Премиера: Боян Ангелов представя „Прободени носталгии“

На 18 февруари 2025 (вторник) от 18.30 ч. в Книжен център „Гринуич“ – София, ще се състои представянето на новата поетична книга на Боян Ангелов „Прободени носталгии“ (2024).

Събитието се организира от издателство „Лексикон“. За книгата ще говори редакторът и литературен критик Благовеста Касабова.

На корицата бихме могли да прочетем част от нейното мнение: „Стиховете в „Прободени носталгии“ са израз на таланта на Боян Ангелов да уплътнява и да синхронизира вътрешния ритъм с външната форма... Той притежава и дарбата да пресъздава „сюжетни“ картини с метафорична прецизност и да наслагва пластове с горчиво-тръпчив привкус на преживени истини. Това е своеобразен белег, че поетът е поел по пътя на задълбоченото себепознание“.

Лиричният сборник включва нови стихотворения, написани през последните две години. Издаването на изящното томче е подпомогнато по програма „Помощ на книгата“ на Министерство на културата.

След излизането на книгата се появиха няколко рецензии.

Анжела Димчева публикува обширен текст под заглавие „Пробождането като символ: от Христовото страдание до днес“. В него се казва: 

„Боян Ангелов се доверява на един сложен метаезик в своята поетическа визия. Той знае, че от една страна, познанието убива емоцията, но от друга страна, познанието уплътнява стремежите на духа. Синхронът в овладяване на творческата стихия е труден, функцията на формата е ограничителна, затова на помощ идва интуицията – тя е тази проекция едновременно на смисъл и на език. Авторът влиза в ролята на интервюиращ себе си – дали се разкрива докрай, дали доверието на читателя е спечелено...? Поантата на стихотворението „Агорафобия“ ни казва с усмивка: смъртта ще разреши всичките ни проблеми.

Книгата е богата на авторски афоризми. Ето един от тях: „Казват, животът е книга, / дето самичка се пали; /после е въглен и после – / бавно сивееща пепел“. Докато има носталгия, човекът не е загубил естественото състояние на сетивата си – отчуждението е победено. Носталгията носи божествена светлина, придава идентичност на човека, както името и родното място.“