Пет области в страната са вече пенсионерски

София, Варна и Сливен са с най-младо население, показват данни на НОИ и НСИ

Само в столицата населението нараства

В редица райони на страната населението е предимно от пенсионери, показват данни на НОИ и на НСИ. Най-тежко е положението в пет области, в които над 40% от хората взимат пенсии. Това са Видин, Габрово, Кърджали, Кюстендил и Смолян. Характерни за повечето от тези области са ниските заплати и обезлюдяването.

За последните 14 години населението на страната е намаляло с над 1 млн. човека, показват данните на НСИ. Към края на миналата година населението е 6,437 млн. човека, което е спад с над 14 на сто за период от 14 години. Пенсионерите също намаляват, но не толкова бързо. Към края на 2010 г. пенсионерите са 2,194 млн., а към края на миналата година са 2,052 млн. Това представлява намаление със 142 хил. човека, или с 6,5 на сто. Оказва се, че населението на страната намалява два пъти по-бързо от пенсионерите.

Най-тежко е положението във Видин. За период от 14 години населението на областта е намаляло с над 33 на сто, до малко над 70 хил. човека. Заплатите в областта са едни от най-ниските в страната - средно 1686 лв. през месец март тази година. А пенсионерите са над 42 на сто от населението на областта. Заради ниските заплати младите хора бягат от областта, което води до намаляване на раждаемостта и застаряване на населението.

В област Габрово също над 42 на сто от хората са пенсионери. Населението на областта също не е много голямо - 93,8 хил. човека, но заплатите са доста по-високи, отколкото във Видин - средно 1892 лв. Петте областите с най-голям дял на пенсионерите са сред районите на страната с най-голям спад на населението за последните 14 години. Заплатите в Кюстендил и Смолян са сред най-ниските в страната, което е основна причини младите да бягат оттам.

Дял на пенсионерите от населението по области и размер на средната заплата

София и Варна са с най-младо население. В столицата само 25,36% от населението взимат пенсия, а в област Варна делът на пенсионерите е 26,86%. Заплатите в София са най-високи, а Варна също предоставя добри условия за живот. На следващите места по най-малък дял на пенсионерите са областите Бургас (27,49%), Пловдив (28,94%), Сливан (29,37%) и Благоевград (29,43%). Сливен попада в тази трупа заради големия дял на ромско население, а в останалите градове с малък дял на пенсионерите освен сравнително високите заплати има и университети, които привличат млади хора.

Населението намалява във всички области на страната през последните 14 години, с изключение на София. В столицата населението нараства и вече доближава 1,3 млн. човека, показват данните на НСИ.

Весела Караиванова, управител на НОИ:

Не е нужно нарастване на пенсионната възраст

Вдигането на тавана на пенсиите ще бъде положително

На този етап не е необходимо по-рязко нарастване на пенсионната възраст, поне не за хората, работещи при условията на трета категория труд, заяви за БТА новият управител на НОИ Весела Караиванова. През 2015 г. бяха направени промени в нормативната уредба, според които и изискуемата възраст, и изискуемият осигурителен стаж за пенсиониране плавно нарастват. Този процес все още не е завършил.

Осигурителният стаж за жените трябва да достигне 37 г., а този за мъжете - 40 г., през 2027 г. Възрастта за пенсиониране и за жените, и за мъжете, ще се изравни с тази на мъжете през 2037 г., достигайки до 65 г. След това е предвидено пенсионната възраст да се определя съобразно промените в продължителността на живота.
Имайки предвид материалното положение на възрастните хора и очакваната продължителност на живота при навършване на 65-годишна възраст, която е значително по-ниска от тази в другите държави от Европейския съюз (ЕС), смятам, че на този етап не е необходимо по-рязко нарастване на пенсионната възраст, заяви Весела Караиванова.

Тя посочи, че по актуалните разчети на НОИ за пълно отпадане на тавана на пенсиите са необходими 5,2 млн. лв. месечно. За увеличение на тавана от сегашните 3400 лв. на 3600 лв. са необходими 1,4 млн. лв. месечно, като броят на пенсионерите с ограничени до тавана пенсии ще намалее от 8700 на 5700, а 3000 пенсионери ще получат действителните размери на пенсиите си - тези с размери между 3400 лв. и 3600 лв.

“При условие, че и минималните размери на пенсиите за трудова дейност, и тези над минимума се осъвременяват ежегодно, задържането на максималния размер без промяна ще води до там броят на хората, които са се осигурявали на високи доходи, но не получават действителния размер на пенсията си, да расте”, заяви Караиванова.

“От такава гледна точка редовната актуализация на “тавана” би имала положително влияние върху системата, най-вече от гледна точка на повишаване общественото доверие в нея и мотивиране на хората с високи трудови възнаграждения да се осигуряват върху реалните си доходи”, каза управителят на НОИ. Но според Весела Караиванова този въпрос не бива да се разглежда изолирано от въпроса за максималния осигурителен доход за страната, доколкото максимална пенсия би трябвало да взима човек, който през цялата си кариера се е осигурявал на максимален доход.

При въвеждане на еврото пенсионерите не е нужно да подават никакви заявления в НОИ. “Пенсиите им ще бъдат служебно преизчислени при определяния фиксиран курс от 1,95583 лв. за 1 евро. Закръгляването ще бъде в полза на пенсионерите”, заяви управителят на НОИ Весела Караиванова.

Общият размер на борчовете е 2,2 млн. лв.

Запорираха 7341 пенсии заради дългове

7341 пенсии са били под запор заради неплатени дългове.

Най-много са в София

Към края на миналата година 7341 пенсии са били под запор, показват данни на Националния осигурителен институт. Общият размер на задълженията на пенсионери със запорирани пенсии е над 2,2 млн. лв. Оказва се, че средният дълг на един пенсионер, заради който са запорирали пенсията му, е около 300 лв. Пенсии може да бъдат запорирани например заради неплатени битови сметки, просрочени кредити или задължения към държавния бюджет.

Най-много запорирани пенсии има в София - 2291 броя, но това е естествено, тъй като столицата е с най-голямо население. На второ място по най-много запори е област Перник с 570. Населението на Перник е много по-малко, отколкото на големи градове като Варна, Пловдив и Бургас. Оказва се, че Перник е на първо място по брой на запорите на пенсии спрямо населението на областта.

Най-много са запорираните пенсии за стаж и възраст - 6512, като сумата, която тези хора трябва да платят е над 1,9 млн. лв. Запорирани са и 36 инвалидни пенсии, както и 659 пенсии на работили в системата на МВР и отбраната.

От пенсии в размер до минималната заплата, не може принудително да бъдат събирани дългове за неплатени сметки, заеми и задължения към бюджета. Тоест дори частен съдебен изпълнител да иска да наложи запор, ако пенсията е в размер под 1077 лв., пенсионерът взима цялата сума.

Най-много са работили в Германия

Над 75 хил. човека взимат пенсии за стаж в чужбина

От НОИ изплащат пенсии на над 16 хил. човека, които живеят в чужбина, като най-много са в Германия.

Трима са работили в Корея

Над 75 хил. човека в страната взимат пенсия или добавка към пенсия за стаж в чужбина, показват данни на Националния осигурителен институт. Това са хора, които са се пенсионирали по българското законодателство, взимат пенсия от НОИ, но през част от трудовата си кариера са работили в страна от ЕС или в друга държава, с която България има споразумение в областта на социалното осигуряване.

Най-много хора взимат пенсия за работа в Германия - над 12,5 хил. човека. На второ място е Испания с над 11,3 хил. пенсии, а на трето място е Гърция с над 10,2 хил. Много хора взимат пенсии и за работа в Италия (8,6 хил.), Русия (5,9 хил.) и Великобритания (5,4 хил.). Значителен е и броят на хората с пенсии след работа в Чехия (3,2 хил.), Кипър (2,9 хил.) и Австрия (2,3 хил.).

Любопитно е, че трима човека взимат пенсия за стаж в Корея, а още трима за работа в Азербайджан, показват данните на НОИ. 12 пенсионери пък са работили в Исландия.

От НОИ изплащат пенсии и на над 16 хил. човека, които живеят в чужбина. Най-много хора с пенсии от страната ни живеят в Германия - над 4,1 хил. На второ място е Испания с 3,2 хил. пенсионери, Гърция с 1,4 хил. и Италия с хиляда човека. По един български пенсионер има в Корея и в Исландия.