Мартин Костов, адвокат, пред „Труд news“: Законът за личен фалит не е билет за безотговорност

Законът за несъстоятелност на физическите лица беше гласуван окончателно през юни т. г. и даде надежда на хората, затънали в дългове. Неспециалистите обаче трудно може да се ориентират в юридическите термини, а длъжниците в България, които не могат да обслужват кредитите си, са хиляди. Кой може да се възползва от възможността за личен фалит и на какви условия трябва да отговаря кандидатът за това разговаряме с адвокат Мартин Костов.

Възможно е да бъде опростена голяма част от кредитите, ако длъжникът е добросъвестен

Личен фалит не може да се обяви, заради почивка на кредит в Доминикана

- Г-н Костов, Законът за несъстоятелност на физическите лица вече е факт. Това означава ли, че човек спокойно може да взима кредити, а след това да обяви фалит и да се отърве от дълговете?
- Не, не означава това. Законът за несъстоятелността на физическите лица не е билет за безотговорност, а последен шанс за хора, които са затънали в дългове не по тяхна вина. Идеята му не е да насърчава безразсъдното теглене на кредити, а да предостави възможност за икономическо и социално възстановяване на добросъвестните длъжници. За да бъде допуснат до процедурата, длъжникът трябва да докаже трайна неплатежоспособност и да отговаря на редица условия за добросъвестност. Законът изключва тези, които са теглили кредити без да имат намерение да ги върнат, които са укривали имущество или доходи, или са извършвали дарения с цел избягване на плащане. Така че фалитът не е вратичка, а дълъг, съдебно контролиран процес, който не е по вкуса на измамниците. Представете си човек, който е загубил работа по време на криза, има дете да издържа и не може да плаща повече - това е типичният случай, в който законът цели да помогне. Но ако някой си мисли, че може да си купи почивка в Доминикана на кредит и после да си опрости дълга, ще остане разочарован. Съдът ще проверява всеки случай внимателно, а синдикът ще гледа под лупа всяка сделка назад във времето.

- Каква е сумата, която ще може да ни се опрости?
- Законът не предвижда конкретен максимален размер на задълженията, които могат да се опростят. Теоретично, ако длъжникът отговаря на условията, всички дългове към частни кредитори (банки, фирми, физически лица) могат да бъдат опростени с изключение на някои видове задължения. Това включва издръжки, глоби, обезщетения за вреди и държавни санкции, както и задължения, възникнали след началото на производството. С други думи, няма „таван“ на сумата, която може да се опрости, въпросът е дали длъжникът отговаря на условията и колко от дълга може реално да покрие по време на „изпитателния срок.“ Останалото подлежи на заличаване по решение на съда, при условие че длъжникът е изпълнил изискванията. Най-малкият размер на задълженията е 10 минимални работни заплати. Например, ако имате дълг от 50 000 лв. към банка и 5000 лв. към доставчик на ток - и отговаряте на условията, тези задължения ще се включат в производството. След като мине изпитателният срок и съдът прецени, че сте действали добросъвестно, остатъкът от сумата - дори и 45 000 лв., може да бъде заличен. Това е реалната стойност на „втория шанс“.

- Законът отнася ли се и за хора, които имат фирми или участват в такива?
- Законът засяга физическите лица, които не упражняват търговска дейност като еднолични търговци и не дължат пари, възникнали от самостоятелна стопанска дейност, занаят или свободна професия, извършвана като предприемачи. Това не означава, че всички фрийлансъри, майстори или занаятчии са автоматично изключени. Важен е произходът на дълговете. Ако са лични, например потребителски кредити, лицето може да ползва закона. Ако обаче задълженията произтичат от дейността му и са например, към доставчици, клиенти или заради неплатени данъци от бизнеса, законът не се прилага. С други думи - не статусът, а причината за задлъжняването е решаваща. Притежанието на фирмен дял или свободна професия не са пречка, ако дълговете са лични. Но ако се дължат пари поради упражняван занаят или свободна професия, следва да се приложи Търговският закон.

- Всеки човек ли ще може да обяви личен фалит и на какви условия трябва да отговаря?
- Не всеки човек ще може да обяви личен фалит. Законът е създаден за добросъвестните длъжници. Основните условия са трайна неплатежоспособност. Първо - невъзможност да се обслужват задължения над определен праг (над 10 минимални работни заплати) за поне 12 месеца. Второ - липса на укрити доходи, дарения или подозрителни сделки. И трето - активност и желание за уреждане на задълженията - например търсене на работа. Ако лицето е стояло без работа без основателна причина, извършвало е луксозни покупки на кредит или е укривало имущество, съдът ще откаже процедурата. С други думи - фалитът не е награда за хитрост, а шанс за тези, които честно се борят с дълговете си. Практически това означава, че законът не е просто „отворена врата“, а стриктно регулирана процедура. Ако сте действали разумно, търсили сте доход и сте се опитвали да погасявате задълженията, съдът ще го оцени. Но ако сте правили всичко възможно да избегнете плащане - трудно ще можете да се възползвате от закона, защото най-вероятно ще е налице недобросъвестност от ваша страна.

- Къде трябва да се подадат документите за обявяване на личен фалит и какъв е юридическият ред?
- Процедурата по личен фалит започва с подаване на молба до районния съд по настоящия адрес на длъжника. Не става с едно заявление на две страници, а с пълна „финансова рентгенография“ - списък на дългове, доходи, имущество, банкови сметки, семейно положение, както и документи, доказващи неплатежоспособността и добросъвестността. Това е моментът, в който длъжникът трябва да „разтвори портфейла и съвестта си“ пред съда. Ако съдът прецени, че са изпълнени всички изисквания, открива производството и назначава синдик - човек, който ще провери, опише и управлява имуществото на длъжника, ще уведоми кредиторите и ще изготви доклад. Ако има имущество или доходи, се изготвя план за погасяване на задълженията с максимален срок до 3 години, по който се правят плащания, съобразени с доходите и задълженията. След този срок - и при условие, че длъжникът е бил добросъвестен - съдът може да го освободи от остатъка от дълговете. Ако пък длъжникът няма секвестируеми доходи или имущество, се прилага друг ред - с 5-годишен срок, след който съдът отново може да го освободи. Целта на закона е да спомогне за реален „рехабилитационен процес“ - сериозен, но с изход. Дали на практика това ще се осъществи, предстои да видим.

- Фалитът ще се отрази ли негативно за хората, които са се възползвали от него, ако решат отново да теглят кредити?
- Да, ще се отрази - и това е напълно логично. След обявяване в несъстоятелност, лицето ще бъде вписано в специален регистър към Министерството на правосъдието. Регистърът ще бъде публичен - достъпен за банки и кредитори. Това значи, че бъдещи искания за кредити ще бъдат внимателно преценявани. Банките няма да бъдат длъжни да отказват, но е съвсем вероятно да прилагат по-строги условия или да откажат нов заем, той да е при по-висока лихва или по друг начин да се търсят по-сигурни обезпечения. Нещо като „втора оценка“ на кредитоспособността. Реално обаче, идеята е длъжникът да получи шанс да започне на чисто и ако докаже стабилност и отговорност след фалита, доверието може да се възстанови. Но това не означава, че завинаги ще сте съсипани финансово. Както и след лечение от тежко заболяване, и тук има период на възстановяване - по-бавно се връщате към кредитния пазар, но при разумно поведение, това е възможно. Фалитът не е клеймо за цял живот, а временно последствие.

- Няма ли опасност от злоупотреби и ще се намерят ли вратички за „наши хора“?
- Възможни са опити за злоупотреба, но законът включва множество защити. Първо - съдът проверява дали длъжникът не е извършвал съмнителни сделки, дарения или луксозни покупки, които не съответстват на доходите му. Второ - синдикът има правомощия да оспорва сделки, да открива укрито имущество и да докладва на съда. Трето - длъжникът подлежи на надзор през целия изпитателен период и може да бъде изключен от процедурата, ако се установи някакъв вид измама. Ако има „вратички“, те са къси, с бодлива тел и надпис „тук не минавай“. Идеята на процедурата не е да е рай за „наши хора“, а да е прозрачен и стриктно контролиран процес. Законът залага механизми, които правят трудно за „наши хора“ да се възползват от вратички. Всичко е публично, действията на синдика се контролират от съда и длъжникът не може да мине през процедурата втори път. Така се обезсмислят манипулациите.

- В закона е предвидено да се описва имуществото на длъжника и при нужда то да бъде разпродадено. Какво влиза в този списък?
- В имуществото на длъжника се включват всички активи, които не са изрично изключени от закона. Това включва недвижими имоти, автомобили, банкови сметки, пари в брой, ценни вещи, дялове в дружества и дори очаквани приходи. Изключенията правят вещите от първа необходимост, лични дрехи, пособия за работа, определена сума месечна издръжка, както и вещи, които не подлежат на изпълнение по други закони. Имуществото се описва от синдик, а при нужда се осребрява. Целта не е да се остави човек на улицата, а да се използва това, което е справедливо, за да се удовлетворят кредиторите поне частично. Законодателят е търсил баланс между интересите на длъжника и кредитора.

- А ще бъдат ли опростени дълговете му, ако той няма имущество?
- Да, но при различна процедура. Ако длъжникът няма имущество или доходи, не се изготвя план, а се прилага 5-годишен срок за добросъвестност. След него съдът може да освободи длъжника от остатъка. В този случай дълговете няма да се опростят веднага, а едва след този срок и то при условие, че длъжникът е запазил добросъвестно поведение. Тоест - фалит без имущество не значи без отговорност, а просто по-дълъг срок до освобождаване. Това е компромис - няма как кредиторите да получат нещо, но поне след време длъжникът може да има шанс да започне от нулата.

- Какви разноски ще плащат желаещите да обявят личен фалит?
- Макар че законът се опитва да бъде социално отговорен, производството не е напълно безплатно. Най-големият разход е възнаграждението на синдика, който извършва ключови действия по опис, изготвяне на план и управление на имуществото. Но тук идва важният момент - законът не изисква от длъжника авансово плащане. Вместо това, възнагражденията на синдика се изплащат от масата на несъстоятелността - тоест от имуществото на длъжника, ако такова има. Ако няма достатъчно средства, разходите се вписват в сметка за разпределение и се чакат по-добри времена - те не се погасяват, а остават в списъка на задълженията, които ще се удовлетворят при бъдещо постъпление на средства от имущество или доход. Няма изрично предвидено държавно финансиране, което означава, че при пълна липса на активи реално съществува риск процедурата да остане на хартия - няма кой да плати на синдика, значи няма кой да работи. С други думи - фалитът не е лукс, но и не е напълно безплатен. В закона няма изричен механизъм за освобождаване от разноски или за държавна помощ. Очаква се практиката да покаже дали най-бедните няма да бъдат спъвани още преди старта. Това е слабост в иначе прогресивен закон, която вероятно ще бъде предмет на тълкуване или бъдещи промени.

- Кога законът ще влезе в сила?
- Дори и законът да е обнародван и формално да е влязъл в сила, никой гражданин няма право да подаде молба по него, докато не бъде публикувана заповедта на министъра на правосъдието за въвеждане в експлоатация на регистъра. Тя трябва да бъде издадена до 9 месеца от влизането в сила на закона. Следователно, реалната дата за стартиране на производствата е изцяло обвързана с този административен акт не е фиксирана, но има максимален срок за настъпване. Ако сроковете се спазят, молби за личен фалит ще могат да се подават най-късно до 9 месеца след влизане в сила на закона. До този момент той съществува, но не е практически приложим.

Нашият гост

Мартин Костов е адвокат в сферата на гражданското, търговското и административното право от Софийска адвокатска колегия. Завършил е “Право” в СУ “Климент Охридски”. Има богат опит в процесуалното представителство пред съдилища и различни държавни институции, както и във воденето на преговори и постигането на споразумения.