Патриарх Даниил в Йерусалим: Молим се за мир сред всички народи и изповедания

Българският патриарх Даниил призоваза  мир, защита на човешкия живот и укрепване на православното единство.

Тоай произнесе слово-отговор на приветствието на Йерусалимския патриарх Теофил III в храма „Възкресение Христово“ в Йерусалим.

Даниил провежда първото си мирно посещение в Йерусалимската патриаршия, което започна вчера и ще продължи до 30 септември 2026 г.

Патриархът подчерта хилядолетните братски връзки между Българската православна църква и Йерусалимската патриаршия и изрази признателност за подкрепата ѝ към Българската църква в трудни исторически моменти.

Словото на Българския патриарх Даниил:

Ваше Блаженство,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

Уважаеми г-н временно управляващ Посолството на Република България в Израел,

Уважаеми г-н Консул на Република България в Палестинската автономия,

Ваше Превъзходителство г-н Генерален консул на Република Гърция в Йерусалим,

Уважаеми представители на дипломатически мисии в Йерусалим,

Уважаеми представители на религиозните общности,

Досточтими отци,

Братя и сестри,

С благодарност към Бога за възможността да бъдем тук, при Църквата, от която са произлезли всички Църкви, както и лично към Вас – за братската покана да предприемем това мирно посещение при предстояваната от Вас света Йерусалимска патриаршия и за топлите приветствени думи към нас, които с искрено вълнение изслушахме на това най-свято за всеки християнин място – храма на Христовото Възкресение при Гроба Господен, позволете ни на свой ред да изразим пред Вас и да засвидетелстваме преди всичко онази духовна и дълбоко човешка радост, която съпътства всички ни, когато сме събрани заедно с братя по вяра, с които споделяме и общата надежда във Възкресението. За тази радост пише още в древните дни псалмопевецът Давид, когато изповядва колко хубаво и колко приятно е, когато братя са заедно, защото на такова място „Господ изрече благоволение и живот навеки“ (Пс. 132:1-3).

Идваме при Вас и Църквата на Светия град Йерусалим с мир! С оня мир, който ни остави Господ Иисус Христос, когато каза на учениците: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам“ (Иоан 14:27). Идваме също така и в свидетелство за нашето единство във вярата и за светотайнственото ни общение в Духа на Истината и светата Чаша на Благодарението. Идваме, водени от братска в Христа любов и уважение към Ваше Блаженство и славната, но и мъченическа Църква на Светия Сион. Особено радостни ни прави обстоятелството, че нашето мирно посещение в светата Йерусалимска патриаршия се провежда в дните на един от големите празници – намирането от светата и равноапостолна императрица Елена и Вашия предшественик Йерусалимския епископ Макарий Първи на светия животворящ Кръст Христов. Висока чест и истинска духовна радост е да съпреживеем заедно с Вас тържеството на Празника на Въздвижението на Честнѝя Кръст тук, на мястото, осветено от Богочовека, Господ наш Иисус Христос, и от спасителните за всекиго от нас и целия човешки род Негови кръстни страдания и смърт.

Още от времената на Христа Спасителя и Неговите ученици, на първата църковна община и първия църковен събор на светите Христови апостоли и до наши дни Йерусалим е естествен притегателен център за всички християни по целия свят и особено за нас, православните. Това е така и за православния български народ, който през цялото свое повече от хилядолетно християнско минало има и пази хаджийството като една от най-светите и тачени свои традиции. Поклонничеството до Божи гроб е сред най-важните и съкровени моменти от живота за десетки поколения наши предци, които са идвали тук с искрена вяра и с благоговение пред светините на Йерусалим, поддържайки по този начин жива връзката на православна България със Светия град и неговата света Църква.

Към казаното не можем да не добавим няколко думи и за традиционно братските връзки на единство във вярата, на приятелство, взаимна помощ и сътрудничество между Църквата на Светия град и Българската православна църква. Тези връзки са хилядолетни. Това, което е, може би, най-важно да напомним и подчертаем днес, е братската подкрепа, оказана от светата Йерусалимска патриаршия в трудни за нас моменти. Ние никога няма да забравим миролюбивата и примирителна роля на Вашите достойни предшественици – Йерусалимския патриарх Кирил Втори на Събора от 1872 г., а по късно и на приснопаметните Йерусалимски патриарси Никодим и Дамиан, които с особена симпатия се отнасяли към нашия народ. Ние винаги ще си спомняме с признателност за посредничеството на светата Йерусалимска църква в преговорите за вдигане на схизмата през 30-те години на миналото столетие, и до самия ѝ край на 22 февруари 1945 г., за преодоляване на тази печална аномалия. Както свидетелства приснопаметният Стобийски епископ Борис, сетнешен Неврокопски митрополит, мъченически убит от безбожната власт, който води преговорите за вдигане на схизмата, в едно свое писмо до Птолемаидския митрополит Келадѝон през далечната 1933 г.: „Пребиваването ми в Светия град и в Светата земя ще остане за мене незабравимо през целия ми живот… На цялото Йерусалимско братство ще остана завинаги благодарен и признателен за голямото и сърдечно братско внимание.“ Уверяваме Ви, че православна България и светата Българска патриаршия помнят тази подкрепа и това внимание, и винаги ще бъдат признателни за тях на Патриаршията на светия Йерусалим.

Тези здрави братски връзки на единство и взаимно сътрудничество между нашите Православни църкви бяха допълнително укрепвани и доразвивани във времето както от Вашите достойни предшественици по престол, така и от онези, които преди нас заемаха престола на светата Българска патриаршия – приснопаметните Светейши Български патриарси Кирил, Максим и Неофит. Със същата воля и с решимост да бъдем достоен техен наследник, възприехме и ние отговорността и приемствеността на тяхното първосветителско служение. Така ние се обръщаме с молитва към Бога да ни дарува сили в продължаването на тяхното свещено дело в общите ни усилия за укрепването на всеправославно единство и в Благовестието на царството Божие. Нека тази наша среща и дните, които предстои да прекараме заедно – в молитва и братско общение – да бъдат още едно ярко свидетелство за нашето благословено църковно единство, за силата и за правдата на нашата света и спасителна православна вяра и нашата споделена грижа за света, в който живеем.

Особено усърдно и настоятелно се молим днес за мир и благоволение сред всички народи и изповедания из Светите земи, както и по целия разтърсван от противоречия и конфликти наш свят. Тази наша среща е още една възможност за всички нас да издигнем високо гласа на цялата света Православна църква в защита на ценността и достойнството на човешкия живот. Заедно да свидетелстваме за Светлината, изгряла по тези земи преди две хилядолетия с Рождеството на нашия Спасител, Който се роди като Човек, Който страда заради нашите грехове и прие кръстна смърт, за да възкръсне като Победител на смъртта и да ни дарува свобода от греха и тлението, живот и пълнота на живота, както и Сам Той казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Иоан 10:10).

Новият завет, сключен от Бога с човешкия род в Личността на нашия Господ Иисус Христос, е Заветът на всеопрощението и любовта. Нека тази любов, която пръв от всички засвидетелства Сам Бог, да ни води неизменно и сигурно във всички наши мисли и действия, във всекидневните ни усилия в съграждането на Неговата света Църква. Нека Духът Божи, Който някога се изля така щедро над учениците в Йерусалимската горница, за да ги направи апостоли и проповедници на Благата вест по целия свят, да ни изпълва и да води и нас – като наш неизменен Съветник в делата ни като архипастири в светата Църква на нашия Пастиреначалник Христа Иисуса: за слава Божия и за доброто и благопреуспяването на поверените ни от Него чеда и на всички човеци по целия свят.

Мирът и любовта на нашия Господ Иисус Христос и общението в Пресветия Божи Дух да бъдат всякога с нас!

† ДАНИИЛ, Патриарх Български и Митрополит Софийски