Отказът на правителството от руския газ през погледа на Иванчо и Марийка

Българската общественост с радост прие решението на партия ПППП да се откажем от руския газ, но да запазим нашето национално достойнство и да накажем „Газпром,” като скъсаме веднъж завинаги с енергийна си зависимост. Петков и Василев обясниха пред медиите, че е по-хубаво да сме бедни и горди, отколкото унизени и газово шантажирани. По въпросите на моминската чест съвсем наскоро се произнесе и Марийка. Веднъж тя се върнала от училище крайно развеселена:

- Мамо, мамо, в училище ни правиха изследвания. Оказа се, че в класа има само една девица.

- Ти ли беше, мъниче?

- Не разбира се. Даскалицата!

От пресконференцията на лидерите на ПП в БТА се разбра, че те са се превърнали за нула време от хрисими  коалиционни гълъби във фронтови ястреби. Оттук електоратът си зададе резонния въпрос дали от грабливи птици, каквито са нашите орлета, може да се надои природен газ, който ще е кът от утре нататък за икономиката ни. Оказа се, че Иванчо отдавна е дал отговор  на този въпрос.

Урок по биология, учителката пита Иванчо:

- По какво се различават кравата и бикът?

– Бикът се усмихва, когато го доиш…

На пресконференцията не стана съвсем ясно защо куп по-мъдри държави от ЕС могат да си плащат на Путин с рубли, а България се прави на бабаит и отказва.  Витиеватият отговор беше, че ще чакаме помощ от Германия и ЕС, с които си говорим на един и същ език. Това установил  и Иванчо, когато по време на соца за пръв път го завели в Приморско. На плажа плаче детенце. Иванчо пита татко си:

- Тате, това момче не е ли германче?

- Да, татьовото.

– А защо, тогава, плаче на български?

Опозицията веднага обвини Петков и Василев, че са тласнали  българския енергиен сектор към ритуално самоубийство. Те пък от своя страна увериха, че трябва да се гледа с доза хумор на тези притеснения. И дадоха два забави примера от градския фолклор. Майката:

-Иванчо, престани да люлееш баща си. Той не за това се е обесил...

Или друг епизод :

Учителката пита децата за случка - нещо необичайно, но с добър край. Иванчо вдига ръка и казва:

- Вчера дядо падна в кладенеца.

- О, надявам се, сега да е добре!

Да, вчера спря да вика!

Но разбира се, не трябва да драматизираме прекомерно историята с газовото харакири. Карикатуристите ще изпълнят медийното пространство със забавни смешки, в които нужният ни природен газ ще бъде заменен със стомашен такъв, изпускан от омразни политици. Но тази ситуация е била отиграна от Иванчо още по живково време. Иванчо пита баща си:

-Тате, пръднята тежи ли?

-Не, детето ми.

-Оле! Значи сам се наакал...

Тук не правим никакви паралели с решението на бг  управниците да загърбят руския газ. Но все пак не е ясно с какви пари ще бъде плащан.  Навремето и Марийка и Иванчо се сблъскали с подобен проблем.

Деца, пита учителката, кой ще каже какви пари имат американците? Гошко?

- Долари, госпожо.

- Правилно! А какви пари имат французите, Марийке?

- Франкове, госпожо.

- Точно така! А ние какви пари имамe, Иванчо?

– Ние нямаме никакви пари, госпожо!!!

Сега зелена Европа със затаен дъх очаква да види, ако „Булгаргаз“ мине на втечнено американско гориво, дали въглеродният отпечатък на България няма да се увеличи поради транспортните разходи през океана. На подобен еко проблем се натресъл и Иванчо на първа сгляда Той копаел дупка в гората, когато минал горският.

- Защо копаеш, бе? Ще те глобя.

- Имам среща с Марийка.

- И?

Амии, малко е гърбава.

Но екологията ще се окаже най-малкият проблем. Въпросът за предстоящите неотоплени домове през зимата виси със страшна сила. Питайте за тези неща Иванчо.

Учителката дава задача на децата да съставят изречение с думичката "ананас".

Марийка:

- Ананасът е южен плод.

Петърчо:

- Ананасът е много сладък плод.

Иванчо:

- Тате е алкохолик и изпива всичките пари, а и зимата дойде...

- Иванчо, ти само глупости измисляш - прекъснала го учителката. Къде ти е ананасът в това изречение?

Чакайте, не съм свършил - казал Иванчо и допълнил: А_на_нас ще ни се разкаже играта от глад и студ!