Никой не знаеше какво да прави, къде да отиде: Испанците разказват за часовете в тъмнина

„Чувствах се като в пълен хаос", казва Иниго, лекар в болница в Северна Испания.

Тъй като от обяд в понеделник електричество спря, аварийните генератори на сградата бяха запазени за критичните зони, оставяйки персонала без достъп до данните на пациентите. Комуникациите бяха прекъснати поради липса на телефонен сигнал или имейл, а колегите му не можели да изпълняват някои от задълженията си.

Резервният генератор на болницата е трябвало да осигури продължаването на операциите, обяснява Иниго пред The Guardian, но те били отменени поради, тъй като асансьорите не работили и било невъзможно пациентите да бъдат придвижени безопасно.

„Това ме накара да осъзная, че сме толкова зависими от електрониката“, добави той.

Около 55 милиона души бяха потопени в пределектрическа ера в понеделник. Испания, Португалия и части от Южна Франция претърпяха най-тежките прекъсвания на електрозахранването в новата европейска история. Мобилният сигнал беше прекъснат, светофарите спряха да работят, супермаркетите потъмняха и прибягнаха до пари в брой, тъй като цифровите платежни системи не функционираха, а хората бяха блокирани далеч от домовете си, тъй като затъмнението продължи през по-голямата част от деня.

Миналия месец жителите на ЕС бяха призовани да се запасят с основни стоки за 72 часа, но прекъсванията на електрозахранването изглежда разкриха уязвимостта на много хора към широко разпространени смущения.

След прекъсванията, когато услугите се върнаха към нормални нива, The Guardian разговаря с хора, които размишляваха какви поуки да извлекат от инцидента по отношение на готовността и устойчивостта.

За Иниго, въпреки че прекъсванията на болничната работа по онова време са се усещали като „пълна катастрофа“, поглеждайки назад, той е благодарен, че никой не е пострадал физически.

„Най-доброто нещо, което можем да направим в бъдеще, е да имаме повече резервни генератори и гориво, за да поддържаме нещата възможно най-гладки“, казва той.

В Барселона 41-годишната Бейбей първоначално си помислил, че спирането на тока е „доста вълнуващо“. Едва когато съседката ѝ почукала на вратата ѝ с четиримесечното си бебе и казала: „Знаеш, че е в цяла Европа“, тя започнала да се тревожи.

„Видях собствения си страх в лицето ѝ“, признава тя.

Искала да вземе шестгодишния си син от училище, но първо трябвало да купи храна.

„В почти пълен мрак продавачите връщаха клиентите, които не плащаха в брой“, разказва Бейбей, която работи като климатичен активист и живее в Испания от COVID пандемията. Тя купила някои основни стоки, но виждайки други клиенти с колички, пълни с храна, започнала да се тревожи, че няма достатъчно.

Бейбей излязла втори път със съседката си. Най-близкият им супермаркет бил спрял да приема нови клиенти. Друг супермаркет, който Бейбей опитала, бил на последен енергиен резерв:

„Докато касиерката вземаше артикулите от кошницата ми, осъзнах, че нямам достатъчно пари в брой. Точно тогава и последният ток спрял напълно и тя каза: „Сега не можеш да вземеш нищо“.“

След като взела сина си и се събрала отново със семейството си, Бейбей казва, че вече няма да приема нещата за даденост.

„Вече съм изтеглила пари в брой, така че съм подготвена за следващия път“, добавя тя. "Това преобърна възприятието ми за това какво е важно в живота. Всяко парченце храна, присъствието на хора около нас, лекотата на готвене и миене с уреди, все са чудеса, които никога повече няма да пренебрегна.“

Спирането на тока доведе и до това, че хора бяха хванати в капан в подземни тунели на метрото и във влакове, като много хора бяха принудени да ходят по релсите или да стоят на място с часове.

Дъг Крейб, 60-годишен мъж, живеещ в Брайтън, се качил на влака от Мадрид до Барселона в 9:57 ч. сутринта, за да посети приятел в понеделник. Но преди да пристигне, влакът спрял рязко. Нямало мобилен сигнал, а вратите останали запечатани около два часа, докато властите пристигнали, отворили вратите и раздали бутилирани напитки.

Той споделя, че една жена във вагона е получила паническа атака около шест часа по-късно.

„Въздухът във вагоните беше гъст и горещ“, разказва той.

С настъпването на нощта полицията в крайна сметка ескортирала пътниците от влака с фенерчета и те тръгнали с чанти до автобус, който ги откарал до Барселона, пристигайки около полунощ.

Крейб заявява, че преживяването е провокирало преоценка на тенденцията към дигитални транзакции, след като много хора не са могли да си купят храна или вода.

„Буквално всеки разговор, който водих в Барселона с хотели, таксита и ресторанти, беше оцветен с тревогата от настоящата тенденция да се отказват от пари в брой“, казва той. „Всички платежни системи тук изчезнаха и единственият начин да се извършват транзакции беше с пари в брой, но повечето хора нямаха пари, а банкоматите не работеха.“

Катарина, 24-годишна инженерка в Порто, била в офиса си, когато токът спрял. Тя се прибрала вкъщи и напълнила вода, в случай че помпите спрат да я издигат до апартамента ѝ на третия етаж. Тя слушала за актуализации по транзистора, който била купила миналия месец, след като ЕС призова хората да вземат предпазни мерки за извънредни ситуации.

„Никой не знаеше какво да прави, къде да отиде, колко време ще отнеме“, казва тя. "От друга страна, има много дискусии за това как човечеството е загубено заради технологиите, но ако вчерашният ден ни показва нещо, то е, че не е така. Когато е необходимо, хората се държат заедно, излизат навън и отново действат като общност.“

С все още без ток в 17:00 часа в понеделник, Катарина отишла на разходка с приятеля си – и това, което видяла, я накарало да се чувства обнадеждена. По улицата имало коли, спиращи за пешеходци без светофари, големи, но подредени опашки за автобуси, градини, пълни с хора, които четат, спортуват, правят барбекюта със семейството, приятелите и съседите, жители, които разговарят с минувачите от вратите си.

„Беше невероятно“, казва тя. „Въпреки всичко, което се обърка, това, че видях колко бързо хората се обединиха и си помогнаха, ми даде много надежда в човечеството.“