Просръбските сили взеха надмощие в Черна Гора

Сръбската църква се превърна в активен участник в изборния процес

Анализатори питат каква е разликата между „политическото православие“ и „политическия ислям“

„Политическо“ цунами се изви над малката адриатическа република Черна Гора в неделя след провелите се там парламентарни избори. За първи път след 2006 година, откакто тя се отдели мирно от Сърбия, властта в страната ще бъде не в ръцете на прозападната Демократична партия на социалистите (ДПС) на президента Мило Джуканович, а в просръбската опозиция. С тържества, клаксони, развяване на сръбското знаме, скандирания „победа“ и „край на диктатурата“ сърбите не само в Черна Гора, но и в Сърбия, в босненската сръбска област и в Митровица в Северно Косово, отбелязаха масово победата над Мило Джуканович. Всъщност тази радост беше резултат от опитите на Белград през последните 20 години активно да изгради Джуканович, като враг на сръбството и на Сръбската православна църква. Самата победа е пирова, защото партията на прозападния президент на Черна Гора запазва доминиращата си роля в парламента на страната. Тя ще има 30 депутати от 81-местния парламент, което u гарантира, че и през следващия период ще е първата политическа сила в Черна Гора. ДПС ще бъде важна за новите управляващи в Подгорица, когато ще им трябва 2/3 парламентарно мнозинство в Скупщината.

Просръбската опозиция много отдавна работеше за този изборен резултат. В новия черногорски парламент ще има три просръбски коалиции, които представляват целия политически спектър. Най-влиятелната сред тях е тази на проф. Здравко Кривокапич „За бъдещето на Черна Гора“, тя е и втората политическа сила в страната с 27 депутати, но като се прибавят към нея и останалите просръбски представители, както и новопоявилата се коалицията „Черно на бяло“ на Дритан Абазович, ще дадат възможност опозицията да състави свое правителство, защото ще има необходимите 41 депутати. Небойша Медойевич от просръбската опозиция отправи покана към босненското и албанското малцинства, чиито партии влязоха в черногорския парламент да се присъединят към бъдещата коалиция. Обаче от тях все още не бързат с отговора, защото в нощта на изборите бошняците в североизточна част на страната бяха подложени на физически и вербални атаки, което можеше да доведе до етнически конфликт в Черна Гора. Според различни източници сърбите в Черна Гора, са най-многобройното национално малцинство - 29%.

До масовите протести на сърбите в Черна Гора се стигна след като властите в страната гласуваха в края на 2019 г. спорния закон за свободата на вероизповеданията, в който те видяха опит за ограничаване на дейността на Сръбската православна църква в малката балканска държава.

Според местния сръбски митрополит Амфилохие, Подгорица се опитва да постави ръка върху сръбските манастири в северната част на страната, в които се съхраняват ценни св. мощи, като този на Св. Василий Острожки и друга важна богослужебна утвар. СПЦ през последните 30 години със своите крайни възгледи по редица регионални теми, като косовския въпрос, националната идентичност в Черна Гора и подкрепа за босненските сърби, успя да мобилизира масово сърбите в Черна Гора да излязат и гласуват. 82-годишният сръбски митрополит Амфилохие каза, че за първи път ще гласува в живота си, призовавайки вярващите да го последват пред урните. Сръбската православна църква в Черна Гора благослови лидера на просръбската опозиция преди началото на предизборната кампания. Освен университетски преподавател в Подгорица, Кривокапич е и преподавател в местната духовна академия. Така Сръбската църква стана директен участник в парламентарните избори в Черна Гора. Инструментализирането на Православието и използването му за политически цели в предизборната кампания в Черна Гора накара доста местни анализатори да се запитат каква е разликата между „политическото православие“ и „политическия ислям“?

Използването на религията за политически цели на Балканите не е нещо ново и подобни действия има и от страна на Католическата църква в Хърватия и отделните вероизповедания в Босна и Херцеговина и дори сред висши православни духовници в Гърция и имамите в Турция, самият Ердоган е продукт на политическия ислям в югоизточната ни съседка. Никъде обаче в споменатите държави няма толкова директно участие на цяла църква в парламентарни избори. Навсякъде подобна подкрепа е по-перфидна, за разлика от Черна Гора, където станахме свидетели на доста ясно изразена политическа кампания. Литийните шествия на вярващите в Черна Гора, продължиха близо половин година, показвайки, че местната митрополия има ясно изразени политически амбиции за участие в политиката, използвайки религиозните чувства на хората. Просръбската опозиция иска оттеглянето на спорния закон, защото според него СПЦ в Черна Гора може да остане без регистрация и клира u, ако не е съставен от черногорски граждани, може да бъде принуден да напусне страната. Освен това обаче новите управляващи дадоха заявка, че не харесват членството на Черна Гора в НАТО, дипломатическото признание на Косово и са за спиране на политическите контакти между Подгорица и Прищина, както и нормализация на черногорско-руските отношения, което да доведе до свалянето на санкциите срещу Русия от страна на Подгорица. Не е изключено дори сърбите в Черна Гора да поискат да бъде проведен нов референдум и на вълната на победата си, да поискат бъдат отново съюз със Сърбия... За сега това обаче изглежда невъзможно, защото Черна Гора е в НАТО, но на Балканите нищо не трябва да бъде изключвано до край. Сърбия има в Черна Гора свои значими политически, икономически и медийни интереси и това тя не го крие. Зад победата на сърбите в черногорските избори стои не само Сърбия, но и Русия, която през последните години много активно се противопоставяше на влизането на страната в НАТО. През 2016 година на предишните парламентарни избори двама офицери от руското ГРУ заедно с местни сърби участвали в конфликта в Донбас на страната на руските сепаратисти се опитаха да направят преврат, чиято цел бе спирането на Черна Гора за НАТО и ликвидирането на Мило Джуканович. Наложи се тогава лично Николай Патрушев, секретар на Съвета за национална сигурност при президента на РФ, да пристигне в Белград, за да прибере разкритите руските разведки в Подгорица. Любопитна подробност е, че Джуканович влиза в политиката преди 30 години, като участник в т. нар. антибюрократична революция, привличайки вниманието на югославския диктатор Слободан Милошевич, с когото работи до 1998 г., когато поставя край на това партньорство, напускайки партията на Момир Булатович. Това е времето, когато под диктовката на Мира Маркович започват да се появяват информации в медиите, че Джуканович е свързан с контрабандата на цигари в Черна Гора през 90-те години.

*Авторът е бил дългогодишен кореспондент на БНР за Западните Балкани в Белград. Отразявал е многократно политическите процеси в Черна Гора, както и референдума за независимост през 2006 година.