Пилат: Мийте ги тези ръце, бе...

Не е страшно да ни мислят за идиоти. Страшното е, ако се окаже, че имат право

Дори световноизвестният уличен художник Банкси мина на работа от дома - изрисува тоалетната си и пусна снимки в интернет. Мнозина обаче се съмняват, че това точно е личната тоалетна на художник, чието състояние възлиза на над 5-милиона долара.

Репортерка уж била питала Венцислав Мутафчийски “Докога ще трябва да си мием често ръцете?”, а Генералът й отвърнал: “Сериозно ли ми задавате този въпрос?”

Дори и да не е напълно вярна тази често споделяна във фейсбук размяна на реплики, въпросът за сериозността на въпроса остава.

Важността на измиването на ръцете - буквално или метафорично - не е от вчера. На това е наблегнал още Пилат Понтийски на днешна дата в 33 г. след Христа. Ето какво пише в Евангелието на Матей (27:24):

“Хората започнаха да викат още по-силно: “Разпъни го на кръст!”

Пилат видя, че няма смисъл да продължава и че се надигат размирици. Тогава взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: “Не съм виновен за смъртта на този човек. Вие сте тези, които я искат. Тълпата отговори: “Нека кръвта му тежи на нас и нашите деца.”

Размисли, породени от новозаветни сюжети, навяват и поета Иван Ланджев в неговия “Извънреден великденски бюлетин”, част от който публикуваме тук:

“Аз съм заключеник в мрачен затвор. Жалби далечни и спомени лишни. Глоби за градинки и маска, за да отидеш до аптеката да си смениш маската.

***

Роден съм в България, където излиза по-евтино да си пиян депутат в кола, отколкото трезвен човек на пейка.

***

Искам да си стоя вкъщи, когато знам, че мога да изляза. Искам да ме поканят на партито и тогава да не отида. Да си останеш вкъщи е лесно - но как да се почувстваш у дома си?

***

Колкото повече си седи у дома човек, толкова повече заприличва на бездомен.

***

Медийни мъдреци припяват на бръснарски терци: “Светът никога вече няма да бъде същият!” Чакайте, секунда... Каква точно промяна настъпва в човешката природа, като такава не е настъпвала никога?

***

Не е настъпвала и след бубонната чума, и след двете световни войни, и дори след като Бареков влезе в Европарламента.

Историята на цивилизацията е история на обувката, на техниката, на оръжието - сега носим по-удобни чепици, пътуваме по-бързо и можем да се убиваме с дронове. Но по-различни ли сме отвътре в сравнение с предците си? Нещото в нас друго нещо ли е? По-добро? Не мисля.

Дали повече вирус води до по-малко хюбрис? Едва ли. Може би само в началото, преди да паднат маските.

***

Не е страшно да ни мислят за идиоти. Страшното е, ако се окаже, че имат право.

***

Много ми се иска, докато ние си мием ръцете, ония да не потриват доволно своите.

***

Идва Възкресение. Не ми се спори с най-ревностно вярващите - говоря за атеистите. Техният догмат за нямането на Бог е най-радикален. Не мисля и че истината за Възкресението може да се види върху натежалите от злато гърди на духовенството.

Тя е някъде под гърдите. Проста и всеобща - жестоката тайна на човешкото страдание се разгадава, освещава се от Христос, за да се превърне в радостна новина за целия човешки род. Вместо да се впускаме в (особено сега) ненужни спорове умрял ли е, възкръснал ли е, къде е тялото - да си дадем сметка, че е умрял з а н а с.

***

И не е умрял метафорично, а физически - в съвсем не-метафорични мъки.

Когато се усетим за колосалния мащаб на тази жертва (породена от Любов, не от друго) - тогава Възкресението става неизбежно. И наше. Това е вестта, това е новината. И тя е, простете ми заигравката, непрестанна.

***

Във всичко това мога да вярвам и без да ходя в храма по време на пандемия.

Мога да знам, че Бог е над Мутафчийски и без Сидеров да ми го казва.

Мога да знам и че Той не се нуждае от “инструменти”, защото твори ex nihilo.

***

Измийте се, очистете се,

Отмахнете злото на деянията си от очите ми,

Престанете да правите зло. (Исая 1:16)