Николина Чакърдъкова: Осъзнах, че имам по-голяма сила от това да съм в политиката

На 55 все по-често се замисляш - как живея, имам ли грехове?!

У нас берем плодовете след промените и те са гнили и горчиви

След 26 години на сцената, все още ми трепери под лъжичката

За 26 години Дубай се разви устремно, а ние се движим с миши крачки

Когато в Гърция приеха еврото, много мои приятели там плакаха със сълзи

Николина Чакърдъкова успя да се наложи като една от най-популярните и харесвани изпълнителки у нас, не само от фолклора, а и от всички жанрове. Дебютът ѝ на професионална сцена е когато тя е едва на 14 години. Две години по-късно Николина става част от „Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци“. Като солистка на ансамбъла, тя изнася редица концерти не само у нас, но и в Западна Европа, Америка и Канада. През 2000-та се появява първият ѝ авторски спектакъл „Любов и мъка от Македония”. Следват още няколко много успешни спектакъла, като този месец тя ще представи най-новия от тях в Зала 1 на НДК. Николина е щастлива, че в последните години се забелязва едно завръщане на интереса към родния фолклор и си признава, че любовта на хората я зарежда. Голяма радост за нея са и петте ѝ внучета.

Преди близо две години се роди най-малкото – Йоан, което е третото дете на сина ѝ Васил. Дъщеря ѝ Мария Чакърдъкова, вече е известна певица и двете заедно изнасят концерти в цяла България.

- Г-жо Чакърдъкова, на 15 март в зала 1 на НДК с дъщеря Ви Мария Чакърдъкова ще изнесете не един, а два концерта. С какви емоции искате да заредите зрителите и какво послание ще отправите?
- Стана традиция, всяка година да изнасяме по един красив спектакъл в София, а в последните години се оказа, че едно представление е малко, така че и тази година ще имаме две представления в един ден, в зала 1 на НДК. След 26 години на сцената емоциите са все така силни - има вълнение, притеснение, радост и все още доста ми трепери под лъжичката от това, че ще имаме среща с публиката. Фактът, че хората се връщат отново на нашите концерти, говори че те също изпитват красиви емоции. Осъзнах, че когато на мен ми е добре на душата и сърцето, тогава успявам да предам този заряд и на хората, да ги заразя с моята енергия. В последните години, с моя екип работим много и искаме да превърнем един обикновен ден в незабравим празник, за всички наши почитатели. Желанието ни е не просто хората да гледат нещо хубаво, а да успеем да ги докоснем, разплачем и развеселим, да изпитат всички емоции за два часа. Искам да си тръгнат с усмивка, защото очите им са препълнени от красиви картини, ушите им са чули прекрасна музика, а сърцето им е туптяло в един ритъм с толкова много хора, които са в залата.  Това е нелека задача, защото във времето, в което живеем, все по-трудно се случва човек истински да се опусне и да забрави за проблемите. Ние искаме да поканим всички хора, които желаят да изживеят един красив и щастлив ден на 15 март, на празник с Николина и Мария Чакърдъкови. Билетите за единия спектакъл са разпродадени, но за втория все още има.

Николина и дъщеря ѝ Мария Чакърдъкова

- Чрез магията на българския фолклор Вие имате силата да въздействате на хората и без да сте в политиката...
- Така е. Онзи ден се замислих каква сила има в нашето изкуство, то обединява хората независимо кой какви виждания има, аз съм свидетел почти всеки ден как площадите се препълват с хора, които застават рамо до рамо, хващат се един за друг и се веселят заедно. Преди опитах да бъда в политиката, за да допринеса за обществото, но поради една или друга причина не се случиха нещата, обаче осъзнах, че имам по-голяма сила от това да си политик. Уникално е това, хората да се хванат заедно без да се питат - ти какъв си, ляв ли си, десен ли, русофил, или русофоб… Става някаква магия. Случвало се е да ми кажат: „Госпожо, как го правите - само ако кажете и ни поведете, взимаме знамето и тръгваме!“ (Смее се.) В момента, с моя екип сме в усилена подготовка за концерта в НДК. Сцената ще бъде много красива, модерна, различна, сигурна съм че ще изненадаме нашите почитатели. Всяка една песен е облечена със собствена визия, хореография, много красиво осветление. Иска ни се всички в залата да се насладят на един невероятен концерт, който ще бъде на световно ниво, като визия. Благодаря на всички хора, с които работя. Щастлива съм, че фолклорът ни е жив - модерен и съвременен и че съм част от всичко това.

Концертите на Николина винаги са препълнени с публика.

- Ако все пак бяхте влезли в българския Парламент, как щяхте да се чувствате сред тези интриги, обиди и нивото на общуване там? 
- Нямаше да мога да издържа. Приятел-политик ми каза: „Николина, не си за там! Ти си такъв бунтар и както не можеш да се примириш с всичко това, ще се поболееш. Малко са като теб - недей, ще имаш голяма травма!“ Според мен, след като си решил формулата на успеха, която е една и съща навсякъде - да работиш в името на хората, за тяхното добруване и щастие, тогава няма значение дали си политик, можеш да го правиш във всяка сфера. Аз съм от Гоце Делчев и кметът ни е вече осем мандата – това са близо 30 години! Той е човек, който се грижи за хората и добруването им и резултатите идват. Шегувам се с него: „Г-н кмете, вие ако сам не се оттеглите, цял живот ще си бъдете кмет!“   Когато хората са удовлетворени от своя избор, когато виждат в лицето на даден човек, че той работи, няма защо да го сменят. Така е във всяка сфера.

- А какъв закон бихте прокарали на дневен ред, ако бяхте в Парламента?
- Не съм мислила конкретно, но със сетивата, тялото и кожата си усещам, че нещата у нас не са наред – не е едно, не са две. Пътувайки всеки ден по пътищата на България и ума ми не ми го побира как по света хората вече ще ходят на екскурзия до Марс, докато ние нямаме два тунела да работят нормално?! Аз съм на сцената от 26 години, за същия период Дубай се разви така, а ние с миши крачки се движим! Трябва да сме много адаптивни, много гъвкави и изобретателни. Един ден, ако светът изчезне, българинът ще успее да оцелее, благодарение на това, че живяхме в тези тежки условия нищо не може да ни сломи.

- Коя е любимата Ви българска традиция, или обичай?
- Обичам Коледа, особено в нашия край – в Гоце Делчев, още е жива традицията с коледуването – цяла група от нашите дечица и внучета тръгват по домовете с българските носии и гегите, като пеят традиционните песни. Картината е уникална! На втори беше прошка, хубаво е, че имаме и тази традиция - да искаме прошка от живи и от мъртви.

- Вие лесно ли давате прошка и успявате ли да простите предателствата?
- Опитвам се, защото няма безгрешни хора. Добре е, поне един път в годината, човек да отпусне сърце и да каже: „Прости ми! Хайде да си простим!“ Олеква ти на душата. Понякога егото и самочувствието не ти позволяват да осъзнаеш, че си сгрешил, да си отвържеш устата и да кажеш „извинявай“, но ако успееш се чувстваш пречистен. Има много хубава песен за прошката: „Хора от прошки се връщат, Ванчо на прошка отива, ала сърце му се свива - прошка от мъртви да иска! На път го среща случайно брата - най-близка роднина. Ванчо му прошка поиска и за баща си продума: кажи ми, речи братанче, прошката как да си взема, като земята не дума, не проговаря, и грехът ми не прощава! Откак се татко спомина, толкова време изтече, пред него аз прегрешил съм, напреко думи изрекох, напреко и във сърцето – за неговата изгора, за майчицата рождена, България разделена! Тате искаше да е цяла свободна, мирна, голяма, а аз делях я с други и се от нея отрекох!“ 

- Какво може да Ви разплаче?
- Много често ми се пълнят очите като гледам, или слушам актуални предавания. Тъжно ми е какви сме били, какви сме и за къде сме тръгнали... Преди няколко дни, следейки новините - не казвам кой крив, кой прав, но така ми потекоха сълзите, когато в Румъния освободиха Калин Джорджеску и видях колко хора отидоха да го посрещнат и като пуснаха една румънска народна песен… Такова нещо ми изживя мозъка, сърцето и тялото, че половин час плаках, като гледах тази сплотеност от толкова много румънци. У нас берем плодовете след промените и те са гнили, слаби и горчиви. Вкараха ни в грешна посока, дали е било умишлено, дали от незнание, или от алчност, но всичко направено през тези години даде такъв резултат. Откога не съм срещала хора, които да си държат на думата – всички лъжат на ниско, средно и на високо ниво! Въпреки това съм убедена, че нещата ще се оправят, макар и с бавни темпове. Хубаво е младите хора да излизат и да черпят опит в чужбина, но да се връщат у нас, защото тук е най-хубаво и с техните сили и знание ще дадат нов начин на развитие за България. 

- Според различни проучвания повечето българи не искат еврото. Вие също ли държите повече на българския лев?
- Гледам, че има дебати по темата, но не съм чула някой да излезе и да каже реалността – кои са плюсовете и минусите. Няма да забравя, когато Гърция приеха еврото и много мои приятели там плакаха със сълзи и се намериха в чудо - не от хубаво! Много от тях казваха: „Вие ще съжалявате, ще видите какво е!“, дали ще е така, или не - не знам. От техния опит видях, че им трябваха 10 години, за да свикнат с това и да се уравновесят - с тази голяма инфлация. Искрено се надявам всичко да е за добро и след това да не съжаляваме за пореден път.

- С вашата усмивка и настроение, Вие носите огромен позитивен заряд на вашите почитатели. Как го постигате в тези трудни времена? 
- Аз си живея в моя свят, където няма войни и страдания, в света на нашия фолклор. Слава на Бога, хората ме свързват само с хубаво. Отдала съм се на работата, Мария и моите прекрасни танцьори от Неврокопския танцов ансамбъл. Искаме да даваме на хората настроение и храна за душата и това ме прави щастлива и потребна.

- Имате пет внучета. Кое от тях е най-палаво и буйно и Вие самата какво дете бяхте?
- Най-буйният е Христо, след него върви сестричката му, има от кой да се учи! Като започнем да пеем с майка му Мария и той по някое време ни вика: „Хайде стига, починете си малко!“, а аз: „Ще дойде време, пари ще даваш да ни гледаш!“ (Смее се.) Палав е, но иначе е умен, много говори и е много буден, докато аз съм била доста кротка. Майка ми даже казва за мене: „Много келяво дете беше!“, защото както са ме сложили, после така са ме и намирали. (Смее се.) Явно с годините енергията се трансформира.

Певицата, заедно с мъжа си Димитър и петте им внучета

- Голямата Ви внучка също се казва Николина Чакърдъкова…
- Да, Николина вече осъзнава това и като идва на големите ми концерти, умно пита: „Бабо, нали ти си Николина Чакърдъкова и тези хора идват за тебе?“ Имаме и забавни случки с нея. Веднъж, когато с майка ѝ я карахме на училище и един човек ни засече и изпревари с колата, а тя се възмути: „Как може такова нещо? Той не знае ли, че Николина Чакърдъкова е в тази кола?!“ Имаше предвид себе си и майка ѝ каза: „Чакай, това се отнася за баба ти, за тебе все още не!“ (Смее се.) 

- Сигурно Вашите почитатели често Ви изненадват с различни подаръци?
- Много подаръци получавам - картини, икони, сувенири… Особено като отида в Кюстендил и като се нареди една опашка от жени и всяка носи по нещо – една питка, друга торта, трета кюстендилски череши, или малини, къпини… Много е мило! После казвам на танцьорите: „Момчета и момичета, ще ядем – има питки, торти, череши…. След концерт в Троян, един човек беше толкова щастлив, че предложи: „Искам да ти подаря нещо - една пуйка, ще изчакаш ли да я заколя?“ А аз: „Не, не!“ Тогава настояваше да ми я даде жива. (Смее се.) Имаме си и един голям почитател - бай Кольо от село Бутово, който знае имената на всичките ми танцьори и кой кога се е оженил, кога има рожден ден…  Даже беше кръстил козичките си на танцьорите, на мен не беше посмял да кръсти някоя. (Смее се.)

- На какво искате да научите внуците Ви?
- Преди всичко трябва да са човеци и да имат здрава ценностна система - това е задача на мама, на тати, на баба и дядо. Трябва да осъзнаят, че не са само те на тази земя и винаги се живее с хора, затова не трябва да са алчни. Ако успеят да достигнат до такова ниво, че да ги радва повече да даваш, отколкото да вземаш - тогава във всяка една посока в живота нещата им ще се случват по добрия начин! Животът се променя с много бързи темпове и дали нашите деца ще останат човеци, или ще станат роботи, зависи от това да запазят човешкото в себе си - да се радваш с радостите на другите, но да разбираш и техните болки и ако можеш да помагаш.

- Вярата опора ли е за Вас в трудни моменти?
- Вярата наистина е опора и колкото човек расте с годините, все повече се обръща към вярата. Надявам се да има нещо и след като нас вече ни няма, защото тук сме за кратко, а там за дълго. На един човек, на 30-40 години не му минават такива мисли, но на 55 все по-често се замисляш за тези неща - как живея, имам ли грехове… В този живот трябва да сме повече оптимисти, защото като си по-негативен това и привличаш, а на позитивните хора им се случват хубави неща.