Опасните заплахи: Ще доведе ли Израел Близкия изток до ръба на ядрената ескалация

Не се изключва и най-крайният вариант

Израелска сухопътна операция в Газа или засиления израелски обстрел на Газа, както и надвисналата там хуманитарна катастрофа, теоретично биха могли да доведат до ответните удари срещу ядрения център на Израел в Димона, намиращ се в пустинята Негев, между Беер Шева и Мъртво море, който е относително близо до ивицата Газа и от Западния бряг на река Йордан. Характерно е, че този „пробен“ балон вече беше изстрелян преди време: Нажежавайки страстите, на 11 октомври Jerusalem Post съобщи за някакъв „инцидент със сигурността в ядрения обект Димона“. Малко по-рано израелските власти обявиха нахлуване във въздушното пространство от Ливан, но по-късно съобщението беше опровергано от армията на страната. Преди това шиитската военно-политическа организация Хизбула заплаши да атакува ядрените съоръжения в Димона.

На свой ред иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахиан заяви, че „ако израелската агресия продължи и бъде извършена сухопътна операция в Газа, Иран ще бъде принуден да отговори“. Продължаването на операцията в Газа може да предизвика регионална война. Гръмките изявления, предназначени за екстатична вътрешна и външна публика, обаче трябва ясно да се разграничават от реалните дела и това се отнася не само за Иран.

Според руския военен експерт Юрий Кнутов, в случай на хипотетична пряка иранска намеса в конфликта, Израел „би могъл да използва своето ядрено оръжие. Но не в ивицата Газа или в Ливан, защото радиоактивният облак и другите последствия ще засегнат територията на самия Израел. На първо място, атаката може да бъде срещу цели на иранска територия. В тази връзка си струва да си припомним недвусмисленото изказване на бившия израелския премиер Голда Меир през 1960-те години: „Ние нямаме ядрени оръжия, но ако се наложи, ще ги използваме“.

За разлика от Иран и всички арабски страни, Израел все още не се е присъединил към Договора за неразпространение на ядрените оръжия (от 1968 г.), отказвайки под предлога че е имало мониторинг на комплекса в Димона с помощта на Франция и от МААЕ в началото на 1960 г, и чийто основна част е построена в края на 1950-те години. От 1964 г. тук работи един реактор с тежка вода, използващ вносен природен уран, първоначално доставен от Аржентина, Габон, Южна Африка и Югоизточна Франция. Трябва да се признае, че в желанието си да се сдобият с атомна бомба израелците показаха забележителна упоритост, съчетана с изобретателност, гъвкава политическа тактика (при първоначалното предпазливо отношение на Белия дом към идеята неговите съюзници да се сдобият с масови оръжия за унищожение, променено след убийството на Дж. Кенеди), съчетано с решителни действия „на място“, включително и отвъд океана. Така авторът на монографията Stealing the Atom Bomb: How Denial and Deception Armed Israel (Откраднатата атомна бомба: Как с отричане и измама се въоръжи Израел), публикувана през 2016 г., инженер Роджър Матсън, който познава добре въпроса отвътре, разследва изчезването на няколкостотин килограма обогатен уран от едно от американските съоръжения в края на 1960-те години, тоест горе-долу по същото време, когато Израел вече беше на прага да се сдобие със собствени ядрени оръжия.

Проведеното след инцидента разследване не даде отговор на въпроса къде е заминал този уран. Въз основа на нови разсекретени документи и други обстоятелства авторът заключава, че скъпоценният товар е бил предназначен за Израел. Известен е и случаят с Мордехай Вануну, който работеше в ядрения център в Димона и през 1986 г. разказа пред британските медии какво наистина се е случило там. Известно е също, че през 1977 г. Израел е продал 30 грама тритий на Южна Африка в замяна на 50 тона необогатен уран, а по-късно е оказал голяма помощ при сглобяването на южноафриканските балистични ракети RSA-3 и RSA-4, базирани на израелските ракети „Шавит“ и Йерихон" В края на 1979 г. независимите средства за наблюдение регистрират съвместното изпитание на атомни оръжия от Израел и Южна Африка в Южния Атлантик.

Предполага се, че в близост до израелския югоизточен бряг на Мъртво море има запаси, съдържащи уран. Но няма надеждни, да не говорим за официални данни за индустриалното им усвояване, въпреки че е известно, че разработването на тези проекти тук е започнало в началото на 2010 г.

На 5 октомври 1986 г. британският вестник Sunday Times, позовавайки се на израелски източници, съобщава за наличието на секретното „съоръжение номер 2“ в Димона, което произвежда до 40 кг плутоний годишно, и тази информация от Тел Авив, след дълго време на постоянната практика на мълчание не беше опровергана. Според различни оценки, към момента страната може да има около 400 единици ядрени оръжия (ЕЯО). Според SIPRI Израел има най-малко около 90 ядрени бойни глави, а наличният плутоний е достатъчен за производството на допълнителни от 100 до 200 ЕЯО.

„Те определено имат ядрено оръжие: 100%. Никой израелец никога няма да потвърди или отрече това“, каза Майкъл Кларк, професор в катедрата по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон, Обединеното кралство, пред Sky News в скорошно интервю. Според него израелската военна доктрина предвижда използването на ядрени оръжия „като последна мярка в ситуациите, когато съществуването на държавата Израел е застрашено от действията на чуждите сили“.
Упоритият отказ на Израел (за разлика от Иран и арабските страни) да преговаря за създаването на зона, свободна от оръжия за масово унищожение в Близкия изток, предложена още в средата на 1960-те години, също е подсказващ, иницииран от Обединената арабска република (ОАР се състои от Сирия и Египет). От великите сили само Съветският съюз подкрепи тази идея не само на думи, но и на дела, като беше изключително обезпокоен от заплахата от ядрената надпревара в Близкия изток. Тогавашният лидер на ОAР, египтянинът Гамал Абдел Насър, каза, че ако Израел създаде атомна бомба, тогава неговата страна „също ще я получи, на всяка цена“. В началото на 1961 г. пресаташето на посолството на ОАР във Вашингтон М. Хабиб в разговор със сътрудника на посолството на СССР в САЩ Б. Давидов попита при какви условия Съветският съюз може да предостави на египетско-сирийската държава атомно оръжие, в отговор на което Москва даде да се разбере, че това е невъзможно. Днес началото на преговорите за „безядрената“ зона в региона се подкрепя от Русия и Китай, но не и от западните сили (въпреки че през 1960-те години режимът на Мао Цзедун се застъпваше за „панарабските“ атомни оръжия като противовес на тези в Израел).

Придържайки се към добре известния принцип „най-добрата защита е нападението“, израелските политици и „глобалните“ мозъчни тръстове намекват за възможното участие в хипотетичното снабдяване на бойците от близкоизточни групи с компоненти за ядрено оръжие не само на Техеран, но също и на Северна Корея, ако не днес, то в близко бъдеще. Ясно е, че ясни доказателства няма, но очевидно се подготвя информационната подкрепа за различните видове „превантивни действия“, разбира се, в името на най-добрите намерения. Израелските и американските политици публично обсъдиха възможността за нанасяне на превантивен ядрен удар по предполагаемите ирански ядрени арсенали. Някои доказателства за готовността на израелския военен комплекс за решителни действия може да бъде тайното разполагане на бойните самолети в Азербайджан и дори в Саудитска Арабия, за което пише в книгата си по-специално бившият израелски посланик във Вашингтон Майкъл Орен .

Въпреки факта, че такова сътрудничество сега е малко трудно на фона на масовите протести на мюсюлманската „улицата“, възможностите му едва ли ще бъдат напълно затворени. Във всеки случай по-нататъшното изостряне на конфликта е напълно способно по различни начини да се разпространи и в сферата на атомните оръжия, което е изпълнено с очевидни и трайни последствия не само за Близкия изток. Дори и без опит за атомен удар по Иран, лудата идея, която може да възникне в някои безразсъдни глави, в случай на по-нататъшно влошаване на ситуацията, радикалните групи могат да бъдат „изкушени“ да нападнат в посока Димона или по посока на зоната на предполагаемите находища на урановата руда.

(Превод за "Труд news" - Павел Павлов)