На 1 август 1978 г. в Двореца за бракосъчетания на улица „Грибоедов“ в Москва е регистриран най-сензационният брак на ХХ век. Кристина Онасис, дъщеря на милиардера, който притежаваше най-голямата частна флота от танкери в света, се омъжва за Сергей Владимирович Каузов, скромен чиновник в „Совфрахт“.
Жителите на Съветския съюз едва не се задавят от жлъчна завист. А обществеността на Запад замръзва шокирана от удивление и възмущение. Защото тази невеста булка би могла да си избере за съпруг датския принц, или испанския крал или дори арабския емир. И защо тя отхвърля тази възможност!
Как биха могли те да знаят, че вече три години комитетът, под личния контрол на Андропов, изпълнява един от най-гениалните си проекти за вербовка, с кодовото име „Сватовство“. Първият етап от операцията е да се представи агента на КГБ Сергей Каузов, на милиардерката Кристина Онасис.
В резултат на това Кристина и Сергей се сближават не само от взаимна симпатия, но и от трезва предварителна сметка и търговска изгода, от една страна, и от оперативния интерес, от друга.
Принцесата
През 1975 г., според завещанието на покойния „адмирал на танкерната флота“ Аристотел Онасис, дъщеря му Кристина става единственият наследник на неговото цяло движимо и недвижимо имущество.
Скептиците се шегуват: „Тя няма да влезе в ролята на боа, която да погълне цял влак със задушено месо. Той и да й влезе в гърлото, тя няма да може да го смеле”. И наистина има достатъчно причини за съмнения, тъй като освен стотиците танкери, в наследството на Кристина влиза и авиационната компания Olympia, няколко гръцки периодични издания, банков, строителен и хазартен бизнеси.
Но Кристина, въпреки че живее в благосъстояние, изобщо не прилича на богатите наследници, чието безцелно съществуване може да бъде затъмнено от сцепен нокът преди някое светско събитие или от неудачно избрано червило. Противно на прогнозите на скептиците, тя скоро се превръща от ексцентричното момиче в корав управител на своята многомилиардна империя. За такива хора в Русия се казва: "Тази жена не е като мъжете и дори е в състояние да изкара навън попа, докато води литургията!"
Но личният живот на Кристина Онасис точно съответства с народната мъдрост "щастието не е в парите". Макар че, около нея има безброй желаещи да предложат на тридесетгодишната милиардерка и ръката и сърцето си.
Създадено е впечатлението, че „танкерната принцеса“ не се интересува от никого и от нищо, с изключение на сключването на сделки за милиони долари.
В същото време в света няма уважаваща себе си специална служба, която да е оставила без внимание фигура като Кристина Онасис и да не полага усилия за да я въвлече в своята орбита. При един успешен сценарий от бизнесмен от този калибър може да излезе такъв агент на влияние, който е способен не само да внесе промени в глобалната икономическа ситуация, но и да подпомогне заинтересованите сили в прекрояването на политическата карта на света.
Първите, които я атакуват са „ловците на глави“ от ЦРУ. От името на частна американска танкерна компания Кристин е поканена да дойде в САЩ, за да сключи взаимноизгоден договор. Но или момчетата от Ленгли се държат по традиция нагло, или мадам Онасис си има своя визия за собствената си роля в световния ред. Изобщо американците не намират общ език с Кристина и остават без нищо.
Когато Кристина заявява пред най-близкия си кръг за готовността й да сключи договор със „Совфрахт“, Андропов не може да пропусне този шанс. И той нарежда на атинската резидентура на КГБ, да получи информация за характера и навиците, симпатиите и антипатиите на собственичката на „фабрики, вестници и кораби“.
Агентът сватовник
Ето някои пасажи от досието за Кристина Онасис, създадено от майор Н-ски: „Кристина Онасис е енергична, волева и невероятно работоспособна жена. Най-близкото й обкръжение й даде прозвището „Торнадо от дейности“. В своите преценки тя е категорична и действа с размах. Когато вземе решение, тя не се въобразява с мнението на другите, а да й се оказва влияние е безплодна работа.
Знае как да постигне поставената цел. Много рационална, вътрешно дисциплинирана. Има вкус към риска, действа с размах, но без да губи предпазливост. Като страстен човек, тя обича всякакви излишъци и удоволствия. Може да получи морално удовлетворение, след като уреди нечии дела.
Отношението й към мъжете е рационално и потребителско, и в тях тя не вижда нищо повече от наемна сила и в притежаваните от нея компании тя замени всички шефове-жени с мъже. В тях тя беше привлечена от нестандартното им мислене, отдаденост на работата, ерудицията и способността им да се подчиняват.
С онези малцина нейни ухажори, с които Кристина беше в интимна връзка, тя се раздели заради своя доминиращ характер. Днес, тя търси подходящ партньор за себе си. И за нея няма никакво значение от каква националност ще бъде нейният избраник”.
Генерал-майор Козлов, който ръководи операция „Сватовство“ по поръчение на Андропов, подчертава последните седем реда с флумастер.
Първата точка в плана на операцията е изборът на кандидат за Кристина Онасис. Те са трима, които имат свобода на действие и възможност за оперативни маневри.
След като се запознава с личното досие на всеки един от тях, генералът избира агент „Кораб“. Според Козлов той отговаря на изискванията на Кристина за мъжете. Но в плана не са предвидени проблемите по отношение на тяхната психологическа съвместимост.
Агентът има солидно специално образование. Той е умен, начетен, владее английски и френски. Когато общува със своите колеги от „Совфрахт“, независимо от тяхната възраст, длъжност и пол, той е полезен и винаги готов на компромиси.
Умее да запази спокойствие в бързо променяща се среда, дори когато върху него се упражнява психологически натиск. Неговите колеги го намират за изключително чаровен, притежаващ рядка харизма... Може би няма по-добър щик за брака с мадам Онасис. Наистина има, не едно, а цели три препятствия. Агент „Кораб“ има съпруга и две непълнолетни дъщери...
„Е, Сергей Владимирович, не пропускайте своя шанс! Имате малък избор: или да завъртите главата на милиардерката и да заживеете с нея, или продължите да стреляте по „врабчета“ със своите колеги от заплата до заплата. Но стига, с тази лирика. Днес, трябва да проведем явката с агент „Кораб“ и да изпратим в Атина покана към Кристина Онасис да дойде в Москва, за да сключи взаимноизгодно споразумение със „Совфрахт“, така, завършва своя монолог генерала.
Ами другите двама агенти? По дяволите, по силата на своето служебно положение, те също трябва да участват в преговорите!
И двамата са външно неустоими - мачовци от холивудските екшън филми. Всеки от тях със своя ярък външен вид ще засенчи агента „Кораб“, ще отвлече вниманието на милиардерката и ще му попречи да спечели нейното сърце. Освен това те владеят английски. Но основното им предимство е, че и двамата не бяха женени ...
Човекът, които работи на парче
Както е предвидено в плана на генерал Козлов, агент „Кораб“ ще бъде представен на Кристина в „Совфрахт“, където тя пристига, за да сключи договор.
Младите хора изненадващо бързо намират общ език. По време на закуската агентът започва да говори за Салвадор Дали. И веднага намира внимателен слушател в лицето на Кристина. Както се оказва, те са свързани от любовта си към авангардното изкуство и по-специално към творчеството на големия испанец.
След това Кристина и Сергей с всяка своя среща откриват все повече и повече общи точки за контакт. Агент „Кораб“ успява да покори Кристина със своите познания за историята на Древна Гърция, съвременната западна литература и киното.
На раздяла Кристина, в знак на благодарност за прекрасната екскурзия из Москва и Суздал, подарява на агента бяла „Волга“ и нейна снимка. Надписът върху нея свидетелства, че „заварката“ е била успешна и интимното сближаване е близко: „За скъпия Серж, човекът който работи на парче, ерудиран е с нестандартно мислене, от оригинала с надеждата да се срещнем в Париж след един месец и прехвърлим нашите отношения в друга плоскост. Твоята Кристина".
При завръщането си в Атина Кристина каза на своите роднини, че най-накрая е срещнала мъж, за когото ще се омъжи още утре. Всички нейни роднини застанават като язовирна стена на пътя й. Но Кристина е категорична: „Да, той е руснак! Да, той е комунист! Да, той е агент на КГБ! Да, той е истинска кутия на Пандора! Но колко от вас, кажете ми, ще се осмелят да погледнат отвъд това? А вече погледнах и на никой няма да позволя да ми се меси!"
Едно легло, но различни мечти
След като се запознава с Кристина, Каузов предприема стъпките да разтрогне своя брак. Във форсирано темпо (с помощта на КГБ) той успява да се разведе, а Кристина като обезщетение дава пари на бившето семейство на Сергей неговата съпруга и дъщерите му да си закупят обща квартира.
Самите младоженци се настаняват в „гарсониерата“, която делят с престарялата майка на Сергей. Според думите на Кристина всяка сутрин, прекарана от нея в Москва, е започвала с битка за тоалетната.
„Ако аз се събудех втора, ме очакваше незавидна участ. Каузов страдаше от тежък запек, така че той засядаше в тоалетната за не-малко от час и половина. При това тоалетната беше комбинирана с мини вана“, разказва Кристина на своите приятели, със саркастична усмивка.
„Какво да Ви кажа, апартаментът, в който живеех, беше много далеч от Зимния дворец на руските царе. Не знам за тях, но аз, собственичката на състояние от милиарди, трябваше да водя битка всеки ден, за да вляза в тоалетната и да се изкъпя. Както и да е, имах чувството, че през цялото това време съм живяла в условия, близки до човешките".
Нищо чудно, че всяка седмица младата гъркиня се устремява към чужбина, без дори да си направи труда да търси извинение. Е, понякога в нейния самолет има място и за нейният съпруг.
Този морганатичен брак продължава 16 месеца и в крайна сметка се разпада. Кристина не издържа и иска развод, заявявайки, че „техният любовен кораб се е разбил в битовите рифове“. За да подслади хапчето на съпруга си, г-жа Онасис му подарява два танкера. Сега той, като става корабособственик, си организира собствена компания.
След известно време Каузов е повикан в Москва. Председателят на Централната ревизионна комисия на ЦК на КПСС Арвид Янович Пелше, от който според слуховете се страхуват всички членове на Политбюро и дори и генералният секретар Брежнев, лично иска да разговаря с него.
Възрастният ревизор от Кремъл се интересува от въпроса в каква валута - драхми или рубли - новоизпеченият капиталист Каузов ще плаща своя партиен членски внос. И изобщо как може да се провери колко печели той на месец? Те се договарят към него да бъде командирован счетоводител от КГБ, който ще превежда валутата в СССР.
Всъщност Каузов редовно плаща в касата на КГБ своя партиен членски внос до разпадането на СССР. През януари 1992 г. той заминава постоянно да живее в САЩ.
За последно Каузов "изплува" в новините през юли 1997 г. Радиостанция „Свобода“ съобщава: „60-годишен ерген, с едно око, с изкуствени челюсти и напълно плешив, таен агент на КГБ, и бивш съпруг на Кристина Онасис на име Каузов, е малтретирал двама дванадесетгодишни тийнейджъри на плажа в Ню Йорк. И той е бил толкова упорит в своя сексуален тормоз, че тийнейджърите нямали друг избор, освен да се обърнат към полицията и Каузов беше обвинен в педофилия“.
Ами Кристина? Решавайки, че животът е чиста измама, тя се хвърля в безразсъдни забавления. Лети от континент на континент, търси забрава в един или друг елитен клуб. Кристина знае как да печели парите, но и знае и как да ги харчи.
През ноември 1988 г. нейното тяло е намерено в един от крайградските нощни клубове на 40 километра от Буенос Айрес. Съобщено е, че е починала от белодробен оток.
След това се появяват слуховете за самоубийство и има някакви основания за тях. А най-дълго от другите просъществува версията, че смъртта на милиардерката е отмъщението на ЦРУ за отказа й да сътрудничи.
Погребват я на остров Скорпиос, който според плана на Аристотел Онасис е трябвало да се превърне в райски кът, но вместо това се превръща в семейна крипта.
Отвън всичко може да изглежда, че това е една блестящо извършена операция, но тя завършва с нищо, така че цялата пара отива в свирката ... Едно измамно впечатление! Програмата максимум на Юрий Андропов да внедри своите хора в елитния клуб на капитаните на западната индустрия чрез Кристина Онасис приключва.
Но това е съвсем друга история.
(Превод за "Труд" - Павел Павлов)