ООН алармира: Безпрецедентен е спадът в нивата на раждаемост, дължи се най-вече на липсата на средства

Намрата Нангия и съпругът ѝ обмислят идеята да имат още едно дете, откакто се е родила петгодишната им дъщеря. Но винаги се връща към един въпрос: „Можем ли да си го позволим?“

Тя живее в Мумбай и работи във фармацевтичния сектор, съпругът ѝ работи във фирма за гуми. Но разходите за едно дете вече са непосилни - училищни такси, училищен автобус, уроци по плуване, дори ходенето на личен лекар е скъпо.

Беше различно, когато Намрата беше дете.

„Преди просто ходехме на училище, нищо извънкласно, но сега трябва да изпратиш детето си на плуване, трябва да го изпратиш на рисуване, трябва да видиш какво друго може да прави.“

Според нов доклад на Фонда на ООН за населението (UNFPA), агенцията на ООН за репродуктивни права, положението на Намрата се превръща в глобална норма.

Агенцията зае най-строгата си позиция досега относно намаляването на раждаемостта, предупреждавайки, че стотици милиони хора не са в състояние да имат желания брой деца, посочвайки непосилната цена на родителството и липсата на подходящ партньор като някои от причините.

UNFPA анкетира 14 000 души в 14 държави относно техните намерения за раждаемост. Един на всеки петима е заявил, че не е имал или очаква да няма да има желания брой деца.

Проучените държави - Южна Корея, Тайланд, Италия, Унгария, Германия, Швеция, Бразилия, Мексико, САЩ, Индия, Индонезия, Мароко, Южна Африка и Нигерия - представляват една трета от световното население.

Те са смесица от държави с ниски, средни и високи доходи и такива с ниска и висока раждаемост. UNFPA анкетира млади хора и тези, които са преминали репродуктивната си възраст.

„Светът започна безпрецедентен спад в нивата на раждаемост“, казва д-р Наталия Канем, ръководител на UNFPA. „Повечето анкетирани искат две или повече деца. Коефициентите на раждаемост падат до голяма степен, защото мнозина се чувстват неспособни да създадат семействата, които искат. И това е истинската криза."

Как трябва държавите да се справят с намаляващата раждаемост?

„Да наречем това криза, да кажем, че е реално. Това е промяна според мен“, казва демографът Анна Роткирх, която е изследвала намеренията за раждаемост в Европа и съветва финландското правителство по политиката за населението. „Като цяло има повече подценяване, отколкото надценяване на идеалите за раждаемост."

Тя е проучила това подробно в Европа и се интересува да види как се отразява на световно ниво.

Роткирх също беше изненадана от това колко много респонденти над 50 години (31%) казват, че имат по-малко деца, отколкото искат.

Проучването, което е пилотно за изследване в 50 държави по-късно тази година, е ограничено по обхват. Когато става въпрос за възрастови групи в рамките на държавите например, размерът на извадките е твърде малък, за да се правят заключения.

Но някои открития са ясни.

Във всички страни 39% от хората са заявили, че финансовите ограничения им пречат да имат дете. Най-висок е процентът на отговорите в Корея (58%), а най-нисък в Швеция (19%).

Общо само 12% от хората са посочили безплодието - или трудностите със зачеването - като причина да нямат желания брой деца. Но тази цифра е по-висока в други страни, включително Тайланд (19%), САЩ (16%), Южна Африка (15%), Нигерия (14%) и Индия (13%).

„Това е първият път, когато ООН наистина се е заела изцяло с проблемите на ниската раждаемост“, казва проф. Стюарт Гител-Бастен, демограф в Хонконгския университет за наука и технологии.

Доскоро агенцията се фокусираше силно върху жените, които имат повече деца, отколкото са искали, и върху „незадоволената нужда“ от контрацепция.

Въпреки това UNFPA призовава за предпазливост в отговор на ниската раждаемост.

„В момента това, което виждаме, е реторика за катастрофа, или пренаселеност, или свиващо се население, което води до този вид преувеличена реакция, а понякога и манипулативна реакция“, казва д-р Канем. „По отношение на опитите да се накарат жените да имат повече или по-малко деца.“

Тя посочва, че преди 40 години Китай, Корея, Япония, Тайланд и Турция са били притеснени, че населението им е твърде високо. До 2015 г. те са искали да повишат раждаемостта.

„Искаме да се опитаме, доколкото е възможно, да избегнем тези страни да приемат каквито и да било панически политики“, казва проф. Гител-Бастен. „Виждаме ниска раждаемост, застаряване на населението, стагнация на населението, използвани като извинение за прилагане на националистически, антимигрантски политики и консервативни политики по отношение на пола."

UNFPA установи, че още по-голяма бариера за децата от финансите е липсата на време. За Намрата в Мумбай това звучи вярно.

Тя прекарва поне три часа на ден в пътуване до офиса си и обратно. Когато се прибира у дома, е изтощена, но иска да прекара време с дъщеря си. Семейството ѝ не спи много.

„След работен ден, очевидно, като майка, изпитваш чувство за вина, че не прекарваш достатъчно време с детето си“, казва тя. „Затова ще се съсредоточим само върху едно.“