Изпускаме ли инфлацията?

Годишното повишение на цените през месец май нараства до 3,7%

Хлябът и зърнените храни поскъпнаха с над 10 на сто за 12 месеца

За три години инфлацията е 16,8%

Стефан Кючуков, Биляна Веселинова

Само две седмици след излизане на положителните конвергентни доклади на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия (ЕК) за готовността ни за влизане в еврозоната, данни на НСИ показват, че инфлацията в страната ни нараства.

Инфлацията за месец май в България е 0%, но е по-висока спрямо същия месец на миналата година, когато беше отрицателна - минус 0,2%. В резултат годишната инфлация към края на май нараства до 3,7%. А натрупаното покачване на цените за три години е 16,8%.

Критерият за ценова стабилност за влизане в еврозоната изисква средногодишната инфлация за последните 12 месеца, измерена според потребителската кошница на страните от ЕС, да не е по-висока с повече от 1,5% от инфлацията в трите държави от ЕС с най-малко покачване на цените. Към края на май средногодишната инфлация в България е 2,75%, а за да изпълним критерия за влизане в еврозоната, инфлацията трябва да е под 2,9%. Оказва се, че и през месец май изпълняваме критерия за влизане в еврозоната. Но редица основни стоки и услуги продължават да поскъпват.

Инфлацията през месец май в страната ни е нулева, но в редица държави от ЕС инфлацията дори е отрицателна, а причината за това е сезонното поевтиняване на някои плодове и зеленчуци, както и понижаването на цените на горивата. Отрицателна инфлация през май е отчетена в Белгия, Испания, Франция, Литва, Нидерландия, Австрия и Словения, показват предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат. Хърватия, която последна влезе в еврозоната, е с една от най-високите инфлации сред страните с единната европейска валута. В Хърватия през май покачването на цените е с 0,6%, като инфлацията е по-висока само в Малта (1,6%) и Португалия (0,7%). В рамките на година инфлацията в Хърватия е 4,3%, като по-голямо е покачването на цените само в Естония (4,6%), а в Словакия инфлацията е като в Хърватия.

В България през месец май от хранителните стоки най-много са поскъпнали зрелият лук - с 6,9%, южните плодове - с 6,6%, кореноплодните зеленчуци (моркови и червено цвекло) - с 5,7%, ябълките - с 5%, телешкото месо - с 3,5%, лещата - с 3,1%, чипса - с 2,7%, свинското месо - с 2%. От нехранителните стоки и услугите по-съществено увеличение на цените е регистрирано при: винетки - с 11,9%, финансови услуги на банки - с 3,5%, климатици - с 1,6%, готварски печки - с 1,5%, бръснаро-фризьорски услуги - с 1,1%, хотели във ваканционни центрове и курорти - с 1%, козметични продукти - с 1%.
Нулевата инфлация за месец май се дължи на поевтиняването на редица основни храни: краставици - с 21,1%, чушки - с 18,2%, домати - с 11,3%, зеле - с 8,5%, листни зеленчуци - със 7,3%, яйца - с 2,3%, зрял чесън - с 2%, сладолед - с 1,6%, риба - с 0,9%, типов и ръжен хляб - с 0,7%, масло - с 0,5%, бял хляб - с 0,3%, зрял боб - с 0,2%, и други. От нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: централно газоснабдяване - с 9,7%, международни полети - със 7,3%, метан за автомобили - със 7,5%, дизелово гориво - с 3,7%, бензин А95Н - с 3,5%, газ пропан-бутан за автомобили - с 3%, прахосмукачки - с 2,2%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната - с 1,5% и други.
За година поскъпването на храните в страната е с 6,7%, а именно за храна отива най-голям дял от разходите на домакинствата. Затова усещането на хората е за по-голяма инфлация от реално отчетената. Ресторантите и баровете са вдигнали цените средно с 10,7% за година. Но още по-голямо е поскъпването на бръснаро-фризьорските услуги - с 14,5%, както и поскъпването на пакетните почивки и туристически пътувания - с 13,1 на сто.

Георги Вулджев, икономист от Експертния клуб по икономика и политика, пред “Труд news”: Възможно е леко ускорение на инфлацията във връзка с присъединяването ни към еврозоната

В момента по-скоро изпускаме инфлацията. Според мен положението все още не е толкова катастрофално. Може би има какво още да се направи, за да се проконтролира инфлацията, но трябва да знаем, че тя зависи основно не толкова от усилия, които могат да се положат на микрониво, като регулации и други подобни. Инфлацията се влияе от цялостната икономическа обстановка в страната и икономическата политика на правителството, която през последните години беше доста експанзивна и доста разпусната от гледна точка на разходите. Това до голяма степен също оказва въздействие върху цените и ги тласка нагоре.

Данните показват, че все още на годишна база имаме близо 4 процента инфлация и това, поне според мен, ще си остане така и в обозримо бъдеще. Вероятно до края на тази година и в началото на следващата нивото на инфлация ще е сходно. Дори е възможно леко ускорение във връзка с присъединяването ни към еврозоната. Такъв инфлационен ефект от въвеждането на еврото се наблюдава и в други държави. Затова и най-малкото, което може да очакваме, е инфлацията да се запази на същите нива на годишна база. Едва ли месечната инфлация ще остане нулева, защото понижението през месец април беше резултат от напълно еднократни и краткосрочни фактори - спад в цените на медицински услуги, който беше много сериозен. Това ще отшуми и месечната инфлация също ще се движи на нива между 0,5 и 1 процент през следващите месеци.

Румен Гълъбинов, финансист, пред “Труд news”: Инфлацията през летните месеци може да е под нулата

Данните за нулева инфлация през месец май не са учудващи за мен, защото по методиката на Евростат българският Национален статистически институт пресмята всеки месец инфлацията. Сега, с навлизането на летния сезон може би ще сме свидетели дори на леко дефлационен процес и инфлацията за летните месеци юни, юли и август също ще бъде ниска, дори около нулата, а може дори и под нулата да бъде.

Тоест като цяло на годишна база инфлацията ще продължи да спада. Това сме го наблюдавали и други години поради сезонни фактори. Мисля, че и тази година, по същия начин ще протекат нещата.

С влизането ни в еврозоната не очаквам някакво драстично поскъпване. Още повече, че се вижда, че ценовата стабилност в България не зависи от промяната на валутата. При положение, че сме имали толкова дълго време, 25 години, фиксиран курс на лева и то точно към еврото, към което ще преминем от началото на следващата година, самата промяна на валутата не може да влияе на ценовата стабилност. На ценовата стабилност по-скоро влияят сезонни фактори, и то се вижда - в посока леко дефлационни тенденции. На ценовата стабилност може да повлияят външни фактори на международните пазари, свързани с международни военни конфликти или пък с влизането в сила на митата на САЩ към техни търговски партньори, което да доведе до инфлационни процеси, които да са в обратната посока на сезонните дефлационни такива.