Труд
Автор:
Труд news
Президентът скоро може да изглежда за много украинци като злодей
*Тед Снайдер, The American Conservative
Бившият главнокомандващ на украинските въоръжени сили написа статия и позира за Vogue Ukraine в края на юли. Въпреки че статията се появи в изданието на списанието “Лидери” за 2025 г., Валери Залужни (Посланик на Украйна във Великобритания и бивш главнокомандващ - б. р.) никъде не е декларирал намерение да се кандидатира за лидер на Украйна, нито е декларирал намерение да се кандидатира по което и да е друго време. Но може би не е имало нужда.
Статията беше очевидно усилие за ребрандиране. Появявайки се в костюм, ушит по поръчка, вместо в бойната униформа, с която украинците са свикнали да го виждат, Залужни се очовечи. Той говори за детството си и никога не споменава издигането си в йерархията, нито за стратегията си на бойното поле във войната с Русия.
Вместо да цитира военни стратези или военни историци, Залужни цитира Василий Александрович Сухомлински, украински интелектуалец и педагог, който подчертава красотата и природата, ценността на човешкия живот и светостта на това да носиш радост на другите. Залужни поставя щастливото си детство на фона на учението на Сухомлински, че “годините на детството са преди всичко образование на сърцето”. Сухомлински, обясни той, учи, че детството е времето, когато “се развиват морални качества, емоционална интелигентност и способност за съпричастност”.
Това са много различни думи и много различен тон от този, който украинците са свикнали да чуват от своя героичен военен командир. Залужни внимателно се представя като човек от народа. “Роден съм през 1973 г. в обикновен украински град, в обикновено украинско семейство”, пише той. Израства в дом, където “всички в нашето семейство говореха украински” и в село, където “се пееха много украински песни”. Израства в “скромната къща на дядо си”, където няма “нито една руска книга”.
Залужни постави голям акцент върху “хората, които са обединени в държавата Украйна”. Въпреки че преводът понякога е труден, изглежда, че той дори е направил отстъпка на етническите руснаци в Украйна, като е дал надежда за бъдеще, което “не е монополярно тоталитарно” и “поне с шанс за демократични ценности”. Този тон и тези очевидни отстъпки се отклоняват от монокултурния език на украинските правителства след преврата през 2014 г., които се опитаха да заличат всякакъв полъх на руски език и култура.
Залужни представи 10 урока, които украинците са научили “през последните изключително трудни години”. Уроците включват точки като “трябва да бъдеш приятел със съседите си”, “трябва да можеш да се защитаваш от онези, които не искат да бъдат приятели” и “най-ценният ресурс във войната са хората”.
Създава се впечатлението, че целта на статията не е била донякъде клишираното съдържание, а преосмислянето на Залужни като скромен и замислен човек. След повече от година умело, но тихо, служи като посланик в Лондон, Залужни се завърна на украинската сцена със статия и фотосесия, които го представиха отново на сънародниците му не като грубия генерал на Украйна, а като човек, с когото може да се свърже обикновеният украински народ.
Това завръщане на Залужни не можеше да бъде избрано по-подходящо за украинския президент Володимир Зеленски, който за първи път от началото на войната се сблъсква със съпротива, срам и протести у дома и ожесточена критика в Европа.
Лесно е да се забрави сега, че преди войната Зеленски не беше популярен. През 2021 г. проучванията на общественото мнение показаха, че популярността му бързо намалява. Според някои от тях, “Опозиционна платформа за живот”, партия, която Зеленски щеше да забрани след руската инвазия, беше пред него.
След като войната започна, Зеленски се преобрази от борец срещу корупцията, който ще сключи мир с Русия, в героичен лидер от военно време. Популярността му скочи рязко, като в един момент достигна 84 процента.
Възхваляван като лидер, подобен на Чърчил, Зеленски се издигна до украинския пантеон, когато отхвърли предложението на САЩ да му помогнат да избяга, отправяйки шегата в холивудски стил: “Битката е тук. Имам нужда от боеприпаси, а не от превоз.” Това е чудесна реплика, но Зеленски може би всъщност не я е казал. Според The New York Times “Екипът на Байдън смята историята за апокрифна... но беше впечатлен от създаването на митове, което е често срещан инструмент във войната.”
С проточването на конфликта, пропускането на възможности за мир и страданията на украинците от по-могъщ съсед, популярността на Зеленски започна да пада. Анкета на Gallup, проведена към края на 2024 г., показа рязък спад от 84 процента на 60. Междувременно Залужни се утвърждаваше като способен военен лидер и изпреварваше Зеленски по популярност.
Анкета на Киевския международен институт по социология от декември 2023 г. показа, че доверието в Зеленски е спаднало до 62%, докато 88% от украинците се доверяват на Залужни. Вътрешни анкети предполагат още по-голяма разлика, като нетното ниво на доверие в Зеленски е 32% спрямо 70% на Залужни. “Икономист” предполага, че Зеленски “би загубил бъдещи избори с 30% до 65% от Валери Залужни”. Бивш висш служител в правителството на Зеленски твърди, че “частните анкети, които съм виждал, сега дават подкрепа за него под 10%.”
През февруари 2024 г. “Ню Йорк Таймс” съобщи, че “рейтингите на г-н Зеленски са спаднали, докато генерал Залужни е запазил постоянно високи нива на подкрепа. Високият авторитет на генерал Залужни сред украинската общественост доведе до спекулации, че той може да бъде потенциален претендент на г-н Зеленски на бъдещи избори, което накара някои в страната да ги разглеждат като политически съперници”.
Именно в този момент Зеленски уволни Залужни и го изпрати в изгнание в Лондон като посланик на Украйна във Великобритания.
Залужни не беше нито първата, нито последната заплаха за Зеленски, която беше елиминирана. Когато партията “Опозиционна платформа” на Виктор Медведчук показа признаци, че ще изпревари Зеленски в социологическите проучвания в началото на войната, политикът, близък до Кремъл, беше санкциониран и арестуван, а партията му беше забранена. По-късно бяха санкционирани и други сериозни политически съперници, бившият президент Петро Порошенко и бившият му съветник Олексий Арестович.
Ситуацията за Зеленски може само да се влоши. С реалната възможност за колапс на украинските въоръжени сили на хоризонта, разбитите мечти за членство в НАТО, отдалечаващата се перспектива за членство в Европейския съюз към все по-късна дата и непопулярната принудителна военна служба, почти обожественият статут на Зеленски избледнява и президентът скоро може да изглежда за много украинци като злодей.
Имиджът на Зеленски беше допълнително опетнен от подписването на закон, който прекратяваше независимостта на най-важните антикорупционни агенции в Украйна, а след това беше принуден да отстъпи и да подпише закон, отменящ този закон, след като протестиращи изпълниха улиците на Украйна. Това беше първият път, когато Зеленски беше критикуван от украински и европейски елити и първият път, когато беше принуден да промени курса си по важен политически въпрос.
Но щетите върху репутацията на Зеленски вече бяха нанесени. Антикорупционните агенции разследваха висши служители, членове на парламента, висши министри и хора от близкото обкръжение на Зеленски. Неговият ход да ги защити изглеждаше като корупция и авторитаризъм. Бивш висш служител в администрацията на Зеленски заяви пред The Spectator, че украинските власти са започнали да вярват, че Зеленски “удължава войната, за да се задържи на власт”. The Spectator също така съобщава, че проучвания показват, че “70% от украинците също вярват, че техните лидери използват войната, за да се обогатят”.
Но моментът на публикуване на статията на Залужни във Vogue Ukraine не е само лош заради проблемите, с които Зеленски се сблъсква у дома. Тя се появи непосредствено след съобщения, че САЩ виждат Залужни като най-добрия потенциален лидер, който да замени Зеленски при преврат.
На 18 юли ветеранът журналист Сиймур Хърш, написа, че “Залужни сега се смята за най-надеждния наследник на Зеленски”. Това не е новина. Но след това Хърш изрече бомба. “Опитни служители във Вашингтон ми казаха, че тази позиция може да бъде негова в рамките на няколко месеца”. Хърш казва, че “Зеленски е в кратък списък за изгнание, ако президентът Доналд Тръмп реши да направи това решение” и че американски служители са му казали, че ако Зеленски не напусне доброволно, “ще си тръгне насила”.
Няколко дни по-късно руската служба за външно разузнаване, в информация, която може да е истинска или дезинформация, добави към историята. Те твърдят, че разполагат с информация, че представители на САЩ и Великобритания са провели тайна среща в Алпите с ръководителя на офиса на президента на Украйна Андрей Йермак, Буданов и Залужни, за да обсъдят “перспективите за замяна на В. Зеленски като глава на киевския режим”.
На тази среща американците и британците уж “са обявили решението си да номинират Залужни за поста президент на Украйна”. Именно в този контекст статията на Залужни във Vogue Ukraine и ребрандирането на Залужни пробиха в украинската култура. Залужни не можеше да не е знаел контекста, което повдигна въпросите защо е написал тази статия и е публикувал тази фотосесия сега - и дали Зеленски трябва много да се страхува.
