Труд
Автор:
Труд онлайн
Според New York Times, Държавният департамент на САЩ обмисля възможността Куба да бъде включена в списъка на страните, спонсориращи тероризма. Решението ще бъде взето от държавния секретар Майк Помпео. Ако това се случи, санкциите автоматично ще бъдат наложени на Хавана. Новоизбраният президент Джо Байдън многократно е критикувал политиката на Тръмп към Острова на свободата. Той ще трябва да премине през процеса на преразглеждане на списъка и няма да е единственото нещо, което ще помрачи началото на неговото президентство.
Държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео може да включи Куба в списъка на страните, спонсориращи тероризма, пише New York Times (NYT). Източници на изданието съобщават, че Държавният департамент е подготвил инициатива за връщането на Куба в списъка. Решението ще бъде взето от самия Помпео.
Ройтерс съобщи по-рано, че Вашингтон може да предприеме такава стъпка преди края на 2020 година. Както заяви пред изданието представител на президентската администрация, чието име не е посочено, има всички основания да се добави Куба в списъка на страните, спонсориращи тероризма. Основният факт за това е подкрепата на кубинските власти за венецуелския президент Николас Мадуро, както и предоставянето на убежище за лидерите на ''Армията за Национално Освобождение'' (АНО) - колумбийската въоръжена бунтовническа група.
Куба е включена в списъка на "страните, спонсориращи тероризма" през 1982 г. Тогава САЩ обясниха решението си с това, че Хавана предоставя политическо убежище на членовете на различни терористични групи, като ЕТА (бившата баска националистическа сепаратистка организация), ''Революционните въоръжени сили на Колумбия'' и АНО.
Връщането на Куба обратно в списъка би било още една стъпка към унищожаването на резултатите от политиката на "размразяване" на предшественика на Тръмп - Барак Обама, който тръгна по пътя на сближаване с Куба.
Постепенно затопляне на отношенията между Вашингтон и Хавана се наблюдаваше от 2015 г., по времето на вицепрезидента Джо Байдън. По-конкретно в столиците на двете страни бяха открити дипломатически отдели. Също толкова важно е, че на 15 април 2015 г. Барак Обама предложи да се изключи Куба от списъка на "държавите, спонсориращи тероризма" и изпрати предложение до Конгреса, като обяви нормализирането на отношенията с Хавана.
На 29 май 2015 г. Куба беше заличена от списъка. През март 2016 г. Барак Обама посети острова, ставайки първият американски президент през последните 40 години, стъпил в Куба. Възобновяването на дипломатическите отношения с Хавана се счита за един от основните външнополитически успехи на Барак Обама.
„Размразяването“ между Вашингтон и Хавана не продължи дълго. Откакто дойде на власт през 2016 г., Доналд Тръмп започна политика на затягане, позовавайки се на нарушения на правата на човека в Куба. Шест месеца след поемането на президентския пост той обяви че отхвърля политиката на Обама за нормализиране на отношенията.
Новоизбраният президент Джо Байдън многократно критикуваше курса на Тръмп към Хавана. „Трябва да гласуваме за разработването на нов курс към Куба. Подходът на настоящата администрация е провал. Куба не е по-близо до свободата и демокрацията, отколкото преди четири години”, каза Байдън по време на предизборната си кампания.
Според него „Русия е възстановила мащабното си присъствие в Хавана“ благодарение на политиката на Тръмп.
Ако сегашната администрация на САЩ върне Куба в „списъка на страните, спонсориращи тероризма“, това ще доведе до автоматично налагане на американски санкции срещу Хавана, което ще усложни възможната нормализация на отношенията. Джо Байдън може да премахне Куба от списъка, но това трябва да премине през процеса на преразглеждане на списъка. Според NYT „този процес може да отнеме няколко месеца“.
Включването на Хавана в списъка обаче не е единствената стъпка от отиващата си администрация, която ще създаде главоболие на Джо Байдън. „Както виждаме, той прави всичко възможно, за да помрачи както прехвърлянето на властта, така и процедурата по встъпване в длъжност. Мисля, че трябва да очакваме още някои изненади от него заради това, че той дори не иска да участва в процедурата по встъпване в длъжност, което никога не се е случвало“, заяви директорът на Института за САЩ и Канада Валери Гарбузов.
В последните месеци от президентството на Тръмп Белият дом засили своята политика в Близкия изток. Старши съветникът и зет на настоящия президент на САЩ Джаред Кушнер пътува до Саудитска Арабия и Катар през ноември, за да помири двете страни, които са в конфликт от няколко години. Bloomberg, позовавайки се на анонимни дипломатически източници, съобщи че след срещите на Кушнер с лидерите на двете страни, Саудитска Арабия и Катар са близо до помирение. Прилагането на тази идея би било голяма дипломатическа победа за Тръмп, който също постигна пробив в арабското признаване на Израел през последните месеци.
Тръмп вече помири Израел с три арабски държави - ОАЕ, Бахрейн и Судан. В края на ноември израелският премиер Бенямин Нетаняху бе на посещение в Саудитска Арабия, където се срещна с престолонаследника Мохамед бин Салман и държавния секретар на САЩ Майк Помпео. Пътуването беше първото публично потвърдено посещение на израелски премиер. Белият дом вярва, че включването на Саудитска Арабия в този процес ще накара други арабски страни да последват примера й.
Междувременно през ноември Майк Помпео стана първият изпълняващ длъжността държавен секретар на САЩ, посетил Голанските възвишения и еврейско селище на Западния бряг. Той заяви, че Голан е израелска територия и САЩ ще обозначават стоките, произведени на Западния бряг, като израелски продукти.
Дмитрий Суслов, заместник-директор на Факултета за световна икономика и международни отношения във Висшето училище по икономика, отбеляза, че Тръмп и обкръжението му възнамеряват да изтръгнат максимума от политиката, провеждана от Белия дом през последните четири години по отношение на Тел Авив.
„Помпео се фокусира върху наследството на Тръмп от Близкия изток и, разбира се, това посещение ще усложни възможността на Байдън да промени американската външна политика. Байдън ще я промени, но ще бъде по-трудно да се направи пред безусловната подкрепа, която администрацията на Тръмп оказва на Израел и израелската политика спрямо Палестина“, каза експертът.
Началото на президентството на Байдън също ще бъде помрачено от ситуацията в Иран, която се разви в резултат на политиката на санкционен натиск от администрацията на Тръмп.
По времето на вицепрезидента Байдън беше договорено съвместният цялостен план за действие. Но по времето на Тръмп САЩ се отказаха от ядрената сделка, подновиха санкциите, след което Техеран започна постепенно да се освобождава от условията на това споразумение, а след убийството на иранския ядрен физик Мохсен Фахризаде, считан за един от основателите на иранската програма за ядрено оръжие, Техеран прие закон за активизация на ядрената дейност.
Преди седмица Тръмп наложи вето върху бюджета за отбрана, одобрен от Конгреса. Камарата на представителите на САЩ обаче преодоля забраната на президента с мнозинство от две трети. Сега гласуването трябва да се проведе и в Сената. По един или друг начин, на 1 януари изтече финансирането на някои отбранителни програми, включително отпускането на средства за военно строителство, обучението на деца на военнослужещи, специалните плащания, бонусите, премиите за работа в опасни условия и заплатите за цивилните служители на Министерството на отбраната
И накрая, началото на президентството на Байдън ще се проведе като цяло на фона на доста труден процес на прехвърляне на властта в САЩ, поради това, че Доналд Тръмп отказва да признае резултатите от изборите.
Американски медии вече съобщиха, че в деня на встъпването си в длъжност Доналд Тръмп ще обяви плановете си да се кандидатира за президент през 2024 година. Паралелно с това журналистите пишат, че настоящият президент ще откаже да напусне Белия дом в деня на встъпването в длъжност, а други съобщават, че той няма да приветства новия държавен глава във Вашингтон. Вместо това Тръмп ще отлети от Белия дом на 20 януари към Флорида, за да говори там на митинг срещу Байдън.
(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)
