била ударена сериозно от „невидимата ръка“ на пазара на Адам Смит, от чието рождение тази година се отбелязва кръгла 300-годишнина. В доклада се отбелязва, че корпорацията е изправена пред сериозен риск, свързан с разминаването на нейните продукции с ценностите, нагласите и предпочитанията на значима част от потребителите. Нещо повече, подчертава се, че социалният и еко-активизъм, лансиран в последно време от продукциите на Disney, не се приема от потребителите и това застрашава репутацията на корпорацията. Ако се абстрахираме от суховатото бюрократично говорене, тези констатации и оценки казват едно: трябва спрем овреме с черните Снежанки, джендър-джуджетата и ЛГБТ-русалките, защото голяма част от потребителите не приемат такава индоктринация и това носи значителни финансови загуби. Само за последните осем филмови продукции, пропити от уок-пропаганда, Disney претърпя загуби от около един милиард долара. През лятото акциите им удариха 9-годишно дъно, а пазарната капитализация се срина с цели 56 процента спрямо март 2022 година - от 350 милиарда на 154 милиарда долара. Либерал-прогресистките пропагандисти се опитваха да обясняват, че това нямало нищо общо с „пробуждането“. Но лошата новина за тях е, че с този годишен доклад Disney категорично ги опроверга и призна, че корпоративният уок-активизъм изправя корпорацията пред огромен риск.
Това обаче не се отнася само до Disney, става дума за цяла тенденция. Емблематичен е вече примерът с тазгодишния крах на една от най-обичаните марки американска бира, която оглавяваше всички потребителски класации - Bud Light (собственост на корпоративния гигант и най-голям производител на алкохолни напитки в света Anheuser-Busch). След като превърнаха за кратко в свое рекламно лице трансджендъра Дилън Мълвейни, за да бъдела бирата „по-инклузивна“, беше достатъчно рок-звездата и консервативна икона Кид Рок да разпространи протестно видео, в което прострелва няколко кена с Bud Light, за да се отприщи мащабен потребителски бойкот, който срина продажбите. Свали тази бира не просто от първото място, което заемаше в САЩ, а я извади от първата десетка на най-купуваните бири.
Подобни реакции предизвика и прайд-кампанията на веригата универсални магазини Target и редица други. Световният гигант BlackRock, който управлява активи за над 9 трилиона долара в цял свят, беше обвинен в прекалена wokeness по екологичните въпроси и в целенасочено потискане на нефтодобива, което накара редица американски щати, управлявани от Републиканската партия, да изтеглят милиарди публични средства, дадени на този фонд за управление. Това накара BlackRock да влезе в обяснителен режим и да извади на преден план над 170 милиарда инвестиции в нефтената индустрия.
Въобще, вече се наблюдават някои белези на пречупване на корпоративната woke-вълна. Все повече корпоративни ръководства, които бяха изпаднали в истинска обсесия по woke-извращенията, започват, макар и бавно, да отрезвяват под натиска на потребителския бойкот и недоволните от влошените финансови резултати акционери. Или просто са принудени да напуснат, както стана със злощастната Алиса Хайнершейд, отговорна за трансджендър-рекламата на Bud Light.
За явлението woke и за wokeness писах обстойно преди години, когато набираше сила - например, в статията в „Труд“ от 2021 г.: „Не сте будни, прости като хунвейбини сте“. Woke е психоза. Титания Макграт - това знаменито алтер его на популярния колумнист в Spiked Ендрю Бойл - сполучливо иронизира абсурдното woke-мислене в своята сатирична книга: „Woke: Наръчник за социална справедливост“: „Да си родена в един хетеронормативен, патриархален свят на бял супремасизъм нанася тежка психологическа травма, особено на бебетата-феминистки, като мен. Аз бях кърмена през първите шест месеца от моя живот. Нима майка ми не знаеше, че съм веган? Интересуваше ли я въобще? Отраснах в такова потисничество.“
Всъщност, wokeness е и вавилонска кула от лъжи. Woke-активистите живеят в измислен и истеричен свят на „патриархат“, „токсична мъжественост“, „хетеронормативно потисничество“, „системен расизъм“, „върховенство на белия човек“ и „белотата“ (whiteness). И воюват фанатично за неговото разрушаване.
Целият въпрос е, че woke активизмът не търси решения на социалните проблеми, а ги хиперболизира до истерия, огражда ги с траншеите на омразата и открива картечен огън срещу всяко различно мнение, идея, начин на живот. За woke-движението фактите са тирания, а науката - зловеща Бастилия, които накърняват треперливите им чувства. Пак Титания Макграт пише: „Чувствата не се интересуват от фактите. Така работи социалната справедливост. Ако чувстваш, че нещо е вярно, значи е вярно“. Затова се появяват абсурдни woke-факти, които нямат нищо общо с науката и с реалността. Като десетките джендъри, „раждащи мъже“, „родител 1 и 2“, „менструиращи хора“. И прочие измишльотини - за да не им се накърнели чувствата. Докато чувствата на мъжете и на жените трябва да бъдат анихилирани. Или пък новата woke-вълна - исторически персонажи и класически художествени образи да се представят като чернокожи. За да се подхранело чувството за расово равенство. Това равенство ли е или опит за насаждане на черно расово господство? Съжалявам, но Микеланджело не е живял в Африка и затова „Пиета“ е бяла, а не цветнокожа. Приказките за равенство и „инклузивна среда“ са храна за наивници. Wokеness гради ново неравенство, в което белият хетеросексуален мъж, и въобще хетеросексуалните мъже и жени са потискани. Затова битката с woke-идеологията е новата битка за свобода и граждански права. Нищо повече и нищо по-малко!
Труд
