Труд
Автор:
Анита Иванова
Може да изчакаме „Пътна помощ“, като застанем зад мантинелата
В разгара на летния сезон не малко случаи на катастрофи са регистрирани в столицата, както и сериозни ПТП-та по автомагистралите ни.
Един от фаталните случаи, завършил с две жертви, е отпреди дни, когато семейство от Перник загуби живота си, докато чака „Пътна помощ“ на АМ „Тракия“, отивайки към морето. Тогава върху тях връхлита гастарбайтер и ги помита на място.
От понеделник е в сила 1000 лв. глоба по снимки от тол камерите, а при повторно нарушение санкцията е 4000 лв.
За това къде можем да изчакаме безопасно идването на помощ, седейки в аварийната лента, за отнемането на автомобили на употребили алкохол и наркотици шофьори и за отсъдените наказания при катастрофи, пред „Труд news”, говори Владимир Тодоров, председател на УС на Българска асоциация на пострадали при катастрофи (БАПК).
- Г-н Тодоров, след фаталния инцидент в аварийната лента със семейството от Перник, което загуби живота си, от понеделник в сила влиза нова тол система за засичане. Какво точно ще включва промяната?
- Промяната е единствено в това, че ще има нова система за засичане на тези нарушения с тол камерите, няма нова разпоредба. Проблемът идва от там, че за това нарушение се предвиждат три вида наказания. Това са - глоба от 1000 лв., отнемане на книжката за 3 месеца и отнемане на 10 контролни точки. Когато камерата засече, че някой шофира в лентата за аварийно спиране, за съжаление, няма да се случат автоматично нещата. На този нарушител ще му бъде изпратена призовка да се яви в съответната пътна полиция. Там трябва да посочи дали самият той е шофирал или друг човек. Сами разбирате, че това може да прекъсне веригата на санкцията, защото той винаги може да посочи, че зад волана е бил някой негов познат, например, роднина, възрастен човек. Моето предложение е да отпаднат контролните точки и отнемането на книжката, а да остане само глобата, за да се случва автоматично, както е сега с превишаването на скоростта, електронен фиш, който се изпраща на адреса на шофьора. Презумцията е, че той е шофирал и съответно да му се вземат директно парите, а не да се вика в полицията и да се установява дали той е шофирал или не.
Семейство от Перник загина на АМ "Тракия"
- Къде трябва да чакаме „Пътна помощ“, така че да бъде безопасно за нас, когато се случи авария с автомобила ни?
- Ако наистина не можем да спрем на бензиностанция или на някоя отбивка, то тогава спираме автомобила в аварийната лента. Всички пътници трябва да излязат от него и да застанат зад мантинелата. Шофьорът трябва да сложи светлоотразителна жилетка и отброявайки 100 крачки да сложи триъгълника. След това той също минава зад мантинелата. Това е безопасното място, където трябва да се чака „Пътна помощ“.
- Кога можем да спрем в аварийната лента, без това да е в разрез със Закона?
- Моят съвет е никога да не се спира, защото това е много опасно. Единствено има две изключения, които допуска Законът. Това е – при технически проблем с автомобила и ако някой от пътниците или водачът има здравословен проблем.
- Максималната скорост за шофиране на магистрала е 140 км/ч, но много често шофьорите слагат към това ограничение още +10 км/ч. Според Вас тази допустима скорост подходяща ли е за шофиране на АМ или е в по-високи граници?
- Ние сме държавата с най-много загинали и ранени при катастрофи. Максималната скорост на магистралите в държавите, които са с най-добри показатели по брой загинали и ранени, е 110-120 км/ч. За мен трябваше да се намали на 130 км/ч., както е в цяла Европа, но тук се реши друго.
- Защо извън пределите на границата ни българските шофьори стават по-прилежни на пътя?
- Защото има неизбежност на наказанията. Там, ако нарушиш правилата, плащаш директно глоба. На мен ми се е случвало в Холандия, движейки се с кола под наем, да превиша скоростта. Там тя е 110 км/ч. през деня и 120 км/ч. през нощта. Превишавайки я, получих SMS, че от кредитната ми карта са взети парите за глобата директно, на момента. Съответно ти веднага си коригираш поведението. Има държави, където ти свалят и регистрационния номер. Санкцията трябва да бъде неизбежна.
- Когато ни бръкнат в джоба, образно казано, тогава ли можем да преосмислим поведението си на пътя и да спазваме правилата?
- За съжаление, е така. Това е човешката психика. Неслучайно в тези държави от централна Европа се случват нещата, защото там вече поколенията са такива. Те знаят, че това е неизбежно. Нарушиш ли правилата, няма начин да не платиш.
- Събраните глоби у нас, за какво се харчат, в какво се инвестират?
- Те въобще не се инвестират. Събират се около 300-400 млн. лв. всяка година. Влизат във Фонда за безопасност, който МВР абсолютно непрозрачно харчи. Някаква много малка част отиват за пътна безопасност. Останалите пари влизат в бюджета на МВР потъвайки и къде отиват вече никой не знае. Закупуват се полицейски коли, което е добре, купуват се и дрегери, което е добре. Чакаме обаче да се пуснат поне две лаборатории за алкохол. Това не се случва. Трябва да се създаде процедура за прозрачно харчене на тези пари.
- Вчера стана ясно, че текстовете за отнемане на автомобили на употребили алкохол и наркотици шофьори не противоречат на Конституцията. Това решение бе взето от Конституционния съд с пет на седем гласа. Какво е Вашето мнение?
- Гордеем се, че това предложение навремето дойде от нашата Асоциация – да се конфискуват автомобили на пияни и дрогирани. Това е правилното решение. То не е някаква екзотика. Може би в 10-12 държави в Европа се конфискуват автомобили на пияни и дрогирани. В някои държави се конфискуват и при превишена скорост. Правилна позиция е и ги поздравявам конституционните съдии.
- Още една новина от вчера, свързана със случай на катастрофа. Съдът отсъди 6 годишни „лишаване от свобода“ на шофьора блъснал на пешеходна пътека на столичен булевард Ани и Явор. Как намирате това наказание?
- За съжаление, 6 години за два отнети човешки живота на млади хора, е недостатъчно. Няма присъда, която да върне любимите деца. Нормално е близките да търсят справедливост. Особено, когато е на пешеходна пътека, когато е бил пиян шофьор или пък карал с превишена скорост.
Загиналите Ани и Явор
Тези санкции трябва да бъдат в горните граници. В конкретния случай присъдата беше 9 години, той се призна за виновен, съдът го намали с 1/3 и стана 6-годишна присъда. За мен, това е ниска присъда. Трябваше да се даде по-висока присъда, за да може всички останали, които са на пътя, да знаят, какво ги очаква.
Снимки: Личен архив, Фейсбук, МВР и Pixabay
