Петър Витанов, ръководител на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, пред „Труд“: Хаосът по летищата няма да спре в края на лятото

Петър Витанов, ръководител на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, пред „Труд“: Хаосът по летищата няма да спре в края на лятото

Авиокомпаниите получиха милиарди европейски субсидии и ЕС трябва поне да попита къде са парите

Стотици отменени полети всеки ден и хиляди изнервени пътници по европейските летища. Това е равносметката от Лято 2022. Първото лято, след ковид-пандемията, което европейците могат да пътуват без ограничения, сертификати и маски, но и лято, което показа, че транспортният сектор се намира в тежка криза.

Темата за транспортния хаос беше коментирана и в Европейския парламент. Тя беше поставена и от българския евродепутат Петър Витанов от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите и координатор в Комисията по транспорт и туризъм.

- Дълги опашки по летищата, затруднения при обработката на багажа, отменени полети - за мнозина пътуванията в Европа това лято изглеждат така. Каква е причината за тази ситуация?
- Основната причина е недостигът на персонал на всички нива. Не само сред пилотите и екипажите, но и при наземното обслужване. След либерализацията през 1996-та година станахме свидетели на драстично намалени изисквания, които доведоха до спад в качеството на персонала, но и в неговото заплащане. В момента около 60 - 70% от хората, които се занимават с багажа са наети като сезонни работници или са с други договори, които не им гарантират постоянна заетост. Вследствие на влошаване на условията на труд и на пандемията, при която бяха съкратени много летищни работници, над 40% от служителите напуснаха професията. Сега е трудно те да бъдат върнати отново, защото вече са намерили своето ново място на пазара на труда. Така летищата и авиокомпаниите остават без работници, като дори вече не коментираме нивото на тяхната квалификация. Oщe пpeди пaндeмиятa ce гoвopeшe, чe aвиoиндycтpиятa изпитвa нeдocтиг нa пилoти, а aвиocтpoитeлите ca пpeтoвapeни oт пopъчки, но сега ситуацията наистина е форсмажор.

- В същото време броят на пътниците е достигнал около 90% от нивата преди пандемията. Защо не може да се справи индустрията? 
- Индустрията не може да се справи, защото оряза рязко броя на полетите си и съкрати драстично работните си обеми по време на продължителната пандемия. След този период се намираме в нова ситуация - на драстично увеличени пътувания. Имаме възстановяване на 90%, сравнено с времената преди Ковид-19. И когато си уволнил персонал, е много трудно отново да го върнеш и то при положение, че не предлагаш по-добри пари и условия. Проблемът е и структурен - за да назначиш един работник за наземно обслужване, например, са необходими между 6 и 10 седмици. В това време трябва да го обучиш и да му направиш проверка за сигурност, защото поверяваш в ръцете му живота на хиляди хора. В този смисъл не може да се търси краткосрочно решение за спасяване на сезона. Лятото ще свърши преди да си назначил и един летищен работник. Проблемът е много по-сериозен, а хаосът по летищата няма да спре през лятото. Ще имаме блокирани пътници на национални празници, Коледа, Великден заради постоянния недостиг на служители. Hикoй нe знaeшe, кoлкo дългo щe пpoдължи пaндeмиятa и кaкъв щe бъдe нeйният eфeкт въpxy индycтpиятa. Сега често се правят сравнения с кризата, която имахме след aтeнтaтитe нa 11-ти септември. Caмo Aмepикaнcкитe aвиoлинии изпpaтиxa пo вpeмe нa пaндeмиятa 13 xиляди дyши в пpинyдитeлeн oтпycк. B cъщoтo вpeмe мнoгo aвиoкoмпaнии бракуваха по-cтapитe cи caмoлeти, кaтo Бoинг 747, Бoинг 757 и Бoинг 767. A опитните пилoти, кoитo c гoдини лeтяxa нa тeзи caмoлeти бяxa пpинyдeни дa пpeминaт oбyчeниe зa нoви. Много от тях решиха да не го правят и да се пенсионират или да се насочат към други професии. По-младите пилоти, които по време на пандемията ocтaнaxa бeз paбoтa, си намериха друга. И сега, когато вече имат нов начин на живот - при семействата си и приятелите и без постоянни пътувания и откъсвания от дома, те не искат да се върнат повече на старата си работа.

- Възможно ли е европейските институции да се намесят в частен бизнес какъвто е транспортът? 
- През последните две години се изсипаха огромни европейски пари, национално финансиране, държавна помощ в частните компании. Беше предоставена безвъзмездна субсидия на редица компании, включително най-големите авиопревозвачи. Само на „Луфтханза“ бяха дадени 9 милиарда евро и в същото време точно тя отменя полет след полет заради недостиг на персонал. И това, което могат да направят европейските институции е поне да попитат и проверят къде са отишли парите. И пред Европейския парламент казах, че САЩ - държавата с най-развит капитализъм, предостави държавна помощ на своите авиокомпании, но при две условия - да не съкращават персонал и да запазят мрежата си от полети. В социална Европа това не беше направено. Не може да имаш европейски стандарти в околната среда, икономиката, във всички сектори, но не и когато стане въпрос за условия на труд.

- Как се отразиха цените на горивата на въздушния транспорт? Само недостиг на персонал ли е причината за отменените полети или на компаниите им е по-изгодно да анулират? 
- Твърде вероятно е да е по-изгодно, но трябва да поставим в центъра правата на пътниците. Правото на свободно придвижване е едно от основните права на всеки европейски гражданин, така че говорим за огромен проблем. Хората биват уведомявани буквално час преди полет, че няма да могат да летят. А те са взели отпуска, планирали са ваканция, предплатили са хотела си и всичко се проваля заради невъзможността на компаниите да изпълнят своя договор с клиента. Заради тази ситуация имаме и още един феномен - натиск над летищните работници, служителите на авиокомпании, които се сблъскват с недоволството на гражданите, които са останали разочаровани от предлаганата им услуга.

- Ще заменят ли чартърите нискотарифните компании като евтина алтернатива за пътуване или пътуването както преди десетилетия ще е отново само за богати? 
- Всеки тип въздушен транспорт таргетира различна група хора, въпреки че, когато говорим за нискотарифните компании, и когато билетът струва 20 евро, определено има ред обстоятелства, с които трябва да сме наясно. Дават ли си сметка хората, които плащат тази цена, че тя е свързана с много компромиси, дори с тяхната безопасност. Пилотите например са назначени на договори за атипична трудова заетост, те нямат постоянна заплата и трябва да трупат летателни часове. Но това е нож с две остриета, защото така в небето може да имаме много уморени пилоти, които работят на ръба на силите си, за да имат добра заплата. Малко хора знаят и че част от компаниите летят с по-малко керосин, за да са по-леки самолетите и да харчат по-малко гориво. Но при инцидент във въздуха, това също така намалява техните възможности да кацнат на произволно летище аварийно. Надявам се пътуването със самолет да не стане отново транспорт само за богати. Но трябва да сме наясно, че световната авиация ще мине през етапа на декарбонизация. Тя е отговорна за близо 3% от световното замърсяване с въглеродни емисии и бъдещето u е свързано с промяната на горивата. Сегашните ще бъдат заменени с биогорива, синтетични, е-горива. Това вече е разписано в конкретни срокове. И със сигурност в началото ще се отрази на цената на билетите. Анализите сочат, че поскъпването вероятно ще е между 5 и 10 евро на билет.

- Защо не е престижно вече да си пилот и стюардеса?
- Преди години това беше „dream job“ (мечтана професия). Да си пилот или стюардеса означаваше да можеш да пътуваш по света с добър договор и заплащане. Всичко това обаче се промени. Сега, за да си пилот, е необходимо само да изкараш курс. Липсата на социални придобивки и недотам доброто заплащане определя и загубата на престиж на тази професия. Ha фoнa нa нacтoящaтa икoнoмичecкa кpизa плaщaнeтo нa тaкcитe зa oбyчeниe cъщo нe ca бeз знaчeниe, тъй кaтo oбyчeниeтo нa пилoт e плaтeнo, а то cтpyвa мeждy 30 000 евро и 50 000 евро.

- Ще финансира ли Брюксел жп транспорта, който на кратки и средни разстояния е евтина алтернатива на въздушния?
- Най-екологичният транспорт е жп-транспорта. Съвсем естествено той ще трябва да замени кратките полети, но за да се случи това, трябва да има подходяща инфраструктура. В националните планове за възстановяване огромна чест от средствата са предвидени именно за изграждане на жп-инфраструктура и подобряване на транспорта. Но и в жп-транспорта, както в авиацията, има сериозен дефицит на персонал. Европейската статистика показва, че в Австрия има недостиг на над 1500 машинисти, а в Испания на 7000. Подобна е ситуацията във всички европейски държави. И това отново е свързано с влошените условия на труд и заплащане в сектора. А изграждането на такива кадри отнема години.

- Икономисти твърдят, че инфлацията се подхранва допълнително от нарушените вериги на доставки. Така ли е и вижда ли се решение на общоевропейско ниво за този проблем?
- Целият транспорт страда от липса на кадри и това е в основата на нарушената верига на доставки. Проблемът в транспорта е, че когато дори в едно звено имаме проблем, този проблем е като снежна топка и прави лавина. Липсата на работна ръка се отразява на цената на стоките, а оттам помпа и инфлацията. Дори „Пакетът Мобилност“, който беше приет въпреки ожесточената съпротива на страни като България, днес не се спазва стриктно. А причината е много проста - няма достатъчно камиони на пътя и ако се изпълняват рестрикциите, така както бяха разписани, с връщане на камионите до мястото им на регистрация, това означава празни рафтове в магазините. Нещо, което видяхме във водеща икономика като Великобритания. На административно ниво от ЕС може да има задължение за подобряване на условията на труд. Индустрията също трябва да си даде сметка, че няма да може да съществува без работна ръка.

- След три години на пандемия хората най-после отново пътуват. Промени ли тя начинът, по който се случва това? 
- Хората жадуваха за пътувания след дългите месеци на изолация и затваряния и вече се върнахме към нивата отпреди пандемията. Със сигурност обаче се промени и концепцията за почивка. Хората търсят различни неща - повече спокойствие, чистота, залагат на екологичния туризъм и този, който е ориентиран към тяхното здраве. В това отношение трябва да се мисли и у нас, защото страната ни има прекрасни условия точно за такъв вид целогодишен туризъм. Според Световната организация по туризъм бъдещето е на устойчивия туризъм. А това е този туризъм, който взима предвид настоящото и бъдещото си влияние над икономиката, обществото и околната среда и задоволява нуждите на посетителите, индустрията, природата. Идеята е все повече от пътуващите да бъдат не просто консуматори на впечатления, но да се превърнат в изследователи, които се стремят да изградят етика за опазване на всичко онова, което прави дестинацията уникална. Надеждата е в бъдеще да бъде изградена общност, която не просто пътува, а създава възможности за проучване, образование и изследвания. Надявам се и Министерството на туризма да се фокусира върху тази тема, защото туризмът имаше сериозен дял в брутния вътрешен продукт на страната ни преди пандемията и е изключително важен сектор за икономиката ни.

- И у нас, и в съседни държави се увеличават отново случаите на Ковид-19? Какви са очакванията в Европа. Възможно ли е отново да имаме ситуация на локдаун?
- За съжаление имаме ръст на заболеваемост и то в разгара на летния сезон. В Европа все още никой не говори за затваряне и се надявам това да остане така, защото локдауните повлияха много тежко на психиката на хората, а и на икономиката. Възможно е да се върнат всички мерки, но данните на този етап са, че болестта се кара по-леко. Дано да остане така, защото и ние, и останалите европейци се уморихме от вируса и няма да можем да понесем още от същото.

Нашият гост
Петър Витанов е ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Член е на Комисията по транспорт и туризъм, Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред. Възпитаник на Първа английска гимназия, магистър по международни отношения и международни финанси.

Още от (Интервюта)