Отново по казуса с осиновения Виктор

На 5 август в. „Труд“ публикува материала на Елиана Митова „Осиновено момче бедства в София“. В него се описва житейската драма на вече 16-годишния Виктор (името е променено), който не се разбира с майката си осиновителка К. Л. Той бяга от защитеното жилище в Пазарджик, където е настанен, бяга и от К. Л., проси, краде, сменя 12 училища през последните години. Публикацията предизвика лавина от отзиви на наши читатели, част от които поместихме на 7 август.

Авторката е получила официален отговор от Агенцията за социално подпомагане по казуса. Публикуваме го без редакторска намеса. Поместваме и още читателски мнения за съдбата на Виктор.

Агенцията за социално подпомагане:

Компетентните институции работят в интерес на детето

Уважаема госпожо Митова,

Във връзка с Ваш сигнал относно наличие на риск за дете, е извършена проверка от компетентните Регионални дирекции за социално подпомагане, като е установено, че от ангажираните дирекции „Социално подпомагане“ са предприети всички необходими действия за гарантиране на най-добрия интерес на детето.
Следва да се отбележи, че компетенциите на дирекция „Социално подпомагане“ съгласно Закона за закрила на детето са: да определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и контролира изпълнението им; извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и ред, определени с правилника за прилагане на закона; дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата; предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца и др.

Съобразно разпоредбите на Правилника на Закона за закрила на детето социалният работник извършва проучване и оценка на сигнала, като събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, роднини, близки, съседи, личен лекар и от други източници при необходимост. При установяване на риск за детето се предприемат действия и мерки за закрила, съгласно Закона за закрила на детето (ЗЗД).

Имайки предвид, че Вие не сте законен представител или родител на детето, посочено в сигнала, трябва да се отбележи, че в съответствие с чл. 11А на ЗЗД, сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители. В случаите, когато спрямо дете е предприета мярка за закрила, не могат да бъдат разгласявани сведения и данни за детето без писмено становище на органа за закрила, предприел мярката.

Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни. Необходимо е да се уточни, че съгласно чл. 16 от ЗЗД, всички сведения, получени в административни и съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните представители, а ако детето е навършило 10-годишна възраст - и без негово съгласие. Социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността.

В заключение, бих искала да подчертая, че компетентните институции ще продължат да работят съобразно правата и най-добрия интерес на момчето.

С уважение,

Ана Ананиева,
зам. изпълнителен директор

Марин Димитров, София:

Виктор не е виновен

Едно момче на 16 години скита по София и бедства. Чета го във вестника и не ми се иска да вярвам, че е така. Вероятно обаче е така, защото има и снимка на дама с дете, чието лице не се вижда добре. Страшното в тази история е, че сме в 21 век, че страната ни членува в ЕС, че говорим за демокрация, че наши български младежи печелят олимпиади по математика. Не е допустимо дете да скита из милионен град. В текста във в. “Труд” чета, че момчето Виктор е осиновено. Веднага ми стана симпатично. Аз съм осиновен при самото ми раждане. Биологичната ми майка ме е изоставила, защото е забременяла без да има брак с младеж, който е отказал да се ожени за нея. Имал съм баба и дядо - тоест нейните родители. Те са били доста еснафски възпитани, защото не са и позволили да си вземе детето. Семейството ми не е било бедно - майка ми, дядо ми и баба ми са имали възможност да ме отгледат и изучат.

Осиновен съм от бездетна двойка с неголеми финансови възможности. Моите родители осиновители бяха най-добрите хора на земята. Загубих ги рано и страдам от това. Получих и добро образование. Завърших чуждоезиково училище, после станах инженер. Когато бях на 6 години, мама и татко ми разказаха как са ме взели от една голяма къща, пълна с деца, защото аз съм бил най-хубавият. Децата в тази къща ги носел един щъркел. При мен травма от осиновяването нямаше. Когато завърших висше образование и вече имах сериозна приятелка, реших да издиря биологичните си родители. Успях да го постигна, а мама и татко - осиновителите ми, не ми попречиха. Срещнах се с жената, която ме е родила и и се представих. Тя плака много и ми разказа, че животът и не е протекъл добре. Омъжила се несполучливо, мъжът и и посягал, родила му две деца и се разделили. Помоли ме да не търся децата и, за да не ги тревожа - не им беше казала нищо за мен. Дадох и малко пари, за да купи нещо за моите баба и дядо, които навремето не са пожелали да ме отгледат.

Ще бъде жалко, ако Виктор остане на улицата, или периодически влиза в някакви защитени жилища и бяга оттам. Веднъж преживял ужаса на изоставянето, ще го преживее и повторно - тогава може да се отклони от правия път и кой знае какви неприятности да си докара! Ще се озлоби към обществото.

Задължително социалните органи, които са задължени да решат случая, трябва да поискат мнение и от лекар за здравословното състояние на майката и детето.

Виктор обаче в никакъв случай не бива да бъде третиран като престъпник, защото той не е престъпник. Той е жертва на една недобра система за закрила на децата.