Труд
Автор:
Труд онлайн
Нобеловата награда за физика за 2026 г. беше присъдена на астрофизика Франсис Халзен за неговия „решаващ принос към неутринната обсерватория IceCube и откриването на високоенергийни частици неутрино с астрофизичен произход“.
BREAKING NEWS The Royal Swedish Academy of Sciences has decided to award the 2026 #NobelPrize in Physics to Francis Halzen “for decisive contributions to the IceCube Neutrino Observatory and the discovery of high-energy neutrinos of astrophysical origin.” https://t.co/UcPBWk0RiK
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 6, 2026
Неутрино са малки елементарни частици. Те се наричат още „призрачни частици“, защото са изключително трудни за откриване. Нямат електрически заряд и почти нямат маса. Това им позволява да преминават през материята почти безпрепятствено. Ние не го забелязваме, но приблизително 65 милиарда неутрино от Слънцето преминават през всеки сантиметър от телата ни всяка секунда. Учените са особено заинтересовани от неутрино от дълбокия космос – те могат да носят информация за мащабни процеси във Вселената и да посочват откъде са получили енергията, която ги е ускорила.
През 80-те години на миналия век, докато Халцен работи с космически частици, той чува, че съветски изследователи планират да използват радиоприемници за улавяне на неутрино сигнали в Антарктида. Идеята е била, че когато неутрино се сблъска с атомно ядро в леда, то предизвиква електрическа искра, която произвежда радиовълна. Ако тя е достатъчно силна, може да бъде уловена с помощта на радиоантена. Халцен е вдъхновен и осъзнава, че друг метод може да бъде инсталирането на светлинни сензори в ледника и търсенето на светлинни проблясъци от сблъсъците.
Преди това, около 1960 г., няколко физици предполагат, че водата може да бъде добър материал за улавяне на неутрино от космоса. В редките случаи, когато неутрино се сблъсква с атомно ядро, се произвежда заредена частица; тя след това се движи в същата посока като оригиналното неутрино и излъчва синя светлина. Тъй като водата е прозрачна, тази светлина може да бъде засечена със сензори.
Така белгиецът решава да изгради лаборатория край Южния полюс. Там вече се е намирала изследователска станция с организация за редовен транспорт и всичко необходимо за работа на екип.
Ледът предлага и много предимства като материал. На достатъчно голяма дълбочина тъмнината е постоянна. За разлика от океана, няма смущения от живи същества и има само ниски нива на радиоактивни вещества. Ледът е стабилен и осигурява твърда повърхност за хората, работещи в съоръжението. Районът е геологично стабилен, без земетресения.
Така се появява неутринната обсерватория IceCube. На повърхността се вижда неголяма метална постройка, но един кубичен километър лед под нея е оборудван с 5160 светлинни сензора, разделени между 86 кабела.
Използвайки IceCube, учените успяха да открият високоенергийни неутрино, произхождащи отвъд Слънчевата система. По този начин Халзен помогна за откриването на още един начин за изучаване на космоса.
Председателят на Нобеловия комитет Марк Пиърс похвали неговата „постоянство и научна визия“ за това, че е проправил пътя за създаването на „нов вид астрономия“.
