Победите на Момчил юнак: По стъпките на цар Калоян

Три от най-близките до Ксантия крепости са по южната яка на Родопите

Топирос е на 14 км западно от днешния Ксанти в долното течение на Места

Походът на Момчил юнак по земите на Беломорието през 1343-1345 г. донякъде напомня победоносното шествие на цар Калоян по тези земи век и половина по-рано. Но този път родопският българин не разорява богатите градове там, а превръща жителите им в свои поданици. Както отбелязва историкът Никифор Григора: “Той имал под своя власт градовете Ксантия и Перитеорион, също и всички градчета и местности, които бяха около тях и между тях.” Нека видим кои са тези крепости, завоювани от Момчил още в началото на царуването си в този район.

При строителството на пътя Ксанти-Комотини на входа на лагуната и в покрайнините на днешното селище Порто Лагос са открити останки от средновековен град, който се намира на двадесетина километра югоизточно от столицата на Момчил, Ксантия. Това е Порой, чиито епископ Никифор е споменат в документ от 879 г. През X-XII в. той е епископия в Траянуполската митрополия. Като крепост играе важна роля за контрол на входа към лагуната и Перитеорион, както и като пристанище за разтоварване и съхраняване на пренасяните с корабите стоки. През 1206 г. и този град страда от разрушителните набези на цар Калоян в Беломорието. Във втората половина на XIV в. в главната кула на Порой е затворен митрополита на Перитеорион, Доротей, обвинен в съглашателство с османските нашественици.

Няма съмнение, че Порой също е бил в царството на Момчил, защото, както отбелязва Никифор Григора, той владеел всички селища около Перитеорион. Днес от крепостта са запазени около 170 м от стените, останки на църква от IX-X в. и развиващ се наоколо некропол от XII-XIV в. В края на XVI в. ролята на Порой е наследена от пристанището на селището Порто Лагос, което използвано от тези, които са искали да избягнат Дарданелите заради митата, с които са облагани корабите там.

Порой е представлявал и своеобразна гранична крепост в източна посока между владенията на Момчил и ромейските територии, контролирани от Йоан Кантакузин в Източна Тракия. Доколкото може да се съди за ситуацията след спечелената от Момчил битка при Мосинопол, узурпаторът се оттегля на приблизителната линия Нимфея-Комотини-Маронея. Това са три мощни крепости, чрез които Кантакузин се надявал да спре устрема на родопския цар. Но той няма и намерение да напредва в тази посока.

Момчил е трябвало да осигури безопасността на своята нова столица - Ксантия. Нашите обходи показват местоположението на тези твърдини. Три от най-близките до Ксантия крепости са по южната яка на Родопите. Авго е едва на 5 км на запад и непосредствено до едноименното съвременно село. Този малък замък със сигурност е бил много важен в защитата на Ксантия в западно направление. Днес наблюдаваме сравнително добро състояние на останките от крепостта. Впечатляващи са руините на централната кула, която е била “донжон”, т. е. последно убежище за защитниците при превземането на твърдината. Според откритите по повърхността материали, Авго е издигната през средновизантийския период, но е използвана и през XIII-XIV в.

Само на 2-3 км на запад на друг хълм с надморска височина 627 м по последните склонове на Родопите попаднахме на развалините на крепостта Калива. Днес тя е на 4 км югоизточно от обезлюденото село Калива в префектура Ксанти. Със сигурност средновековната твърдина е изградена върху по-старо македонско укрепление от IV в. пр. Хр. След сериозни преустройства през VI в. Калива става стана част от укрепителната система, организирана в епохата на император Юстиниан I Велики. Откриваната керамика показва, че вероятно е използвана и през средно- и късновизантийския период.

Тази група от крепости се завършва от Комнина, отстояща на около 10 км от Ксантия и северозападно от едноименното днешно село. Твърдината има стратегическо значение заради изгледа си към долината на река Места. Както и при другите две споменати крепости, така и за Комнина липсват сведения от историческите извори. Изглежда, че първоначално това е била една от построените от македонците през IV в. пр. Хр. крепости за контрол на територията на Тракия.

Подобно на други подобни крепости, тя губи военното си значение и е изоставена след римското завоевание. Комнина е основно преизградена от необработени и споявани с бял хоросан камъни през средновизантийския период. Монети и фрагменти керамика, намирани в околността, определят това събитие през XI-XII в. Вероятно крепостта е съществувала и през XIV в.

Крепостта Топирос е на 14 км западно от днешния Ксанти в долното течение на Места между селата Токсотес и Парадисос. Основана е през I в. сл. Хр. по времето на римския император Октавиан Август на мястото на древно тракийско селище. Става особено важен град заради местоположението си на кръстовището на Via Egnatia с пътя на север по Места. Споменат е от Прокопий Кесарийски във връзка с разширяването на стените в епохата на император Юстиниан I Велики. Това се е наложило поради разрушенията, причинени при славянското нападения от 549 г. Топирос е сред градовете, пострадали след опустошителните набези на хан Крум през 812 г.

Днес руините на Топирос се намират в непроходими гъсталаци. Видима е само част от крепостната стена, намираща се точно край стария път Ксанти-Кавала. Могат да се забележат и част от укрепленията от ранновизантийската епоха, които са запазени срещу военните казарми в Токсотес. При липсата на каквито и да било археологически проучвания може само да предположим, че твърдината е съществувала и през XIV в.
За разлика от Топирос, днес имаме сигурни археологически данни за съществуването в епохата на Момчил на крепостта Петропиги, назована по името на днешното село. Това е така поради прецизните разкопки, извършени от норвежка археологическа експедиция в периода 1993-2003 г. Твърдината е разположена от южната страна на съвременната автомагистрала “Егнатия Одос” в равнина, простираща се чак до морето. Разстоянието от Ксанти в западна посока е по-малко от 30 км.

Норвежките археолози успяват да извлекат запазени части от дървените греди в конструкцията на крепостните стени. Датирането с радиовъглеродния метод С 14 показва, че крепостта е построена между 1275 и 1350 г. Като по-вероятна дата на строеж те приемат последната четвърт на XIII в., когато след възстановяването на византийската власт в Константинопол през 1261 г. е осъществена значителна строителна дейност В началото на XV в. османските нашественици превръщат византийската крепост в кервансарай и така е използвана поне до XVI в.

Крепостта е с неголеми размери - 30/30 м. Стените са градени от камъни и тухли, споени с бял хоросан. Първоначално Петропиги е има две порти, като едната е на югоизток, а другата - на северозапад. Отбелязани са и две кули на югозапад и на североизток. Портите вероятно са били засводени. По време на гражданската война от 1341-1347 г. в югоизточния ъгъл на крепостта е добавена още една кула. Във вътрешността се долавят няколко сгради в средната и северната част, като най-важна е една продълговата постройка, разделяща малкия двор на две. Там се е намирала сградата, в която се е помещавал комендантът на тази неголяма крепост, охранявала важната комуникация Via Egnatia в смутните времена на XIV в.

Петропиги е само началото на завоеванията на Момчил на запад. В следващите ни статии ще видим хода на неговите победоносни войски, достигнали през месеците на царуването му чак до Халкидическия полуостров.