Защо Западът мрази Путин?

Авторът Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts) е доктор по икономика, и е бивш заместник-министър на Министерството на финансите на САЩ за икономическа политика в администрацията на Роналд Рейгън. Работил е като редактор и колумнист в Wall Street Journal, списание Businessweek и агенция Scripps Howard News Service. По онова време той беше автор на редовна колона във Washington Times. Автор е на множество книги за най-големите проблеми на нашето време.

Путин е либерал в старомодния смисъл, който вече не съществува на Запад. Той вярва в поддържането на мрежа от закони и споразумения, които да разрешават споровете с дипломация, вместо с насилие. Той вярва, че правителството трябва да служи на хората, а не на икономическите интереси на елита. Той вярва, че религията е важен елемент от социалното единство и поддържа моралното поведение, от което зависи обществото. Той е ограничен в прилагането на своите убеждения от Вашингтон и руските либерални елементи в ръководството, които са прозападни. Това прави Путин разочарован и ядосан.

Възгледите на Путин рязко контрастират с това, което днес на Запад минава за либерализъм. Западните либерали ни учат на расова и полова омраза към белите хора. Моралът за западните либерали е да се отстояват „правата на транссексуалните“, като например способността на мъжете да се обявяват за жени и да се състезават в женските спортове. Западните либерали са активни в намаляването на информационното съдържание на езика чрез заличаване на употребата на местоименията за пол. Либералите разглеждат религията като причина за войните и суеверията. Рязката разлика във възгледите дава на либералите много причини да мразят Путин. Но това не са основните причини Путин да бъде мразен.

Западът се състои от различни прослойки. Обикновените хора, са неспособни да мислят самостоятелно и мразят Путин, защото гледат CNN и Fox News, слушат NPR и четат NY Times и са с промити мозъци с наратива за войната. Патриотично настроените консерватори също мразят Путин, защото тяхното правителство го прави злодей и размахването на знамето е начинът, по който те показват своя патриотизъм. Когато чуят как американския президент да нарича президента на Русия „военен престъпник“, „диктатора убиец“ и „чист главорез“, те правят същото.

Обикновените хора са усвоили този наратив. Тяхната омраза произлиза от тези, които са изградили този наратив. Това, което западната интелектуална класа мрази в Путин, е, че той вярва в националния суверенитет. На Запад националният суверенитет се свързва с нацистка Германия. Политиците на Запада, с изключение на Тръмп и Марин Льо Пен, се ангажират да отворят границите. Европейските държави позволиха, и насърчават, техните граници да бъдат превзети от имигранти-нашественици, които не подлежат на асимилация. Същото важи и за САЩ и за Канада. Всъщност американските либерали смятат защитата на границите на САЩ срещу имигрантите-нашественици за нарушаване на гражданските права и за престъпление срещу човечеството. Защитата на руския суверенитет от страна на Путин е причината Хилари Клинтън да го нарече „новият Хитлер“.

Западната управляваща и интелектуална класа е отдадена на глобализма, включително неговата крайна форма, представена от Световния икономически форум, в който всички освен управляващите са роби, подлежащи на отрязване от техните доходи чрез неодобрение. Глобализмът е противоположността на националния суверенитет. Путин е мразен, защото суверенитетът и глобализмът са несъвместими.
Западът разбира това. По този начин същата омраза, е изсипана върху Марин Льо Пен и Тръмп. Но не е ясно дали Путин разбира това. Той изглежда мисли за глобализма като общност от нации, работещи заедно. Тази гледна точка е уникална за Путин и със сигурност не е това, което е проповядвания глобализъм. Глобализмът е жертва на суверенитет към правителството в Вашингтон, което управлява глобалната система.

Путин е пречката, която стои на пътя на хегемонията и глобализма на Вашингтон. Русия, която се съюзи с Китай и по-голямата част от Азия, означава, че хегемонистичният и глобален дневен ред на Вашингтон е невъзможен. Вашингтон възнамерява да премахне Русия като ограничение от своя дневен ред.

Отказът на Вашингтон да подкрепи споразумението от Минск, отказът на Вашингтон да изпълни обещанието си да не мести НАТО към границата на Русия, отказът на Вашингтон да признае загрижеността за сигурността на Русия. Вашингтон насърчава психологическите операции, санкциите, а доставките на оръжия и обучението на украинската армия за война с Русия са в основата на атаката на Вашингтон срещу Русия, както и неотдавнашният опит за цветна революция в Казахстан и настоящите военни учения на НАТО в Грузия.

Руското ръководство беше изключително бавно да разбере или да се изправи пред факта, че Запада възнамерява да дестабилизира Русия. Руското ръководство дори даде възможност за дестабилизацията на Русия, като позволи на финансираните от Вашингтон медии и организации в Русия да агитират срещу правителството. Очевидно едно лековерно ръководство вярваше, че трябва да приеме предателството като доказателство за своята толерантност към всички възгледи и отдаденост на демокрацията.

Единственото правилно нещо, което Русия направи е да създаде функционираща армия, нещо, което Запада няма. Украйна беше възможност за Русия да сплаши Запада и да спре неговите провокации. Но Русия, която винаги гледаше към Запад пропусна тази възможност. Русия ще успее да спаси руснаците в Донбас, но може да очаква още провокации. Омразата към руснаците, която представителите на Запада създадоха в западното население, гарантира, че няма да има ограничения за западните правителства да оказват влияние върху хората.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)