Проф. Лиляна Симеонова, доктор на историческите науки, пред „Труд news”: Св. Георги е митологичен герой, няма как от него да има мощи

Хиляди граждани се редиха през целия ден пред столичния храм "Света София", за да се поклонят пред мощите на Свети Георги Победоносец. Частица от дясната ръка на светеца пристигна в София в навечерието на Гергьовден - 6 май от гръцкия град Нигрита, край Серес, където се съхраняват в храма "Св. великомъченик Георги Победоносец", построен специално в негова чест и памет. Светинята пристигна у нас  Истински ли мощите на светеца?  През вековете той е бил и приказен герой, който убива змея,  и конник-кръстоносец с рицарски доспехи, и светец-воин, мъченик за вярата. Професор Лиляна Симеонова за митичния герой и култа към него  в Европа и в България.

- Професор Симеонова, миналата година в интервю за „Труд news” казахте, че  не могат да се приемат за истински т.нар. мощи на светите братя Кирил и Методий, които бяха изложени в митрополитската църква „Св. Неделя“. Сега мощите на Свети Георги истински ли са, според вас?
- Не мога да знам какво съдържа мощехранителницата, донесена пак от Гърция, подобно на „мощите“ на светите братя миналата година. При всички положения обаче, каквото и да е нейното съдържание, това няма как да са мощи на иначе един от най-почитаните в християнския свят светци – Георги Победоносец. За разлика от много други християнски светци, които са исторически личности, св. Георги е митологичен герой, който реално никога не е живял, така че няма как от него да има физически останки (мощи).
- Но много църкви по света претендират, че притежават негови мощи...
- Да, например „саркофагът на св. Георги“ може да се види в един храм, чиято сграда е наполовина църква и наполовина джамия, в израелския град Лод. Това е древната Лида в римската провинция Сирия Палестина, където според легендата светецът е живял и е бил убит. Реликвиари (мощехранителници) с „мощи на св. Георги“ има и на много други места. Но пък има и поне едно място, което още през XVI в. се е разделило със своята част от мощите на св. Георги - парчета от сърцето и черепа на светеца и два негови пръста. Това е капелата „Сейнт Джордж“ (параклис „Св. Георги“) в замъка Уиндзор, която под натиска на набиращата сила Реформация в Англия била принудена да се раздели с богатия си набор от християнски реликви. 

- Защо смятате, че у нас и този път са докарани поредните  фалшиви мощи? Дали това вече не се превръща в някакъв почин: всяка година горе-долу по едно и също време – по една доставка от чужбина на „автентични мощи“ с цел духовното изцеление на българските християни, измъчени от множество кризи?
- Свети Георги Победоносец, както казах, е измислен персонаж, който битува само и единствено в християнската митология. Най-ранните сведения за почитането на някакъв народен култ към свети великомъченик Георги ни отпращат доста назад във времето, към V в.н.е. Доказателство за това се открива в писмо от 494 г. на римския папа Геласий I (492–496): той пише, че св. Георги е „един от светците, основателно почитани от хората, но чиито деяния са известни само на Бог“. Най-ранният запазен текст на житие на св. Георги пък е от началото на VII в., произхожда от Сирия и е написан на арамейски. 

- А кога става той популярен в нашите географски ширини?
- Доста по-късно, през т.нар. Високо средновековие, и ние, балканците, сме дали своя принос към деянията, приписвани на светеца. Във византийски жития от XI в. за първи път се среща епизодът, в който св. Георги убива змей. Не ви ли напомня това на приказката за юнака, убил ламята, която дълго време тормозила едно царство – приказка, която присъства във фолклора на всички балкански народи? Но пък нашата приказка за юнака и ламята може да се корени в древногръцкия мит за бога Аполон, който убил чудовищно голямата змия Питон. Някои изследователи на легендата за змееубиеца св. Георги лансират друга хипотеза за първоизточника на този късно появил се епизод в деянията на светеца. 

- Каква е тази хипотеза?
- Според тях преданието, че този светец някога е живял в гр. Лида, в някакъв момент се е свързало с друго, още по-старо предание – древногръцкия мит за Персей, който успял да спаси Андромеда от едно морско чудовище именно край бреговете на Лида.  Така или иначе, сравнително скоро след като се появил в гръкоезичната агиография, епизодът със св. Георги и змея навлязъл и в латинската ѝ посестрима. Много вероятно е това да се дължи на кръстоносците, някои от които преминавали по суша през Балканите, намиращи се по това време под византийска власт, а други плавали по море, но със спирки по византийските пристанища. Минавайки през византийска територия на път за Светите земи, кръстоносците не само научили легендата за св. Георги и змея, но за тях светецът се превърнал и в рицарски идеал за войнска доблест. Те отдали на неговата помощ дори факта, че през Първия кръстоносен поход, в 1098 г., успели да превземат Антиохия. И докато в източноправославната иконография на светеца той започнал да се изобразява като римски воин на кон, в църковното изкуство на Западна Европа св. Георги се преобразил в конник-кръстоносец с рицарски доспехи.

- И все пак как св. Георги убива змея като че ли е най-популярната легенда?
- Да, веднъж навлязъл в житиеписната книжнина, епизодът със св. Георги и змея придобил свой собствен живот. Описанията му започнали да стават все по-екстравагантни. Например в един западноевропейски сборник с жития от 60-те години на XIII в. (т.нар. Златна легенда), св. Георги спасява от змей дъщерята на либийския цар. През Късното средновековие популярността на св. Георги в Европа продължавала да расте. Италианската морска република Генуа, която го имала за свой светец-покровител, дори основала търговски пост на Долния Дунав, който нарекла на негово име: това е днешния Гюргево на румънския бряг на реката. 

- Англия има георгиевски кръст на знамето си, как се е появил там?
- Флагът с георгиевския кръст, гордо веещ се по мачтите на генуезките кораби, които докарвали испанско зърно в Англия, може би е станал причината – или поне така твърдят някои историци – през първата половина на XIV в. и англичаните да сложат георгиевския кръст на своето знаме. Пак през Късното средновековие европейците започнали да наричат някои кавказки княжества със събирателното име „Georgia“. (Тази дума е преминала в българския език през руски като „Грузия“). 

- Св. Георги е не само приказен герой, но е почитан и като светец-воин и мъченик за вярата?
- Ако на битово ниво най-популярен сред християните е образът му на змееубиец, св. Георги е бил почитан през Късната античност и Ранното средновековие като светец-воин, мъченик за вярата, който върши чудеса най-вече в помощ на войниците. Култът към този воин-мъченик е навлязъл у нас още с приемането на християнството. Доказателство за това е един сборник, вероятно датиращ от епохата на цар Симеон, които съдържа разкази за чудеса, извършени от св. Георги. В едно чудесата („Чудото на св. Георги с българина“) главният герой, също Георги, започва разказа си така: „Аз съм от новопросветения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез Своя избраник, княз Борис“; следва историята за чудодейното спасяване от светеца на българския войник Георги, когото маджарите преследвали, за да го убият. В оригиналния си вид св. Георги Победоносец е събирателен образ на римския войник, който в името на християнската си вяра среща мъченическа смърт по време на някое от епизодичните антихристиянски гонения в Късната Римска империя. Според едни от наличните му жития неговото мъченичество се е случило в управлението на император Деций (249–251), а според други – в това на Диоклециан (284–305). 

- Има ли запазени писмените извори за св. Георги...
- Воинът-мъченик за вярата е един от най-популярните образи в по-ранната християнска книжнина. Неговата поява, както и образът на християнския мъченик по принцип, се дължат на разказите за гоненията, на които са били подлагани християните в периода от средата на I в.н.е. до 313 г., когато Галерий издал Едикта за верска търпимост в империята. В ранните римски мартирологии (списъци с мъченици, подредени по календарния ред на техните годишнини или празници), както и в житията на мъчениците, станали жертва на гоненията, откриваме имената на различни хора: мъже и жени, младежи и девойки. Сред тях има и военнослужещи, които заради християнската си вяра са отказали да съблюдават императорския култ, задължителен за всички в армията, или да идат на война и да убиват, което било против убежденията им. Но учените са изключително скептични по отношение на историческата достоверност на сведенията както в ранните мартирологии, така и в житията на светците-мъченици от епохата на антихристиянските гонения.

- Каква е причината за този скептицизъм?
- Проблемът е в това, че и двата вида литературни произведения – както мартирологиите (в източноправославния свят те се наричат синаксари), така и житията – са дело на християнски автори, които са живели поне два-три века след края на гоненията, та дори и по-късно. Това поставя въпроса дали главните действащи лица в тези литературни произведения са исторически личности или някои от тях, ако не и всичките, са митологични фигури, които по-късните автори са заимствали от устните предания за случилото се преди столетия. В частност този научен скептицизъм се отнася и за автентичността на мъчениците, за които в мартиролозите (синаксарите) и в житията се казва, че са били римски войници. В източното православие това са св. Георги, св. Димитър Солунски, св. Мина, двамата светци на име Теодор (Тирон и Стратилат), св. Меркурий и др. От друга страна, дори и всички те да са само персонажи от християнската митология – рожба на Късната античност, това не противоречи на историческия факт, че няколко века преди това в имперските въоръжени сили е имало прояви на неподчинение от страна на приели християнството военни и че при антихристиянските гонения, които засегнали и армията, такива хора са били подлагани на разпити с мъчения и екзекутирани. Независимо дали имената им са истински или не, в мартирологиите и ранните жития най-голям брой воини-мъченици за вярата се споменават във връзка с местата, където е имало легионни лагери. Например лагерът в Дуросторум (дн. Силистра) се споменава като място, където поне петима римски войници са били подложени на мъчения и екзекутирани заради християнската си вяра. Най-известният от тях е св. Дазий, в чието по-късно житие се откриват елементи от местния култ към Залмоксис и от римските празници в чест на бога Сатурн (сатурналии).

- Сред канонизираните за светци има и исторически личности?
- След IV в., успоредно с налагането на християнството, в списъка на неговите светци започнали едно след друго да се появяват имената на исторически личности: видни богослови, допринесли за формирането на християнската доктрина; папи, патриарси, игумени на влиятелни манастири, монаси и монахини; отшелници и ради Христа юродиви; известни с богоугодните си дела хора от аристокрацията и простолюдието и пр. Щели да изминат още няколко века, преди византийското християнство да започне да става официална религия и на близките до Византия страни – България, Сърбия, Дукля, Киевска Рус, Грузия, Влашко, Молдова. Сега било ред и „националните църкви“ в православния свят да започнат да прибавят свои исторически личности към пантеона на светците, чиито празници съставляват християнския календар в съответните държави. Тези процеси на канонизация на светски лица продължили и в по-ново време, продължават и днес, като особено деен в това отношение е Апостолическият престол. 

- Излиза, че в паноптикума на християнските светци имаме две групи от имена по критерий произход – на реално живелите хора, които след смъртта си са били обявени за светци, и на митологичните персонажи?
- Към втората група обикновено се отнасят имената на светци, за които няма исторически доказателства, че някога са живели. Обикновено това са светци от първите християнски столетия, чиито „истории“ са били записани много по-късно, вероятно въз основа на старинни устни предания. Що се отнася пък до празниците в християнския календар, там нещата стоят другояче: реално живели или не, фигурите от Новия завет например са обект на далеч по-масово почитание, отколкото много други светци, които са били истински хора, но чиито имена днес са известни на малцина. А Св. Георги е бил и си остава един от най-популярните светци у нас, като това до голяма степен се дължи на нашия традиционен поминък в миналото: земеделие и животновъдство. (Самото му име Georgios на гръцки означава земеделец.) Гергьовден е един от най-светлите християнски празници. И за да отбележим подобаващо този празник, както и за да отдадем нужната почит на неговия патрон, на нас едва ли са ни нужни кутии с фалшиви мощи.

Нашият гост
Проф. Лиляна Симеонова е доктор на историческите науки, специалист по византийска и средновековна история в Института за балканистика към БАН. Научните ѝ трудове са публикувани в престижни академични издателства в над 20 страни. Работила дълго време из архивите и ръкописните колекции в Рим, включително и с цел издирване на документални свидетелства за намиращите се все още в неизвестност мощи на св. Кирил.