Певецът Тино: Терапията ми помага да опозная тъмнината в себе си

Когато те видят на живо, хейтърите първи искат да се снимат с теб

В „Сървайвър“ свалих 12 кг и на моменти мозъкът ми изключваше от глад

Благой Георгиев спечели „Сървайвър“, защото най-много го искаше

Новата звезда на българската сцена - Тино, стана популярен с участието си в шоуто „Гласът на България“, където се класира на второ място. В музикалния формат той беше в отбора на фолк дивата Камелия и дори изпя рок версия на нейния супер хит „Луда по тебе“. Тино е роден в София, но израства във Варна. Майка му е учителка, а баща му дълго време работи в областта на строителството. Още от малък той проявява музикален талант, а след време започва да свири на китара и  става част от училищна група. Спортът също го влече – тренирал е баскетбол и бокс. Добрата спортна подготовка му помагат да се представи отлично в „Сървайвър“, където прави впечатление и с добрата си социална игра. Още първите му песни „Мисъл“ и „Искам още“ не минават незабелязано и през 2020 г., той получава номинация за дебют от Наградите на БГ радио. Първият му албум носи името „Може ли да кажа нещо“. Той прави дуети с някои от най-известните ни млади певици, като Михаела Филева, Мила Роберт и Ника, но на най-голям успех се радва съвместната му песен с Дара Екимова – „Недей да ме будиш“, която става най-популярната песен за 2023-та година.

- Тино, новият ти дует с Роби „Налей“ вече изкачва върховете на класациите. Какво ви вдъхнови за написването му?
- Обикновено при мен вдъхновението идва от самата музика. Вдъхновението, което изпитвам, когато създавам нова музика ме насочва към това какво искам да кажа и какви да са първите думи. Много рядко сядам да пиша песен с предварителен замисъл какъв да е текстът. По същия начин се получи и с Роби. С него дори не си бяхме говорили да правим песен заедно. Познаваме се покрай „Гласът на България“, където бяхме в един сезон и оттогава го следя и сме се засичали през годините, а неотдавна разбрахме, че сме съседи. Поканих го да се видим, да пийнем, да поговорим и да слушаме музика. Той също свири на китара, така че в един момент хванахме китарите и импровизирахме разни неща. Не след много време вече бяхме започнали да създаваме песен. Не сме обсъждали темата, защото и Роби има подобен процес на писане, като мен - оставя музиката да изкара от него първите думи, които да го насочат. Още в този момент се появи „Налей”.

- Твоят дует с Дара Екимова „Недей да ме будиш“ стана една от най-успешните български песни в последните години, но изненадващо не беше отличена с номинации или награди. Как си го обясняваш?
- Този случай озадачава доста хора от музикалния бизнес, с които се познавам, но досега журналистите не му бяха обърнали внимание. „Недей да ме будиш” беше най-ротираната песен за 2023-та година по статистиката на Профон за целия ефир. Въпреки това тя не само че не получи награда, но дори и номинация в нито една категория! Разбирам да е номинирана и да не спечели – ок, със сигурност има и други прекрасни песни и цифрите не са всичко, но ме изуми фактът, че изобщо не беше включена в „топ 5“ на нито една категория, включително и за „Бг Дует“. Може би на най-успешния поп дует за въпросната година не са му достигнали гласове, знам ли…

- Ти имаш и обща песен с Графа „Фиаско“, текстът на която е доста социален. В него пеете  за много проблеми, включително и за хейта. Влияят ли ти негативните коментари?
- Този текст, който много харесвам, е изцяло на Графа, но е текст, който и аз бих написал. Той ме покани да изпълним заедно тази песен. Изпях думите с автентичност, защото ми напомниха на моята „Повтаряш“. Относно хейтърството – не ми пречи на съня, когато прочета даден коментар. Даже едни от най-забавните моменти са, когато излезе някой много груб и краен коментар, но смешно написан - ти си работил върху дадено нещо, на което доста хора се радват и изведнъж този невидим човек изплясква: „Това е най-ужасната песен, която съм чувал в живота си!“ (Смее се) Напомня ти, че реалността за всеки е различна.

- Много мъдро разсъждаваш, но някои твои колеги се подтискат психически от тези коментари…
- Вече съм по-зрял и стабилен и го отигравам вътрешно, но на много колеги наистина не им е леко, особено на момичета - не само защото често са по-чувствителни към заобикалящия ги свят, а защото такъв тип хора стигат до груби форми на изказ и нападки на база външен вид. Когато разберем как функционират те и колко е тъжна тяхната ситуация, ще е по-лесно да не се засягаме. По коментарите си личи, че определен тип хора седят по цял ден пред компютъра и са пристрастени към хейтърството. Тази дума дори вече се ползва в терапевтична среда като диагноза! Това почти винаги са същите хора, които, като те видят на живо, първи ще поискат да се снимат с теб, но, сядайки пред компютъра, забравят реалността и се изказват през болната си част и подтиснатата си агресия, без да съзнават, че от другата страна стои реален човек.

- С участието си в „Гласът на България“, ти доби голяма популярност и остана на косъм от победата. Кое е най-важното нещо, което научи от твоя ментор Камелия?
- Тогава, много хора си помислиха, че съм отишъл при Камелия само заради рекламата, заради новината - това е част от картинката и със сигурност послужи за привличане на вниманието, но не е основното. Първо, никога не съм я подценявал - напротив! Бих казал, че артистите в нейния жанр, често могат да те научат на много повече, защото при тях нещата се случват с най-бързи темпове и в най-голям обем, в сравнение с другите жанрове у нас. С Камелия, в началото на сезона, не общувахме толкова много, но не е и това ролята на треньора в това предаване - да ти виси на главата. Едно изречение като обратна връзка от голям ментор може да струва повече от цял курс. Когато на финала останах единствен в нейния отбор, имахме време да общуваме повече и тя не беше безразлична. Говорили сме си много и тя се постара да ми предаде уроците, които счита за важни.

- Ти направи много силно впечатление и като участник в „Сървайвър“. Кой е най-хубавият ти и най-неприятен спомен от там? А как ти се отрази гладът?
-Най-неприятният беше, когато улових с харпун една страхотна риба и доста се зарадвах, но за съжаление после Татяна я сготви по не най-добрия начин и си казах, че съжалявам, че съм я хванал (смее се). Нямам истински неприятни спомени, защото всичко там беше с усещането за приключение и беше наистина велико. А един от най-хубавите е, когато спечелих огърлицата за имунитет в една доста напрегната игра. Аз обичам да хапвам, но с глада се справих сравнително стабилно, въпреки че свалих около 12 кг. и на моменти мозъкът ми изключваше от глад. Явно съм бил що-годе подготвен за оцеляването. Изпитанията в „Сървайвър“ направо те разглобяват и стигаш до съставните си елементи. Там се вижда ясно кой от какво е направен.

Тино в „Сървайвър“

- Според теб, защо спечели точно Благой Георгиев? Като какъв човек го опозна в този формат?
- Той беше готов да спечели на всяка цена и остана фокусиран докрай! Интересно е да наблюдаваш в такава ситуация как Вселената дава на този, който най-много иска конкретното нещо и има нужда от него - независимо дали ти се струва честно, или не, и независимо какви методи използва. Дори в моментите, когато можеше да отпадне, късметът беше на негова страна. Благой беше фокусиран най-силно върху самата игра, а не толкова върху това какви уроци може да донесе тя по неговия път в този сезон. Той е доста комплексен и харизматичен човек, което му помогна в стратегическия подход за съюзяване с конкретни хора - да ги омае и привлече към своето ръководство и като цяло добре обслужи всички звена на играта.

- В дуета ви с Роби пеете: „Сълзите ми налей, че стичат се в море…“ В живота какво може да те разплаче и кога последно ти се случи?
- Последно ме разплака много силно и терапевтично една от сериите на последния сезон на „Black Mirror“ (по-точно сезон 7, епизод 5, за който се интересува). Аз се радвам на моментите, в които мога да се разплача, защото е доста облекчаващо и плачът излива задържаните и потиснати емоции.

Роби и Тино

- А теб притеснява ли те бурното развитие на изкуствения интелект?
- Аз го виждам като едно ново предизвикателство, което така или иначе е неизбежно. Специално за музикалното творчество - вече има софтуери, с които за 30 секунди генерираш песен и резултатът е впечатляващ и ще става все по-впечатляващ! Скоро прочетох, че една песен, генерирана от AI софтуер, е стигнала до четвърто място в музикална класация в Германия. Това не ме притеснява, то е просто едно свиване на ситото, което ще остави единствено автентичните и оригинални идеи, независимо дали са направени с помощта на AI или не. Предстои да отпадат все повече професии, които така или иначе са предимно „роботска“ дейност. В България например, всеизвестен проблем е, че има твърде много административни позиции, които могат да се съкратят или да се изпълняват от компютри, вместо от сърдити лелки, решени да ти вгорчат деня, само защото могат. Вършат работа, която може да върши и софтуер, но, предполагам, някой има изгода засега това да не се променя. Иначе подобни длъжности рано или късно ще отпаднат. Това не е нещо, което човечеството не е преживявало и преди в историята си, от времето на индустриалната революция до днес.

- Теб изкушавали ли са те с наркотици и балони с райски газ?
- Изкушавали са ме и ме изкушават много неща, които могат да доведат до пристрастяване. Пристрастяването към каквото и да е ни помага да избягаме от реалността, в която ни боли и не можем да живеем нормално. Всяко нещо може да бъде наркотик, ако изпълнява тази функция за нас. Социалните мрежи, храната и захарта, хазартът, порнографията и какво ли още не. Същината на проблема не се крие толкова в това какво използваме, за да избягаме, а в причината, поради която искаме да избягаме. Трябва да лекуваме не симптома, а причината.

- Имаш участие в хитовата песен на Ирина Флорин „Тъмнината вътре в мен“. Как се работи с нея и ти бориш ли се с тъмнината в теб?
- Ирина е артист с много опит и с нея се работи много приятно. Тя е много нежна и има деликатно внимание към детайлите, но без да се напряга и да натоварва хората около себе си. Тъмнината в музиката ѝ определено ми е по вкуса. Тъмнина вътре в себе си всички носим, живеем с нея и я опознаваме. На мен, за този процес, доста ми помага терапията, чрез която се запознавам със себе си.

С Дара Екимова

- Приятелката ти помага ли ти да опознаваш себе си?
- Разбира се! Връзките с другите са най-добрия начин да опознаем себе си. С нея говорим много по темата. И двамата имаме терапевтичен опит, а тя тъкмо завършва психология в СУ „Св. Климент Охридски”.

- Твоята майка е учителка. Тя строга ли е и кои са най-важните уроци, които си научил от родителите ти? 
- Не съм запомнил да е била прекомерно строга с мен, но понякога проявява това професионално изкривяване, което носи от училище. Случва се, когато е с приятели и започне да се държи като учителка, трябва да й припомня, че не е в училище и да не им говори като на ученици (Смее се.) Най-големият урок, който един човек може да вземе от родителите си, е да осъзнае как са функционирали те спрямо децата си и какви са били техните грешки. Това е единственият начин да не ги повтаря.

- В какво вярваш?
- Вярвам в любовта към живота и вярвам в хората! Братчето на моята първа приятелка, което ми измисли името Тино, веднъж сякаш случайно каза: „За да станеш човек, трябва сам да се родиш!“, и не можех да повярвам, че го чувам от четири годишно дете. Винаги ще го помня!