Неоконите и други злокачествени процеси в американската политика

Преходът от САЩ, които си проправят път към войната, и настоящата ситуация, при която войните се водят като нещо естествено, съвпада с определено политическо развитие зад Океана

Едно от водещите семейства на неоконите е фамилията Кейгън

Интересно е да се наблюдава как през последните двадесет и пет години САЩ станаха не само участник във войни на различни места на планетата, но също така се превърнаха в основен инициатор на по-голямата част от въоръжените конфликти. На Балканите през 1990-те години и Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Ливан и Сомалия, където почти винаги, Америка има водеща роля там, с бомбардировките и убийствата. А там, където няма истинска война, останаха заплахите и санкциите, предназначени да накарат другите нации да се намесят, независимо дали става дума за Латинска Америка като Венецуела, или за Иран в Близкия изток, или за Северна Корея в Азия. И тогава се създава напълно безсмисленият акт на превръщането на големите съперници като Русия и Китай, както виждаме сега, във врагове, с прокси войната, която бушува в Украйна, или със заплахите над Тайван и светът се приближава с една стъпка по-близо до ядрената катастрофа.

Струва ми се, че преходът от Америка, която си проправя път към войната, и настоящата ситуация, при която войните се водят като нещо естествено, съвпада с определено политическо развитие в САЩ, което е възходът на неоконсерваторите (неоконите) като чужди и национални създатели на политиките за сигурността в двете големи партии. Това се разви заедно с еволюцията на възгледа, че САЩ не могат да вършат нищо лошо по дефиниция и че всъщност имат уникалното и даденото им от Бога право да установяват и да контролират земното кълбо чрез нещо, което са измислили, експлоатират и са го нарекли „международен ред, основан на правилата“.

Неоконите станаха политически най-активни през 1960-те години и в крайна сметка някои от тях се присъединиха към Републиканската партия при Роналд Рейгън, заявявайки, че тяхната еволюция се е случила, защото са били „либералите, ограбени от реалността“. Етикетът неокон е използван за първи път, за да опише политическата им философия през 1973 г. Оттогава те се разнообразиха и успяха да продадат възгледа си на двупартийната аудитория, че САЩ трябва да възприемат агресивната интервенционистка външна политика и трябва да бъдат световният хегемон.

Едно от водещите семейства на неоконите е фамилията Кейгън, която успешно проникна и доминира във външнополитическите центрове както на Републиканската, така и на Демократическата партия. Виктория Нюланд, родена Нюделман, е съпругата на Робърт Кейгън, която е в Държавния департамент, където сега е заместник-секретар, позиция номер две. Доскоро тя беше един от тримата висши държавни служители, всички от които бяха и са евреи-ционисти.

Наистина, при Джо Байдън ционистите доминират в структурата на националната сигурност, включително и във висшето ниво на Държавния департамент, ръководителя на вътрешната сигурност, главния прокурор, съветника по националната сигурност, директора на националното разузнаване, началника на президентския щаб, и заместник-директорът на Централното разузнавателно управление. Ястребовият призив на Нюланд очевидно е двупартиен, тъй като тя е служила на високи постове и при Бил Клинтън, Дик Чейни, Джордж У. Буш, Барак Обама и сега при Джо Байдън. Като съветник на Чейни тя беше водещ защитник на войната с Ирак, работейки с другите евреи-неокони като Дъг Фейт и Пол Улфовиц в отбраната, а също и със Скутер Либи в кабинета на вицепрезидента. Тъй като нямаше реална заплаха за САЩ от Саддам Хюсеин, тя и нейните колеги измислиха онова оръжие за масово унищожение, което продадоха на медиите и на идиотите като държавния секретар Кондолиза Райс. Нюланд също се смята за близка до Хилъри Клинтън и наскоро починалата зловеща бивша държавна секретарка Мадлин Олбрайт. Всички нейни правителствени задачи включват или нахлуване, или строго санкциониране на държавата, считана от нея и нейните колеги за недружелюбна. Тя особено мрази руснаците и всеки, който е враждебен към Израел.

Очевидно рекордът на Нюланд, че е сериозно сгрешила в политиките, които насърчаваше, е послужил само за подобряването на нейната автобиография в ястребовата външнополитическа върхушка на Вашингтон и когато Байдън дойде на президентския пост, тя се оказа назначена на позиция номер три в Държавния департамент като заместник-секретар на държавата по политическите въпроси. Връщането u на власт при демократите може да се дължи отчасти и на активността на нейния съпруг Робърт, понастоящем старши сътрудник в института Брукингс, който беше един от първите неокони, които застанаха зад лозунга „Никога Тръмп“ през 2016 г., когато подкрепи Хилъри Клинтън за президент и говореше в кампанията за набирането на средства във Вашингтон за нея, като се оплака от „изолационистката“ тенденция в Републиканската партия, илюстрирана от Тръмп.

Нюланд е особено добре известна с това, че беше движещата сила зад смяната на режима в Украйна през 2014 г., която замени честно избрания, но приятелски настроен към Русия президент Виктор Янукович с друг избран кандидат, по-сговорчив към САЩ и Западна Европа. Украйна, е най-корумпираната държава в Европа, и е нестабилна оттогава и с настоящата война, която също е инициирана с намесата на САЩ и Обединеното кралство, която доведе до смъртта и раняването на около половин милион украинци и руснаци.

Нюланд наскоро беше в Африка, за да задвижи събитията в Нигер, който претърпя неотдавнашен военен преврат, който отстрани президента, който беше корумпиран, но и приятел на САЩ и Франция, като и двете страни имат войски, разположени в страната.

И има още нещо зад хоризонта с неоконите като държавния секретар Антъни Блинкен и Нюланд, отговарящи за външната политика на САЩ и подкрепяни от по-голямата част от Конгреса и доминираната от евреите медийна и развлекателна индустрия. Джо Байдън е твърде слаб и е твърде много под натиска на израелското лоби, за да следва каквато и да е политика, която би била от полза за американския народ като цяло, така че курсът ще бъде определен от сегашното поколение фанатици, точно както Доналд Тръмп се ръководеше от неговите християнски ционистки съветници.

Ако искате да разберете как това, което е останало от нашата република, е още в автобуса, воден към пропастта от групата, която не зачита повечето граждани на страната, в която живеят, трябва само да прочетете част от това, което минава за анализ на неоконите какво трябва да се направи, за да направим Америка „безопасна“. Не е изненадващо, че това включва и Израел и войната в името на еврейската държава.

Президентът Джо Байдън трябва да бъде импийчмънт за пренебрегването на законодателството за военните правомощия и да се посочи, че той е готов да пожертва интересите на САЩ и да бъдат убити американски войници, и да угажда и да подкрепя едно явно зло чуждо правителство. И Доналд Тръмп също трябва да бъде наказан за това, че е извършил почти същия тип угодничество на една чужда държава, докато е бил на поста.

Престъпниците в AIPAC вече използват свързаните с тях политически лобита, за да изместят набелязаните членове на Конгреса за преизбиране през 2024 г., които по някакъв начин са били критични към страната Израел или са били пропалестински настроени. Тук ще има известно объркване, тъй като Израел не са част от САЩ, като е без значение колко политически доминиращо и богато лоби тази държава има. Време е да сложим край на тези глупости и да ги обявим за това, което са - това е предателство.

* Филип М. Джиралди, доктор по философия, е изпълнителен директор на Съвета за национални интереси, която е образователна фондация, която се стреми към базираната на интересите външна политика на САЩ в Близкия изток.

Със съкращения, превод за „Труд news“ - Павел Павлов